Наистина ли римляните са използвали потта на гладиаторите като афродизиак?
Новият филмов откъс на „ Гладиатор II “ е безспорен безпорядък от лъщяща плът и разлети телесни течности и въпреки че самият филм може да е подозрителен от историческа позиция, сигурно е правилно, че бойците в Колизея са прекарали огромна част от живота си в кръв и пот. Отношението на античните римляни към всичката тази влага не е напълно ясно, въпреки че едно бързо търсене в интернет ще ви подскаже, че потта на гладиаторите се е употребила като афродизиак и панацея.
Според многочислени, само че непотвърдени сведения преди да бъдат изпратени на арената, състезателите са били намазвани със зехтин, който по-късно е бил изстъргван благодарение на инструмент (ако господинът е оживял в смъртоносното състезание). Предполага се, че получената гладиаторска примес, която се е състояла от пот, кръв, ексфолирана кожа, прахоляк и масло, е била продавана във флакони на клиенти, които са я нанасяли върху личните си тела и лица с вярата да добият редица физически изгоди от нея.
Понякога се твърди да вземем за пример, че тази отблъскваща течност е била смесвана с парфюм или употребена като крем за лице от богатите римски дами. Други изказвания сочат, че както мъжете, по този начин и дамите са я употребявали, с цел да вкарат малко гладиаторска жизнеспособност в половия си живот или да лекуват редица болести – от болки в ставите до възпаления.
Подобно на доста аспекти от новия блокбастър на Ридли Скот обаче, няма доказателства, които да сочат, че тази процедура фактически е съществувала. Напротив, уважаваният римски публицист Плиний Стари е бил изцяло отхвърлен от концепцията да се кисне в мръсотията на различен човек и в фамозния си текст „ Естествена история “ (Naturalis historia) презира античните гърци за това.
Описвайки навиците на гърците, Плиний написа, че „ изстърганото от телата на спортистите се считат за притежаващо избрани свойства с доблестен темперамент, които са резултат от съединението на човешката пот и маслото “. Читателите съвсем могат да чуят по какъв начин стомахът му се обръща, когато изяснява, че „ материалът се употребяват под формата на мазило при възпаления и контракции на матката “.
Според Плиний гърците не виждат граници в медицинските свойства на потта на спортистите – наричана още гладиос – и я употребяват за лекуване на всичко – от генитални брадавици до „ възпаления на ректума “.
Като се имат поради многото грешки, открити в „ Естествена история “, е мъчно да се каже до каква степен правдиви са били описанията на Плиний за гръцката хигиена и медицина, въпреки че в действителност може да се почувства отвращението му, когато написа, че „ те даже са стигнали до такава степен да изстъргват самата нечистотия от стените “. Предполага се, че тези останки също могат да заловен добра цена и са търсени като „ средство за лекуване на възпаления “, наред с други неща.
В реалност наподобява, че римляните не са употребявали потта на гладиаторите за повишение на половата интензивност – нито за каквато и да било друга цел. По-скоро гърците са били тези, които са изтъквали изгодите от гладиоса, за огромно омерзение на Плиний и неговите сънародници.
