Американците взимат лекарства с рецепта по-дълго, отколкото ходя на работа
Ново изследване откри, че американците, родени през 2019 година, ще прекарат по-голяма част от живота си в приемане на медикаменти с рецепта, в сравнение с в брак, работа или обучение.
Пиенето на хапче е естествена част от всекидневието, само че какъв брой дълго човек да може да го прави? Отговорът е значим в самостоятелен проект – в последна сметка рецептите костват пари, да не приказваме, че могат да са ангажимент – само че също по този начин има значение и за публичното здраве в по-широк смисъл и за евентуалните разноски, свързани със застаряването на популацията и възходящото задължение на заболяванията.
За да откри този отговор, Джесика Хо, доцент по социология и демография в Пенсилванския университет, употребява две съществени групи данни. Първата са данни за използването на медикаменти по лекарско наставление в Съединените щати като част от националните представителни изследвания, извършени от Агенцията за проучване и качество на опазването на здравето и Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите сред 1996 и 2019 година
Хо комбинира тези данни с данни за смъртността, с цел да пресметна какъв брой дълго могат да чакат да живеят американците, родени през 2019 година, и какъв % от живота си е евентуално да прекарат в приемане на предписани медикаменти.
Резултатите демонстрират, че мъжете, родени през 2019 година, могат да чакат да одобряват медикаменти с рецепта приблизително 37 години (48%) от живота си, до момента в който при дамите междинната стойност е 47,5 години (60%). Въпреки че дамите нормално стартират да одобряват медикаменти с рецепта на по-ранна възраст, това може да не е единственият фактор, който дефинира разликата.
„ Виждаме, че дамите стартират да одобряват медикаменти по лекарско наставление по-рано, в сравнение с мъжете, и част от повода е обвързвана с хормоналните контрацептиви и противозачатъчни “, споделя Хо в изказване. „ Но разликата е обвързвана и с по-голямата приложимост на психотерапевтични медикаменти и болкоуспокояващи измежду тях. “
„ Ако вземем поради разликата сред мъжете и дамите, изключването на контрацептивите би обяснило единствено към 1/3 от нея. Останалите 2/3 се дължат най-вече на използването на други медикаменти, свързани с хормоните, болкоуспокояващи и психотерапевтични медикаменти, употребявани за лекуване на положения като меланхолия, тревога и хиперкинетично разстройство с нарушаване на вниманието [т. нар. ХРНВ или ADHD]. “
Проучването открива и разлики сред расовите и етническите групи, като се чака белите хора да прекарат по-голяма част от живота си в банкет на медикаменти, отпускани с рецепта, в сравнение с чернокожите или испаноговорящите – съгласно Хо това може да се дължи на разликите в достъпа до здравни грижи и лекуване.
Полифармацията, известна още като приемане на пет или повече медикаменти по едно и също време, също може да бъде проблем; преди към 25 години множеството американци са приемали единствено едно лекарство по наставление, до момента в който актуалното изследване разкрива, че през днешния ден е също толкоз евентуално хората да одобряват пет или даже повече. Предишни проучвания откриват, че това равнище на банкет може да бъде проблематично, изключително при възрастните хора.
Въпреки това Хо предизвестява, че задачата на изследването не е да се сложи в особена светлина взимането на илачи.
„ Този документ не се пробва да каже, че използването на медикаменти е добра или неприятна “, споделя тя. „ Очевидно е, че те са съдействали за лекуването на доста заболявания; само че нараства загрижеността за това какъв брой е прекалено много. Съществува огромен брой проучвания, които демонстрират, че американците са по-малко здрави и живеят по-кратко от нашите сътрудници в други страни с високи приходи. “
„ Лекарствата, отпускани с рецепта, са неразделна част от повода. Това, което откриваме, е, че даже над и оттатък упованията ни, процентът на приложимост на медикаменти с рецепта в Съединените щати е извънредно висок. “
