Шесто чувство? Човечеството е развило ново усещане
Ново научно проучване демонстрира, че човешкото чувство за досег е доста по-фино и сложно, в сравнение с се смяташе до момента, и не се лимитира само до пряк физически контакт. Данните сочат, че хората са способни да записват наличието на обект от разстояние, посредством минимални промени в околната среда, което прилича форма на „ отдалечен досег “ , оповестяват научни източници, представени от BGR.
Проучването е извършено от откриватели от Queen Mary University of London и University College London и се вписва в възходящия интерес на невронауката към така наречен интензивно усещане – способността на нервната система да извлича информация посредством взаимоотношение сред придвижване, напън и микроизменения в средата. Подобни механизми от дълго време са известни при животни, като геконите, които улавят фини трептения, или птици, способни да откриват плячка под пясък или почва.
В рамките на опита 12 доброволци е трябвало да откриват предмети, заровени в пясък, употребявайки единствено ръцете си, без да ги допират директно. Резултатите демонстрират, че участниците съумяват да „ усетят “ съществуването на обекта от разстояние до 6,9 сантиметра, като междинната отдалеченост е малко над 2,5 сантиметра. Точността доближава към 70 %, което съгласно създателите е изненадващо високо, имайки поради неналичието на пряк контакт. Обяснението се крие в способността на кожата и сетивните рецептори да записват микродвижения и напрежения в пясъка, породени от скрития обект.
За съпоставяне същата задача е предоставена и на роботизиран манипулатор, екипиран с усъвършенствани тактилни датчици и логаритми за краткосрочна и дълготрайна памет. Макар машината да засича обекти от по-голяма отдалеченост – приблизително към 6 сантиметра, с най-много 7,1 сантиметра – тя генерира доста повече подправени сигнали . В резултат общата ѝ акуратност остава към 40 %, което акцентира преимуществото на човешката сетивна интеграция пред чисто сензорното премерване.
Изследователите означават, че тези резултати уголемяват разбирането за човешкото сетивно усещане и слагат под въпрос обичайна визия за допира като „ контактно “ осезание. Сходни заключения се поддържат и от други модерни проучвания в региона на неврофизиологията, които демонстрират, че мозъкът интегрира тактилна, проприоцептивна и кинестетична информация доста преди действителното допиране.
Практическите приложения на откритието са обилни. В медицината и рехабилитацията сходни механизми могат да бъдат употребявани за създаване на по-чувствителни протези и тактилни интерфейси, които да имитират естественото човешко чувство. В роботиката следените човешки тактики могат да послужат като модел за по-прецизни системи за работа в среди с лимитирана видимост – от археологически разкопки и подводни проучвания до галактически задачи и интервенции в рискови зони.
Специалистите показват и капацитет за избавителни действия. При търсене на хора под отломки след трусове или сривания е от основно значение теренът да не бъде разместван в допълнение. В този подтекст технологии, въодушевени от човешкото „ отдалечено “ усещане, биха могли да разрешат по-бързо и по-безопасно локализиране на оживели.
Според създателите на проучването резултатите акцентират, че човешкото тяло остава пример за сензорна успеваемост и че разбирането на тези фини механизми може да отвори нови пътища както в медицината, по този начин и в инженерните науки.
