The Cube: Приликите и разликите между новата и старата сграда на парламента
Новият политически сезон беше открит в новата постройка на Народното събрание. Причината за това е, че стартира огромен ремонт на постройката на пл. „ Народно заседание “, който ще отнеме 3 години. За приликите и разликите сред двете здания ще ни опише Йоана Георгиева в #TheCube.
Сградата на Народното събрание е била една от първите публични здания, издигнати след Освобождението, построена е за по-малко от година, като за нея новата българска страна отпуска 200 хил франка.
Проектирана е от виенския проектант Константин Йованович, чийто план е и постройката на Народното събрание в Белград. Неговата задача е била да направи постройката " красива и здрава, само че лека и евтина ", да бъде издигната по този начин, че да може да служи за концерти и " с дребни съоръжения " - и за спектакъл.
Забраняват се непотребни декорации по фасадата. Сградата е напълно в неоренесансов жанр. Тя е исторически, архитектурен и културен монумент с национално значение. Когато е издигната се е намирала в покрайнините на столицата. Преди Освобождението там са се намирали така наречен позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните нарушители. А в съседство се е намирала циганската Чауш махала.
Сградата се употребява от 1885 до 2020, а по-късно от 2021 до 2023г. През 2020г. депутатите на 44тото национално заседание заседаваха в зала „ Св. София “ закратко. Оттогава до момента тя не беше стопанисвана.
Залата е ремонтирана за към 20 млн. за там да заседава Съвета на Европейския съюз през 2018г. по време на българското председателство. Реновирането обаче се случи по-късно.
Сградата на Партийния дом, която от през днешния ден е работно място на депутатите, е строена 6 години, дружно с тези на Министерския съвет и Президентството. Партийният дом се простира на към 40 000 кв. м повърхност. В нея се е помещавал Централния комитет на Българската комунистическа партия. Общата дължина на коридорите ѝ е към 3 километра. На първия етаж има 2 огромни зали: „ Света София “, преди „ Георги Кирков " и Гербова зала. Проектирана е в жанр неокласицизъм, с емфатичен колосален темперамент, който знаменува ролята на комунистическата власт.
На върха на Партийния дом е била сложена петолъчка, сходна на тази на Кремъл. За нея се споделя, че е направена от особено стъкло, а по ръбовете е имало златни лайсни, които са демонтирани и предадени с протокол на Българската национална банка. Премахната е след митинги и напън в една октомврийска заран през 1990г. Фасадата също е била украсена със социалистически знаци, като множеството от тях са демонтирани.
Сградата на Народното събрание е била една от първите публични здания, издигнати след Освобождението, построена е за по-малко от година, като за нея новата българска страна отпуска 200 хил франка.
Проектирана е от виенския проектант Константин Йованович, чийто план е и постройката на Народното събрание в Белград. Неговата задача е била да направи постройката " красива и здрава, само че лека и евтина ", да бъде издигната по този начин, че да може да служи за концерти и " с дребни съоръжения " - и за спектакъл.
Забраняват се непотребни декорации по фасадата. Сградата е напълно в неоренесансов жанр. Тя е исторически, архитектурен и културен монумент с национално значение. Когато е издигната се е намирала в покрайнините на столицата. Преди Освобождението там са се намирали така наречен позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните нарушители. А в съседство се е намирала циганската Чауш махала.
Сградата се употребява от 1885 до 2020, а по-късно от 2021 до 2023г. През 2020г. депутатите на 44тото национално заседание заседаваха в зала „ Св. София “ закратко. Оттогава до момента тя не беше стопанисвана.
Залата е ремонтирана за към 20 млн. за там да заседава Съвета на Европейския съюз през 2018г. по време на българското председателство. Реновирането обаче се случи по-късно.
Сградата на Партийния дом, която от през днешния ден е работно място на депутатите, е строена 6 години, дружно с тези на Министерския съвет и Президентството. Партийният дом се простира на към 40 000 кв. м повърхност. В нея се е помещавал Централния комитет на Българската комунистическа партия. Общата дължина на коридорите ѝ е към 3 километра. На първия етаж има 2 огромни зали: „ Света София “, преди „ Георги Кирков " и Гербова зала. Проектирана е в жанр неокласицизъм, с емфатичен колосален темперамент, който знаменува ролята на комунистическата власт.
На върха на Партийния дом е била сложена петолъчка, сходна на тази на Кремъл. За нея се споделя, че е направена от особено стъкло, а по ръбовете е имало златни лайсни, които са демонтирани и предадени с протокол на Българската национална банка. Премахната е след митинги и напън в една октомврийска заран през 1990г. Фасадата също е била украсена със социалистически знаци, като множеството от тях са демонтирани.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ