Физиците откриха нов начин да представят числото Пи
Новото показване на цифрата π форсира изчисленията във физиката на високите сили.
Изследователи от Индийския теоретичен институт (IISc) откриха нова серия за показване на ирационалното число Пи. Това изобретение улеснява изчисляването на Пи в процеси, свързани с квантовото разпръскване на високоенергийни частици.
Тази нова математическа редица е ненапълно сходна на първата в историята редица за Пи, препоръчана от индийския математик Мадхава през XV век. Изследването е осъществено от Арнаб Саха, докторант, и Ананда Синха, професор в Центъра за физика на високите сили (CHEP). Резултатите са оповестени в списание Physical Review Letters.
Докато учи квантовата доктрина, екипът се пробва да сътвори модел с по-малко параметри, с цел да разбере взаимоотношенията сред частиците. Именно тогава е открит новия метод за показване на Пи. Работата на групата на Сингх е обвързвана с теорията на струните – теоретична рамка, която допуска, че всички квантови процеси в природата са разнообразни типове трептения на струни.
Взаимодействията сред частиците, като да вземем за пример протоните в Големия адронен колайдер, се учат през призмата на оптимизацията на параметрите. Моделирането на такива процеси изисква отчитането на доста фактори, в това число масата и вибрациите на всяка парченце.
За да основат ефикасен модел, Саха и Синха комбинират два математически инструмента: функционалността на Ойлер-Бета и диаграмата на Файнман. Функцията на Ойлер-Бета се употребява в разнообразни области на физиката и инженерството, в това число в машинното образование. Диаграмата на Файнман изяснява обмена на сила при взаимоотношение и разпръскване на частици.
Екипът открива освен ефикасен модел за пояснение на взаимоотношението сред частиците, само че и нова редица за показване на Пи. В математиката редица се употребява за показване на параметър като Пи във тип на съставни елементи. Новата математическа редица разрешава бързо и тъкмо да се откри цената на Пи, което е значимо за изчисленията, свързани с разсейването на частиците с висока сила.
Въпреки че резултатите са теоретични по своята същина, те могат да намерят практическо приложение в бъдеще. Така да вземем за пример работата на Пол Дирак върху математиката на придвижването на електроните през 1928 година след това води до създаването на позитронно-емисионната томография (ПЕТ), употребена за диагностика на болесттите.
По този метод проучванията на екипа от IISc освен способстват за развиването на теоретичната физика, само че и могат да имат значими последствия за приложните науки в бъдеще.
