Новият рекордьор по най-много голове в елита на родния футбол,

Новият рекордьор по най-вече голове в елита на родния футбол, Мартин Камбуров, даде извънредно изявление за уеб страницата. Голаджията показа по какъв начин се е трансформирало всекидневието му след подобряването на великото достижение на Петър Жеков преди броени седмици. Стрелецът изясни и че по време на огромното затваряне при първата вълна на ковид през 2020-та той е имал съществени подозрения дали няма да би трябвало да приключи кариерата си. Той обаче съумява да откри сили, с цел да се пребори и в последна сметка реализира огромната си цел.

Камбуров показа, че още не е взел дефинитивно решение за бъдещето си след края на календарната година. Той не е решил и дали ще се захваща с треньорска активност в бъдеще, изтъквайки, че това е една извънредно взискателна специалност.

Здравейте, господин Камбуров! Преди няколко седмици пренаписахте историята, успявайки да счупите върха на Петър Жеков за най-вече голове в българския хайлайф. След прекосяването на еуфорията успяхте ли да осъзнаете постигнатото?

Да, несъмнено може да се каже, че в началото е мъчно да осмислиш постигането на нещо сходно. Нормално е, въпреки всичко приказваме за възстановяване на връх, който е на 47 години и изглеждаше извънредно мъчно въобще да бъде приближен. Щастлив съм с тези 254 попадения и последователно може да се каже, че схващам триумфа в неговата целокупност.

Работихте неуморно от години за тази цел и неизбежно е имало напрежение върху Вас. Минавали ли са фаталистични мисли през главата Ви в последните няколко мача преди звездния миг, когато направехте пропуск?

Абсолютно, имаше напрежение в последните мигове и щеше да е необичайно, в случай че не беше по този начин. Най-нормалното нещо е, част от играта е и е част от пътя към постигането на значимо достижение. Нищо не пада като даденост. Пътят е ужасно дълъг, до момента в който стигнеш до 254 гола. След всеки мач знаеш, че би трябвало да си фокусиран още веднъж за идващия и това в продължение на доста години. Много ограничения и труд стоят зад тези попадения. Има напрежение и няма да е въобще обикновено, в случай че то отсъства изцяло.

Прожекторите греят блестящо върху Вас след върха. Какво е чувството след всички тези честитки от други митове в родния футбол?

Да, фактически имаше внимание, ориентирано към мен, само че това е обикновено след подобряването на подобен връх. Всички митове на родния футбол ме поздравиха, в последния месец дадох много изявленията, фактически. Но в това няма изненада. Отрази ми се обикновено на всекидневието, не бих споделил, че имаше толкоз обилни промени, колкото графикът беше една концепция по-натоварен.

Споменахте в предходно изявление, че може би в последните 4-5 години самият Вие сте усетили, че този връх е изпълним. Имало ли е моменти на подозрение и от кое място сте намирали сили, с цел да продължите напред?

Даже бих споделил, че към 2019-та година фактически повярвах, че този връх може да бъде усъвършенстван. Преди това знаех, че дистанцията до достижението е много съществено и трябваше да подкрепям движение от порядъка на 15-20 година на сезон. Говорим за интервал от 2014-та година до в този момент. След като се върнахме от паузата, обвързвана с ковид през 2020-а година, може би си помислих, че едва ли ще стигна върха.

Когато се върнах и станах голмайстор за 6-ти път на шампионата още веднъж повярвах, че достижението е обозримо. Коронавирусът обаче ме затвори за много дълго време у дома и имаше моменти, в които си мислех, че това е краят.

Може ли да изберете обичан гол в кариерата Ви?

Не, изключително като централен нападател не мога да върша сходно разделяне на попаденията си. Имал съм доста красиви голове, имал съм и по-обикновени. В последна сметка обаче елементарен гол няма, всички са значими. Не си разделям голове, всеки гол ми е еднообразно скъп.

Вече сте на 41 години и като че ли към този момент сте постигнали всичко, каквото сте търсили във футбола. Мислите ли към този момент за окачване на бутонките, или към момента има нещо за извършване?

До декември имам контракт с Берое и желая да съм оптимално правилен към отбора, с който имаме страхотна връзка, от 4 години насам. Аз вкарах много голове за тях, а те ми помогнаха да имам опция да догоня този необикновен връх. До декември желая да съм здрав, да оказвам помощ, да съм предан и да нося оптимално доста попадения и точки на клуба. Това е единствената ми цел до тогава. Нека мине този интервал, да умря и чак по-късно ще мисля дали да продължа кариерата си, или да окача бутонките.

Имате ли упоритост да гоните върха на Георги Илиев за най-вече мачове в българския хайлайф?

Да, много публицисти напоследък пишат и припомнят за този връх, само че за мен достижението за голове е невероятното нещо, предвид на тези 47 години, които минаха от слагането му от страна на Петър Жеков. Не е моята цел да подобря върха, влизайки за по 10-15 минути на мач като запаса. Свикнал съм постоянно да съм водеща фигура, в никакъв случай не съм стоял на скамейката, с цел да се усещам в тежест на даден клуб, в този случай на Берое. Всеки връх е значим, само че моята цел беше напълно ориентирана към този за голове.

Обмисляте ли да се насочите към треньорство след края на кариерата си?

Ами първо бих желал да си умря, след толкоз дълги години по терените. Искам да обърна малко внимание на фамилията си, което е най-нормалното нещо. Треньорската специалност не е лека, даже бих споделил, че е по-тежка от тази на футболиста, тъй като би трябвало да отговаряш за надалеч повече неща. Това е мъчно начинание. Засега не съм мислел и не мога да кажа нещо съответно.

Виждаме голям спад на качествени 9-ки у нас през последните години. На какво отдавате тази липса?

Няма да кажа нещо ново допускам. Все отново, мисля, че се вкарват прекалено много чужденци, които вземат местото на родните футболисти и таз наклонност се следи в много клубове. Това обаче си е тематика и политика на клубовете. От друга страна, очевидно не произвеждаме толкоз качествени млади играчи, което принуждава клубовете да пазарят от чужбина. У нас не идват играчи с особена визитка или най-малко това е необичайност. Комплексни са нещата, само че по тази причина може би нямаме нападател, който да се утвърди за повече от един сезон, с цел да е постоянен голмайстор. Липсват тези нападатели – би трябвало да се дава по-голям късмет на младите.

Виждате ли млад български нападател, който да може да поведе и националния тим?

Ами Наско Илиев извършва функционалността за момента. Мисля, че се оправя сносно. Той е най-хубавата ни алтернатива за момента като нападател. Пожелавам си още повече млади момчета да излязат изпод и да стартират да водят офанзивите на клубовете от efbet Лига, тъй като чужденците са доста.

Какво бихте посъветвали всеки млад нападател, който гледа Вашето достижение и мечтае за кариера на високо равнище?

Просто би трябвало да имат вяра в себе си, да не престават да пробват и да не се отчайват. Естествено, с цел да стигнеш до някакво равнище, би трябвало да имаш и съответните качества. Трябва да имаш и гений, тъй като не става единствено с битка и труд. Нужен е усет към гола, а не на последно място и неизменност. Това е най-важното във футбола. Не да изгрееш за една година и след това да залезеш. Трябва да задържиш постоянството, което е в действителност сложната част. Това им поисквам.

И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?

Пожелавам си здраве. Надявам се жена ми и децата ми да са здрави също. Това е най-важното.