Защо „добри“ хора изпълняват зли заповеди
Ново проучване хвърли нова светлина върху аргументите за един от най-известните и шокиращи опити в логиката на психиката. Резултатите ни приближават до отговора на въпроса за какво хора, които нормално са доброжелателни, са способни на ужасяващо принуждение, когато извършват заповеди.
През 1960 година психологът Стенли Милграм ужаси света , като инструктира доброволци да нанасят все по-мощни електрошокове върху хора, които не съумяват да се оправят с проби за памет. Експериментът, несъмнено, е режисиран – електрошоковете не са същински, а „ жертвите “ са в действителност артисти. Но множеството от участниците в опита не подозират това. Те са уверени, че ползват шокове, най-после задоволително мощни, че да са способни да убият жертвата. И все пак, единствено една трета от участниците отхвърлят да се подчинят на заповедите . Дори те обаче стигат смущаващо надалеч.
Пет десетилетия по-късно проф. Патрик Хагард от лондонския Юнивърсити Колидж употребява нова технология, с цел да разбере какво кара хората да постъпват по този начин.
„ Хората постоянно упорстват, че носят по-малка отговорност тъй като „ единствено са изпълнявали заповеди “. Но дали споделят това единствено с цел да избегнат наказване или заповедите в действителност трансформират базовото прекарване на отговорността? “ е въпросът, който Хагард си слага.
Хагард изследва възприятието за „ предприемчивост “, или до каква степен хората усещат, че техните дейности са предизвикали избрани външни събития. Предишни проучвания са показали, че това възприятие – че сме виновни за обещано деяние – променя визиите ни за време. Толкова сме привикнали с визията, че когато натиснем ключа, лампата се включва, че когато в процеса се вмъкне малко закъснение, мозъкът ни не го регистрира. Чувството, че действието има неотложен резултат, може да се употребява, с цел да мери какъв брой виновни се усещаме.
В предходно проучване Хагард следи, че доста хора са усещат по-отговорни (измерено посредством измененията във усещането на времето) към събития с позитивен резултат, в сравнение с към такива с негативен. И повода „ успеха да има хиляди татковци, а загубата да е сираче “ не е просто срамът. Хората в действителност са по-склонни да мислят, че са по-отговорни за триумфите, в сравнение с за неуспехите.
