Хлебният плод - суперхраната, която ще спаси човечеството в климатичните изменения
Ново изследване твърди, че отговорът на казуса с изменението на климата може да бъде засаждането на повече хлебни дървета, написа " Стъди Файндс ".
Докато изследванията плануват, че изменението на климата ще има неподходящо влияние върху доста култури по света, откриватели от Северозападния университет настояват, че трендовете за световно стопляне ще имат дребен резултат върху производството на хлебни плодове.
Хлебният плод (джакфрутът) е дървесен плод с нишесте, който произлиза от тихоокеанските острови. Въпреки че е плод, хората постоянно го употребяват като сурогат на картофите, защото е с доста нишесте и без семки.
Предишни изследвания даже означават, че плодът е " суперхрана ", заради това какъв брой богат е на хранителни субстанции - съдържа огромно количество фибри, витамини и минерали. В тропиците хората употребяват хлебния плод от хиляди години по най-различни способи. Те включват подготвяне на пара, печене, пържене или ферментиране на елементарната просвета. Можете също по този начин да превърнете хлебния плод в брашно, с цел да удължите периода му на валидност и да го изнасяте.
За разлика от ориза, царевицата и соята, новото изследване открива, че хлебният плод е задоволително резистентен , с цел да издържи на рискови промени в околната среда. Освен това са открити нови райони, в които може да се отглеждат хлебни плодове, които са изправени пред високи равнища на продоволствена неустановеност и са уязвими от задълбочаващата се международна рецесия на глада.
" Хлебният плод е подценяван и незадоволително употребен тип, който се оказва релативно резистентен в нашите прогнози за климатичните промени ", споделя Даниел Хортън от Северозападния университет. " Това е добра вест, тъй като няколко други съществени продукта, на които разчитаме, не са толкоз устойчиви. При в действителност горещи условия някои от тези съществени култури изпитват усложнения и добивите им понижават. "
Тъй като световното стопляне прави тропическите райони по-топли и по-влажни, създателите на проучването желаят да ревизират дали това ще повлияе на способността на плодовете да порастват в родния си климат. Първоначално те картографират от какви климатични условия се нуждаят тези дървета, с цел да порастват вярно хлебните плодове. След това екипът разгледал моделите за изменение на климата, като планувал по какъв начин ще наподобява времето в тези региони през 2060 и 2080 година
По-конкретно, прогнозите преглеждат два сюжета: един, при който възходящите излъчвания на парникови газове не престават да тормозят света, и един, при който излъчванията се стабилизират в бъдеще. И при двата сюжета районите, които са подобаващи за развъждане на хлебни дървета, остават относително непроменени. В тропиците и субтропиците количеството на подобаващите земи за развъждане на плодовете е намаляло единствено с 4,4 до 4,5%.
Изследователите също по този начин открили, че има подобаващи земи за развъждане на тази просвета и в други райони, в това число Африка на юг от Сахара, където хората нормално не засаждат тези дървета.
Докато изследванията плануват, че изменението на климата ще има неподходящо влияние върху доста култури по света, откриватели от Северозападния университет настояват, че трендовете за световно стопляне ще имат дребен резултат върху производството на хлебни плодове.
Хлебният плод (джакфрутът) е дървесен плод с нишесте, който произлиза от тихоокеанските острови. Въпреки че е плод, хората постоянно го употребяват като сурогат на картофите, защото е с доста нишесте и без семки.
Предишни изследвания даже означават, че плодът е " суперхрана ", заради това какъв брой богат е на хранителни субстанции - съдържа огромно количество фибри, витамини и минерали. В тропиците хората употребяват хлебния плод от хиляди години по най-различни способи. Те включват подготвяне на пара, печене, пържене или ферментиране на елементарната просвета. Можете също по този начин да превърнете хлебния плод в брашно, с цел да удължите периода му на валидност и да го изнасяте.
За разлика от ориза, царевицата и соята, новото изследване открива, че хлебният плод е задоволително резистентен , с цел да издържи на рискови промени в околната среда. Освен това са открити нови райони, в които може да се отглеждат хлебни плодове, които са изправени пред високи равнища на продоволствена неустановеност и са уязвими от задълбочаващата се международна рецесия на глада.
" Хлебният плод е подценяван и незадоволително употребен тип, който се оказва релативно резистентен в нашите прогнози за климатичните промени ", споделя Даниел Хортън от Северозападния университет. " Това е добра вест, тъй като няколко други съществени продукта, на които разчитаме, не са толкоз устойчиви. При в действителност горещи условия някои от тези съществени култури изпитват усложнения и добивите им понижават. "
Тъй като световното стопляне прави тропическите райони по-топли и по-влажни, създателите на проучването желаят да ревизират дали това ще повлияе на способността на плодовете да порастват в родния си климат. Първоначално те картографират от какви климатични условия се нуждаят тези дървета, с цел да порастват вярно хлебните плодове. След това екипът разгледал моделите за изменение на климата, като планувал по какъв начин ще наподобява времето в тези региони през 2060 и 2080 година
По-конкретно, прогнозите преглеждат два сюжета: един, при който възходящите излъчвания на парникови газове не престават да тормозят света, и един, при който излъчванията се стабилизират в бъдеще. И при двата сюжета районите, които са подобаващи за развъждане на хлебни дървета, остават относително непроменени. В тропиците и субтропиците количеството на подобаващите земи за развъждане на плодовете е намаляло единствено с 4,4 до 4,5%.
Изследователите също по този начин открили, че има подобаващи земи за развъждане на тази просвета и в други райони, в това число Африка на юг от Сахара, където хората нормално не засаждат тези дървета.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ