ДНК на Хитлер разкрива рядък синдром и предразположеност към шизофрения
Ново задълбочено изследване на ДНК на Адолф Хитлер разкрива висока възможност той да е страдал от необичаен синдром на Калман. Изследването също по този начин демонстрира генетична предразположеност към аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство. Тези открития ще бъдат показани в двусериен документален филм, който започва на 1 и 2 декември по Viasat History. Британският телеканал Channel 4 ще излъчи документалния филм „ ДНК на Хитлер: генетичният код на деспот “ на 29 ноември 2025 година, представяйки подробни резултати от проучването и историческия подтекст.
Учени от екипа, управителен от генетичката проф. Тури Кинг и историка доктор Алекс Дж. Кей, са употребявали необичаен биологичен материал. Той е извлечен от парче плат с петна от кръв, взето от диван в бункера на фюрера в Берлин. През юли 1945 година полковник Росуел П. Розенгрен, офицер по връзките на военачалник Дуайт Д. Айзенхауер, получава достъп до бункера. Там той отрязва парчето плат, за което се счита, че е от мястото, където Хитлер се е самоубил. Това парче остава в фамилията на Розенгрен 69 години, преди да бъде продадено на търг и закупено от Ерик Дор от Музея на историята в Гетисбърг. Именно от този плат екипът на документалния филм съумява да получи ДНК тестът.
С помощта на усъвършенствани техники за добиване и засвидетелствуване на ДНК, екипът удостоверява произхода на материала. Те правят неповторимо изследване, целящо да разкрие какво могат да опишат гените на Хитлер за неговото завещание и вероятни биологични фактори, повлияли държанието му. Изследването е извършено със взаимни старания на учени от Университета Бата, Орхуския университет и историци. ДНК-то на Хитлер е съпоставено с това на отдалечен негов родственик, с цел да се подсигурява достоверността. Изследванията са направени в две обособени лаборатории.
Едно от основните открития е изтриване в гена PROK2. Този ген е обвързван с развиването на половите органи. Вариации в PROK2 са потвърдена причина за синдрома на Калман. Синдромът постоянно се характеризира с по-ниски равнища на тестостерон и е обвързван с крипторхизъм (неслязъл тестис) и микропенис. Този ДНК разбор за първи път удостоверява исторически данни, че Хитлер е страдал от десностранен крипторхизъм.
„ Никой до момента не е могъл да изясни за какво Хитлер се е чувствал толкоз некомфортно в наличието на дами през целия си живот или за какво евентуално в никакъв случай не е влизал в интимни връзки с тях. Но в този момент, когато знаем, че е страдал от синдром на Калман, това може да е отговорът, който търсехме “, изяснява доктор Алекс Дж. Кей.
Всички данни, до които екипът е достигнал, са съотнесени с исторически данни и подтекст. Това дава по-ясна картина за откритията. Например, проучването опровергава изказванията за еврейския генезис на фюрера. Допълнителният разбор разрешава на екипа да дефинира полигенните резултати на Хитлер за невроразвитийни и психиатрични разстройства. Той е в топ 1% за аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство. Макар тези резултати да не съставляват диагноза, те сочат нараснала генетична предразположеност към всяко от тези положения.
Синдромът на Калман е рядко генетично заболяване, което води до нарушено полово съзряване, ниски равнища на тестостерон и постоянно се съпътства от липса на подушване. Генетичната предразположеност към психологични разстройства, като аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство, не значи наложително, че индивидът ще развие тези положения, само че усилва риска. Учените акцентират, че генетиката е единствено част от картината и не може да изясни държанието на Хитлер. Проф. Тури Кинг ясно декларира, че „ без значение какво щяхме да открием от неговата ДНК, то в никакъв случай не би могло да оневини това, което той е направил. “
След публикуването на резултатите от проучването, в интернационалните медии се появиха полемики за етичните аспекти на анализирането на ДНК на исторически фигури. Някои учени показаха угриженост, че сходни проучвания могат да бъдат употребявани за оправдаване на закононарушения или за разпространение на псевдонаучни теории. Някои историци и специалисти по нравственос показаха мнение, че анализът на ДНК на Хитлер може да докара до прекалено биологизиране на историческите събития и да отклони вниманието от обществените и политически фактори, повлияли на неговото държание.
Представители на еврейски организации показаха, че опровергаването на мита за еврейския генезис на Хитлер е значимо, само че не трансформира обстоятелството за неговата отговорност за Холокоста и закононарушенията против човечеството. Документалният филм цели да изложи обстоятелствата без сензации. Той приканва феновете да бъдат деликатни при тълкуването на генетичните данни. Проф. Кинг отбелязва, че „ ДНК е доста дребна част от пъзела що за човек си. Цялата картина е мощно повлияна от това по какъв начин си израснал, какви са изискванията ти на живот. “
