Промените в Изборния кодекс влизат за окончателно гласуване в пленарната зала
Предстои измененията в Изборния кодекс да влязат за дефинитивно гласоподаване от депутатите в пленарната зала, съобщи Българска национална телевизия. Измененията бяха утвърдени в правната комисия на среднощно съвещание, продължало близо 14 часа.
Комисията одобри въвеждането на сканиращи устройства за гласоподаване с хартиени бюлетини, в които гласоподавателите собственоръчно означават вота си. Машините ще регистрират резултата, а сканиращото устройство ще събира бюлетините в пломбирана изборна кутия, която няма да се отваря от Секционната изборна комисия.
Машината ще издава и квитанция за вота, която ще се пуска в обособена кутия. Беше отхвърлено предлагането на Българска социалистическа партия, измененията да влязат в действие от 1 януари 2027 година. „ Зелена светлина “ получи предлагането на ГЕРБ, в случай че за идните предварителни избори не се обезпечат новите машини да се резервира гласуването с устройствата, от предходния избор или с хартиени бюлетини.
Одобрение получи и предлагането на „ Възраждане “ за ограничение на изборните секции в страни, отвън Европейски Съюз. Там ще може да се разкриват най-много 20 секции отвън дипломатическите представителства.
Парламентът ще разиска на второ четене промени в Закона за киберсигурност, планува признатата стратегия за днешното пленарно съвещание, съобщи Българска телеграфна агенция. Измененията са втора точка в дневния ред.
Промените са признати на първо четене през февруари 2025 година и са в осъществяване на уговорките на България да вкара в националното си законодателство до 17 октомври 2024 година разпореждания на европейската Директива по отношение на ограниченията за високо общо равнище на киберсигурност, която включва отбрана на мрежовите и осведомителните системи (МИС) или така наречен Директива МИС 2.
Законопроектът в сходство с Директивата МИС2 обезпечава опция за реализиране на общата цел да бъде нараснало равнището на отбрана против произшествия, опасности и закани за мрежовата и осведомителна сигурност в Европейски Съюз, написа в претекстовете на вносителя на измененията Министерския съвет.
Общата цел на законопроекта е да бъде обезпечена правната интеграция на българската киберсигурност с европейската, в това число чрез въвеждането на усъвършенстваните европейски условия във връзка да вземем за пример с оценката на риска. Промените са свързани още с докладването на произшествия, тестването, повишението на осведомеността и осъзнатостта на обстоятелството, че киберинцидентите и неналичието на съответен отговор могат да застрашат стабилността както на обществените, по този начин и на частните субекти.
Със законопроекта се уголемяват секторите на влияние, които от осем стават 18: енергетика, превоз, банков бранш, инфраструктури на финансовия пазар, опазване на здравето, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, ръководство на услуги в региона на осведомителните и информационните технологии (между предприятия), обществена администрация, галактическо пространство, както и други сериозни браншове като: пощенски и куриерски услуги, ръководство на отпадъците, произвеждане, правене и дистрибуция на химикали, произвеждане, преправка и разпространяване на храни, произвеждане, снабдители на цифрови услуги и научни проучвания.
Първа точка в програмата на Народното събрание за деня е ратификацията на Многостранното съглашение сред способените органи за автоматизиран продан на информация за криптоактиви и на Допълнението към Многостранното съглашение сред способените органи за автоматизиран продан на информация за финансови сметки. Ратифицирането и влизането в действие на двата акта следва да разреши продан на информация и с партньорски юрисдикции отвън Европейски Съюз, написа в отчета на Комисията по външна политика в Народното събрание. Въз основа на тези съглашения се чака България да получава извънредно значима информация, която е от значително значение за определянето на данъчните отговорности на български локални лица и бизнеси за приходи и активи, които имат в чужбина.
