Астрономи засякоха една от най-старите звезди в цялата Вселена
Новооткритите звезди, които са се формирали малко след Големия гърмеж, нормално се намират в действителност надалеч – в дълбините на забележимата Вселена. Сега обаче астрономи се натъкнаха на нещо ново – звезда на към 13,5 млн. години в Млечния път, нашата лична вселена.
Тя се споделя 2MASS J18082002–5104378 B и по всяка възможност е една от най-старите във Вселената.
Това, което издава годините й, е фактът, че е богата на метали. В зората на Вселената металите не са съществували. Те са се образували в сърцата на първото потомство звезди, които, след гибелта си, са ги изхвърлили в необятното пространство. Впоследствие тези материали са взели присъединяване в образуването на новото потомство звезди, като всяка последваща генерация е била все по-богата на метали. И колкото по-млада е една звезда, толкоз по-голямо е нейното наличие на метали (или металичност). Това на Слънцето е 100 000 генерации от Големия гърмеж.
Виж още: Брутален конфликт сред галактики е извършил Млечния път със звезди
2MASS J18082002–5104378 B е с най-ниска металичност от която и да е звезда, която е била откривана от човечеството до този миг – едвам към 10 % от металичността на Земята. Тази находка обаче би могла да значи, че богатият на звезди диск на нашата вселена е доста по-стар, в сравнение с предполагахме до момента (астрономите дефинират възрастта му на към 8-10 млр. Години).
Новооткритата звезда е и мъничка – едвам към 10 % от масата на Слънцето. „ Досега не бяхме откривали звезда с толкоз ниска маса, както и с толкоз малко метал - разяснява Андрю Кейси от Университета Монаш в Австралия пред Science Alert. – Находката не демонстрира, че не всички остарели звезди са били солидни. Тези антични звезди биха могли да се образуват от доста дребни количества материал, което значи, че някои от въпросните реликви директно след Големия гърмеж може би към момента съществуват. Всичко това ни дава нова вероятност за групировката на звездите в зората на Вселената. “
Въпреки че е безусловно под носа ни, в Млечния път, 2MASS J18082002–5104378 B остава незабелязана толкоз дълго време точно поради дребния си размер. Астрономите я засичат, просто тъй като тя си има собствен сателит (в система от двойни звезди). Докато са го изучавали, те засичат по случайност бледото придвижване на 2MASS J18082002–5104378 B. Спектроскопичният разбор разкрива рекордно ниската й металичност, а изследването на орбитата й в тънкия диск на Млечния път демонстрира, че тя е от нашата лична вселена.
Виж още: Учени потвърдиха, че в сърцето на галактиката ни се крие супергигантска черна дупка
Самото й битие слага под въпрос метода, по който астрономите възприемат в действителност старите звезди. Оказва се, че не всички са огромни и към този момент мъртви – позиция, наложена в научните среди през 90-те години на предишния век. Нещо повече, изчисленията демонстрират, че една дребна звезда би могла да съществува трилиони години.
„ Масивните звезди „ живеят бързо и умират млади “, само че по-малките (например тези, които са 20 % по-леки от Слънцето) умерено могат да изкарат цели 13 милиарда години “, безапелационен е Кейси.
Изследването ще бъде публикувано Astrophysical Journal. Можете да го прочетете цялото авансово в arXiv.
