Мегаболитен експеримент открива страхотни перспективи
Новият вид притежател има по-голяма компактност и от ДНК молекулите
Биологичният процесор може би е по-близо, в сравнение с допускаме (снимка: CCO Public Domain)
ДНК молекулите към този момент не са любимец за най-хубав идващ притежател на информация. Учените опитват сполучливо с нов дигитален молекулен притежател, който има по-висока компактност от ДНК.
Досега всички опити за запазване на цифрови данни на молекулярно равнище разчитаха основно на ДНК. По природа, ДНК молекулите са предопределени да съхраняват и трансферират биологична информация, която човек може да употребява за личните си потребности.
Но даже и подобен притежател няма да помогне на човечеството да се оправи с големия растеж на данните през идващите 20 години. Група учени от Университета Браун в Роуд Айлънд са на път да се оправят с предизвикването – те оферират нов метод за запис на данни на молекулярни носители.
Изследователите, спонсорирани от организация DARPA, употребяват по този начин наречените „ метаболити ” за запис и четене на информация. Това са междинни или крайни артикули от обмяната на веществата в живи организми и съставляват доста дребни молекули. Има доста такива молекули, тъй че смесването им обезпечава нужните множества за шифроване на двоична информация.
По време на опитите, да вземем за пример, учените са съумели да основат 6-битови и 12-битови кафези. По принцип 0 и 1 се записват като набор от разнообразни метаболити, което разрешава на учените със същата убеденост да четат и декодират двоичен код в удобно-четими данни.
Изследователите са трансформирали 2КВ изображение в поредност от избрани смеси от метаболити. Нано-капчици от смесите се нанасят с робот върху железна плоча и по-късно се изсушават. Твърдото копие на по този начин получения код е прочетено след това посредством мас-спектрометър.
Специален теоретичен инструмент извлича от всяка диря в капката информация за съдържащите се в нея молекули на метаболитите и най-после остава най-лесното: да се показват смесите в двоичен код и да се възвърне изображението. Възстановяването е с акуратност 98%, което може да се смята за цялостен триумф.
още по тематиката
Но това не е всичко. Някои метаболити взаимодействат между тях и се получава трети артикул. От една страна, това води до неточности, които би трябвало да бъдат поправени. Но въпреки това, това е опция да се правят интервенции с данни в клетките на молекулната памет.
Казано по-просто, допустимо е да бъде основан химически (биологичен) процесор за обработка на данни. Откриват се нови хоризонти пред изчислителните технологии.
Биологичният процесор може би е по-близо, в сравнение с допускаме (снимка: CCO Public Domain)
ДНК молекулите към този момент не са любимец за най-хубав идващ притежател на информация. Учените опитват сполучливо с нов дигитален молекулен притежател, който има по-висока компактност от ДНК.
Досега всички опити за запазване на цифрови данни на молекулярно равнище разчитаха основно на ДНК. По природа, ДНК молекулите са предопределени да съхраняват и трансферират биологична информация, която човек може да употребява за личните си потребности.
Но даже и подобен притежател няма да помогне на човечеството да се оправи с големия растеж на данните през идващите 20 години. Група учени от Университета Браун в Роуд Айлънд са на път да се оправят с предизвикването – те оферират нов метод за запис на данни на молекулярни носители.
Изследователите, спонсорирани от организация DARPA, употребяват по този начин наречените „ метаболити ” за запис и четене на информация. Това са междинни или крайни артикули от обмяната на веществата в живи организми и съставляват доста дребни молекули. Има доста такива молекули, тъй че смесването им обезпечава нужните множества за шифроване на двоична информация.
По време на опитите, да вземем за пример, учените са съумели да основат 6-битови и 12-битови кафези. По принцип 0 и 1 се записват като набор от разнообразни метаболити, което разрешава на учените със същата убеденост да четат и декодират двоичен код в удобно-четими данни.
Изследователите са трансформирали 2КВ изображение в поредност от избрани смеси от метаболити. Нано-капчици от смесите се нанасят с робот върху железна плоча и по-късно се изсушават. Твърдото копие на по този начин получения код е прочетено след това посредством мас-спектрометър.
Специален теоретичен инструмент извлича от всяка диря в капката информация за съдържащите се в нея молекули на метаболитите и най-после остава най-лесното: да се показват смесите в двоичен код и да се възвърне изображението. Възстановяването е с акуратност 98%, което може да се смята за цялостен триумф.
още по тематиката
Но това не е всичко. Някои метаболити взаимодействат между тях и се получава трети артикул. От една страна, това води до неточности, които би трябвало да бъдат поправени. Но въпреки това, това е опция да се правят интервенции с данни в клетките на молекулната памет.
Казано по-просто, допустимо е да бъде основан химически (биологичен) процесор за обработка на данни. Откриват се нови хоризонти пред изчислителните технологии.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ