Разглезената демокрация
Някъде някой петък следобяд. Палиш електрическата си кола, примерно - нали е съвременно и натам вървят нещата, и отиваш на отмора през уикенда. Все отново сме софтуерно развити.
Някъде в някой магазин за хранителни артикули - влизаш, купуваш, колбас, ракия и сирене (б.р.- без олио, че стана скъпо), плащаш и отиваш да се забавляваш.
Някога си мислиш, че не ти се почива в България. Купуваш самолетен билет и си в Париж, Виена, Москва (пардон, това е рисково и не се предлага в този момент, а за Киев да не говорим), Берлин, Лондон, Мюнхен, Брюксел - за където се сетиш.
Вадиш телефона, правиш селфи, пращаш, споделяш, отзивчив си. Всички виждат къде си, някой завиждат, други споделят отлично.
Някъде в някой мол - влизате с дамата, приятелката или каквато ви е там половинката до вас, отивате на кино, след това хапвате. Абе, просто живот. Живееш си.
Снимка: Забелязано в София
Ама имало коронавирус? Ще мине, споделят инфекционистите. Преболедувахме го. Науката измисли скорострелно ваксина, хората се имунизираха. Ще мине.
Работиш, твориш, развиваш се.
Правиш сметки по какъв начин ще си купиш жилище, планираш по какъв начин ще създадеш семейство, деца. Гледаш за заеми.
Изобщо - спретнат, елементарен, предвидим и елементарен живот.
И по този начин ден след ден, след ден. Будиш се с усмивка, целуваш обичаната, радваш се на живота.
Гледаш вести, интересуваш се от международната политика. Казват тук и там за някакви военни дейности. Но какво ти пука, то е надалеч. Не те бърка по никакъв метод. Да, жалост ти е, че някъде умират хора, само че какво зависи от теб, елементарното работещо дребосъче в България. Ти си мирен и удовлетворен от живота.
24 февруари 2022 година - и животът ти се трансформира, тъй като си превзет от СТРАХ.
Снимка: AP/БТА
Ето тъкмо за това ще си приказваме.
Когато внезапно стартира война, която е покрай теб, нещата в живота получават различен смисъл.
Когато първите хора в страната стартират да канят непознати самолети да ни пазят небето, тъй като ние няма по какъв начин се оправим добре, когато в медиите се появят думи като бомбоубежища, скривалища, държавен военновременен запас, готовност, йодни таблетки.
Няма по какъв начин нещо да не ти светне, че нещата не са добре, а видимо спокойния ти и спретнат живот излиза отвън надзор.
Растат цени на ток, на горива, на газ, на храни.
Бензинът щял да стане 4 лв.? Някой сподели, някой написа в обществените мрежи, някой нещо, някъде, тъй като чул...
И стадото, пардон, хората хукват и вършат всеобщи опашки, с цел да изпълнят един контейнер и 5,6 туби?
27 октомври 2018 година
Кадър: Нова тв
Протести в цялата страна против високите цени на горивата? Масовият бензин 95, тогава, стана 2,35 лв.. Година по-рано - през 2017-а, е към 2 лв.. Ма по какъв начин, ма за какво, убиват ни бизнеса, всички цени на артикули и услуги ще се вдигнат, тъй като горивата нарастват.
Сега бензинът 95 е близо 2,90 лв., а митинги няма ? Скъпият бензин е 3,20 лв.? Протести няма. Защо? СТРАХ.
Пълниш резервоара на 2,90 лв. и караш.
В демокрацията има една доста съвременна дума - промоция се споделя . Какво значи това? Че някой, някъде, в миналото ще пусне нещо на по-ниска цена. Преведено на български - ще е на ниска цена, ще е на спекулация да си го купиш, ще има кяр (б.р.-какво значи тази дума прочети Бай Ганьо).
Та промоцията по време на народна власт е... от ехееее, та до ехааа. Хубаво нещо. И народа се мазета за олио, тъй като е на промоция. Взел си стек, икономисал си 20 лв.. А цената на олиото си пораства, тъй като до теб има война.
Снимка: Десислава Димитрова
Изведнъж уикенд почивката спря. Справка 12,13 март Банско и Добринище - персонален опит. Рязко туристите се дръпнаха. В Банско се радват на чужденци, а пистите - да се утрепеш да караш, супер условия и доста сняг. И някак внезапно руснаците в Банско започнаха да приказват по-тихо по улиците. По това време и при толкоз сняг Добринище е цялостно. А в този момент хора малко или съвсем няма. Дали е СТРАХ? Дали всеки не си налегна парцалите в очакване да отмине бурята.
Снимка: Булфото
Дали видимо подреденият живот не падна в плен на думата бомбоубежище. Във всички градове започнаха да се ревизират скривалищата, а констатациите са трагични. Няма скривалище, което е да е готово да одобри хора незабавно. То и да не се постанова де.
През годините на демокрацията, когато някой заговореше за убежищата на " Гражданска отбрана ", всеобщият отговор бе " защо са ни ". На места бяха превърнати в кръчми, само че всеобщо, тъй като не се поддържаха, главното им предопределение бе за тоалетна или дом на бездомни. Някакви си укрития там, нещо си. Аз си пребивавам живота, какви бомбоубежища, какви пет лв., защо са ни. Е, в този момент започнахме да мислим за тях. Но неприятното е, че при потребност няма по какъв начин да ги използваме незабавно.
Това е от добре поддържаните укрития у нас
Снимка: Bulphoto
Цената на свободата
Всъщност има ли цена свободата и мира по света? Колко е добре да си свободен - да пътуваш, да се радваш, да обичаш, да те обичат, да твориш... Никакви ограничавания нямаш да се развиваш. Разглезената народна власт. Мога да върша каквото си желая.
По същия метод са живели и хората в Украйна до преди месец. Ясно и синьо небе, работа, магазини, храна, у дома, семейство. А в този момент? Бежанци.
От привикнали на спретнат живот, някак по тяхному, до овакантяване на страната, на родината, през филантропичен кулоар. Живот - му се споделя на това. Не знаеш какво ще ти сервира на следващия ден.
И ето по този начин капризната народна власт в един миг се завладява от думата СТРАХ.
Та към този момент не даже и през нашите глави минава въпроса: " Ами и в случай че на мен ми се случи? " Ако би трябвало да изоставя всичко, което имам, с цел да тичам, с цел да си запазя живота. Но бягат дамите и децата. Мъжете остават в Украйна. Защото в страната е оповестена готовност.
Снимка: AP/БТА
Това пък е една друга странна дума, която е безусловно забравена в България. След като страната ни стана член на НАТО, към този момент нямаме наборна работа. Това значи, че огромна част от мъжкото население в България " не е имало удоволствието " да служи в редиците на Българската войска. С всичките му плюсове и минуси в разногласието " за " и " срещу " по тематиката " боец ".
Когато приказваме за войска, това е неразривно обвързвано и с думата " оръжие ". А какво споделят инструкторите по пукотевица, които се грижат да няма произшествия, когато някой отиде да постреля в някое регламентирано за това място: " В дулото на револвера няма нищо забавно и нищо няма да видиш, с цел да гледаш в него ".
Разбирате ме, нали. С оръжието смешка не трябва. Дори самият досег с него, в тази ситуация в Украйна в този момент това става по насила, е нещо съществено.
Снимка: БТА/AP
Та, когато не си държал в никакъв случай оръжие в ръцете се, какъв брой тъкмо ще бъдеш потребен, когато те активизират? Иначе за родината, за страната - да, ок, прочувствено сме свързани и единни. Но дали ще сме ефикасни. Реално, на готовност у нас подлежат хората на към 50 и малко над години.
Иначе всяка година у нас се прави актуализиране въз основата данни за хората от запаса и запаса, които се водят на боен доклад.
С промени в закона от края на 2020 година пределната възраст за работа в доброволния запас става:
- за бойците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските претенденти, младшите офицери и старшите офицери - 60 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Със същата актуализация пределната възраст за водене на боен доклад и работа в запаса става:
- за бойците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските претенденти и младшите офицери - 60 години
- за старшите офицери - 62 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Обявяване на готовност може да стане само след решение на Народното събрание и декрет на президента.
Запасен, който не извърши обвързване по закон, предстои на санкция от 270 до 1000 лв.. Колко ще си платят? Тук най-малко ще е добре да се замислим.
Иначе по този начин стоят нещата с живота в капризната народна власт. Имаш всичко, правиш каквото си искаш, живееш, дишаш, простираш, протестираш... На хубавото елементарно се привиква, само че знаем ли да го ценим, знаем ли какъв брой елементарно може да го загубим...
Някъде в някой магазин за хранителни артикули - влизаш, купуваш, колбас, ракия и сирене (б.р.- без олио, че стана скъпо), плащаш и отиваш да се забавляваш.
Някога си мислиш, че не ти се почива в България. Купуваш самолетен билет и си в Париж, Виена, Москва (пардон, това е рисково и не се предлага в този момент, а за Киев да не говорим), Берлин, Лондон, Мюнхен, Брюксел - за където се сетиш.
Вадиш телефона, правиш селфи, пращаш, споделяш, отзивчив си. Всички виждат къде си, някой завиждат, други споделят отлично.
Някъде в някой мол - влизате с дамата, приятелката или каквато ви е там половинката до вас, отивате на кино, след това хапвате. Абе, просто живот. Живееш си.
Снимка: Забелязано в София Ама имало коронавирус? Ще мине, споделят инфекционистите. Преболедувахме го. Науката измисли скорострелно ваксина, хората се имунизираха. Ще мине.
Работиш, твориш, развиваш се.
Правиш сметки по какъв начин ще си купиш жилище, планираш по какъв начин ще създадеш семейство, деца. Гледаш за заеми.
Изобщо - спретнат, елементарен, предвидим и елементарен живот.
И по този начин ден след ден, след ден. Будиш се с усмивка, целуваш обичаната, радваш се на живота.
Гледаш вести, интересуваш се от международната политика. Казват тук и там за някакви военни дейности. Но какво ти пука, то е надалеч. Не те бърка по никакъв метод. Да, жалост ти е, че някъде умират хора, само че какво зависи от теб, елементарното работещо дребосъче в България. Ти си мирен и удовлетворен от живота.
24 февруари 2022 година - и животът ти се трансформира, тъй като си превзет от СТРАХ.
Снимка: AP/БТА Ето тъкмо за това ще си приказваме.
Когато внезапно стартира война, която е покрай теб, нещата в живота получават различен смисъл.
Когато първите хора в страната стартират да канят непознати самолети да ни пазят небето, тъй като ние няма по какъв начин се оправим добре, когато в медиите се появят думи като бомбоубежища, скривалища, държавен военновременен запас, готовност, йодни таблетки.
Няма по какъв начин нещо да не ти светне, че нещата не са добре, а видимо спокойния ти и спретнат живот излиза отвън надзор.
Растат цени на ток, на горива, на газ, на храни.
Бензинът щял да стане 4 лв.? Някой сподели, някой написа в обществените мрежи, някой нещо, някъде, тъй като чул...
И стадото, пардон, хората хукват и вършат всеобщи опашки, с цел да изпълнят един контейнер и 5,6 туби?
27 октомври 2018 година
Кадър: Нова тв Протести в цялата страна против високите цени на горивата? Масовият бензин 95, тогава, стана 2,35 лв.. Година по-рано - през 2017-а, е към 2 лв.. Ма по какъв начин, ма за какво, убиват ни бизнеса, всички цени на артикули и услуги ще се вдигнат, тъй като горивата нарастват.
Сега бензинът 95 е близо 2,90 лв., а митинги няма ? Скъпият бензин е 3,20 лв.? Протести няма. Защо? СТРАХ.
Пълниш резервоара на 2,90 лв. и караш.
В демокрацията има една доста съвременна дума - промоция се споделя . Какво значи това? Че някой, някъде, в миналото ще пусне нещо на по-ниска цена. Преведено на български - ще е на ниска цена, ще е на спекулация да си го купиш, ще има кяр (б.р.-какво значи тази дума прочети Бай Ганьо).
Та промоцията по време на народна власт е... от ехееее, та до ехааа. Хубаво нещо. И народа се мазета за олио, тъй като е на промоция. Взел си стек, икономисал си 20 лв.. А цената на олиото си пораства, тъй като до теб има война.
Снимка: Десислава Димитрова Изведнъж уикенд почивката спря. Справка 12,13 март Банско и Добринище - персонален опит. Рязко туристите се дръпнаха. В Банско се радват на чужденци, а пистите - да се утрепеш да караш, супер условия и доста сняг. И някак внезапно руснаците в Банско започнаха да приказват по-тихо по улиците. По това време и при толкоз сняг Добринище е цялостно. А в този момент хора малко или съвсем няма. Дали е СТРАХ? Дали всеки не си налегна парцалите в очакване да отмине бурята.
Снимка: Булфото Дали видимо подреденият живот не падна в плен на думата бомбоубежище. Във всички градове започнаха да се ревизират скривалищата, а констатациите са трагични. Няма скривалище, което е да е готово да одобри хора незабавно. То и да не се постанова де.
През годините на демокрацията, когато някой заговореше за убежищата на " Гражданска отбрана ", всеобщият отговор бе " защо са ни ". На места бяха превърнати в кръчми, само че всеобщо, тъй като не се поддържаха, главното им предопределение бе за тоалетна или дом на бездомни. Някакви си укрития там, нещо си. Аз си пребивавам живота, какви бомбоубежища, какви пет лв., защо са ни. Е, в този момент започнахме да мислим за тях. Но неприятното е, че при потребност няма по какъв начин да ги използваме незабавно.
Това е от добре поддържаните укрития у нас
Снимка: Bulphoto
Цената на свободата
Всъщност има ли цена свободата и мира по света? Колко е добре да си свободен - да пътуваш, да се радваш, да обичаш, да те обичат, да твориш... Никакви ограничавания нямаш да се развиваш. Разглезената народна власт. Мога да върша каквото си желая.
По същия метод са живели и хората в Украйна до преди месец. Ясно и синьо небе, работа, магазини, храна, у дома, семейство. А в този момент? Бежанци.
От привикнали на спретнат живот, някак по тяхному, до овакантяване на страната, на родината, през филантропичен кулоар. Живот - му се споделя на това. Не знаеш какво ще ти сервира на следващия ден.
И ето по този начин капризната народна власт в един миг се завладява от думата СТРАХ.
Та към този момент не даже и през нашите глави минава въпроса: " Ами и в случай че на мен ми се случи? " Ако би трябвало да изоставя всичко, което имам, с цел да тичам, с цел да си запазя живота. Но бягат дамите и децата. Мъжете остават в Украйна. Защото в страната е оповестена готовност.
Снимка: AP/БТА Това пък е една друга странна дума, която е безусловно забравена в България. След като страната ни стана член на НАТО, към този момент нямаме наборна работа. Това значи, че огромна част от мъжкото население в България " не е имало удоволствието " да служи в редиците на Българската войска. С всичките му плюсове и минуси в разногласието " за " и " срещу " по тематиката " боец ".
Когато приказваме за войска, това е неразривно обвързвано и с думата " оръжие ". А какво споделят инструкторите по пукотевица, които се грижат да няма произшествия, когато някой отиде да постреля в някое регламентирано за това място: " В дулото на револвера няма нищо забавно и нищо няма да видиш, с цел да гледаш в него ".
Разбирате ме, нали. С оръжието смешка не трябва. Дори самият досег с него, в тази ситуация в Украйна в този момент това става по насила, е нещо съществено.
Снимка: БТА/AP Та, когато не си държал в никакъв случай оръжие в ръцете се, какъв брой тъкмо ще бъдеш потребен, когато те активизират? Иначе за родината, за страната - да, ок, прочувствено сме свързани и единни. Но дали ще сме ефикасни. Реално, на готовност у нас подлежат хората на към 50 и малко над години.
Иначе всяка година у нас се прави актуализиране въз основата данни за хората от запаса и запаса, които се водят на боен доклад.
С промени в закона от края на 2020 година пределната възраст за работа в доброволния запас става:
- за бойците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските претенденти, младшите офицери и старшите офицери - 60 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Със същата актуализация пределната възраст за водене на боен доклад и работа в запаса става:
- за бойците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските претенденти и младшите офицери - 60 години
- за старшите офицери - 62 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Обявяване на готовност може да стане само след решение на Народното събрание и декрет на президента.
Запасен, който не извърши обвързване по закон, предстои на санкция от 270 до 1000 лв.. Колко ще си платят? Тук най-малко ще е добре да се замислим.
Иначе по този начин стоят нещата с живота в капризната народна власт. Имаш всичко, правиш каквото си искаш, живееш, дишаш, простираш, протестираш... На хубавото елементарно се привиква, само че знаем ли да го ценим, знаем ли какъв брой елементарно може да го загубим...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ