Български учени откриха нов метод за следене на чистота на бирата
Новият способ на българските учени разрешава бързото и точно премерване на количеството на млечно-киселите бактерии в пивото
Иновативен способ за проучване и надзор на микроорганизмите в бирата са създали български учени от Центъра по биология на храните (ЦБХ) със съдействието на Съюза на пивоварите (СПБ). Молекулярнобиологичният способ за микробиологичната непорочност на пивото няма аналог в Европа и се основава на добилата известност полимеразна верижна реакция в действително време - qPCR. Разработената истинска процедура за количествено премерване на бактериалната ДНК в бирата е по-точна, по-бърза и по-прецизна от класическите способи за тестване на микроорганизмите в пивото, съобщи БГНЕС.
" Новият способ е резултат от поредност проучвания, траяли две години в съдействие сред Центъра по биология на храните и Съюза на пивоварите. Съвместната ни работа оказва помощ за модернизирането на аналитичния потенциал на пивоварната промишленост с създаването на молекулярнобиологични методики за диагностика на микроорганизмите в бирата “, напомня Ивана Радомирова, изпълнителен шеф на СПБ. Предходните ДНК проучвания на метагенома на българската бира на ЦБХ идентифицираха 140 типа микроорганизми в пивото, в това число млечнокисели бактерии. Обичайно те са чувствителни към антибактериалните свойства и влияние на хмела, както и обикновено не се развъждат при ниски температури.
Д-р Сергей Иванов, началник на ЦХБ и водещ екипа, създал новия способ, разяснява, че става все по-модерно, изключително при занаятчийските бири, да се появяват пива с по-силно изразен кисел ароматно-вкусов профил. За задачата се употребяват млечнокисели бактерии, които образуват подобен усет. Напоследък от ден на ден с следено прибавяне в пивото на млечнокисела закваска се разработватпробиотични бири, които са потребни за микрофлората на стомаха.
Но даже и това да е задачата, микробиологичният надзор в пивопроизводството следва да е още по-стриктен. По принцип млечнокиселите бактерии са нежелани и по тази причина за наличието им в бирата се следи непрекъснато, което изисква трудоемка лабораторна работа. Ако надзорът над производството не е прецизен, равнището на тези микроорганизми може бързо да надвиши 1 милион/мл и да скапе хармоничния усет на бирата. Новият способ на българските учени разрешава бързото и точно премерване на количеството на млечно-киселите бактерии в пивото да става чрез qPCR.
" Съобразена и стандартизирана с наложените в промишлеността обичайни практики, създадената от нас процедура е по-точна, защото регистрира и микроорганизми, които не се откриват, посредством класическите способи. Новата процедура за надзор обезпечава детекция им даже при доста ниски концентрации и следене на тяхното изменение по време на пивоварния развой. Молекулярнобиологичният способ разрешава разкриване даже на няколко бактерии на ранни стадии на тяхното развиване, с цел да може с корективни ограничения концентрацията им да се поддържа на задоволително ниски равнища “, добавя доктор Иванов.
Разработеният от българските учени способ е добър образец по какъв начин молекулярната биология разрешава редица процедури от изследователските институти да навлязат в пивоварната промишленост, включително и PCR технологията. Тя е използвана за сортова идентификация на хмела и ечемика, надзор на варианти дрожди и други Най-капризни и сложни за управление са,,живите служащи “ в състава на бирата – дрождите.
Всеизвестно е, че точно пивоварните дрожди, известно наричани бирена квас, имат редица потребни свойства и в същото време са доста значими за качеството на напитката. Неслучайно на интернационалния конгрес на Европейската пивоварна спогодба в Мадрид предходната година бяха показани 27 научни отчета и постера за микробиологията на бирата. В този подтекст новият способ на българските учени е неповторим и без аналог в европейската пивоварна просвета.
През актуалната 2023 година следва създаване на qPCR процедури за детекция на обичайните пивоварни дрожди, които са виновни за ферментацията. Целта на откривателите е в околните години да се обновят и модернизират аналитичните и изследователските благоприятни условия на пивопроизводителите. Това ще увеличи качеството на българската бира, ще понижи загубите в промишлеността и естествено - ще усили удовлетворението на потребителите.
Иновативен способ за проучване и надзор на микроорганизмите в бирата са създали български учени от Центъра по биология на храните (ЦБХ) със съдействието на Съюза на пивоварите (СПБ). Молекулярнобиологичният способ за микробиологичната непорочност на пивото няма аналог в Европа и се основава на добилата известност полимеразна верижна реакция в действително време - qPCR. Разработената истинска процедура за количествено премерване на бактериалната ДНК в бирата е по-точна, по-бърза и по-прецизна от класическите способи за тестване на микроорганизмите в пивото, съобщи БГНЕС.
" Новият способ е резултат от поредност проучвания, траяли две години в съдействие сред Центъра по биология на храните и Съюза на пивоварите. Съвместната ни работа оказва помощ за модернизирането на аналитичния потенциал на пивоварната промишленост с създаването на молекулярнобиологични методики за диагностика на микроорганизмите в бирата “, напомня Ивана Радомирова, изпълнителен шеф на СПБ. Предходните ДНК проучвания на метагенома на българската бира на ЦБХ идентифицираха 140 типа микроорганизми в пивото, в това число млечнокисели бактерии. Обичайно те са чувствителни към антибактериалните свойства и влияние на хмела, както и обикновено не се развъждат при ниски температури.
Д-р Сергей Иванов, началник на ЦХБ и водещ екипа, създал новия способ, разяснява, че става все по-модерно, изключително при занаятчийските бири, да се появяват пива с по-силно изразен кисел ароматно-вкусов профил. За задачата се употребяват млечнокисели бактерии, които образуват подобен усет. Напоследък от ден на ден с следено прибавяне в пивото на млечнокисела закваска се разработватпробиотични бири, които са потребни за микрофлората на стомаха.
Но даже и това да е задачата, микробиологичният надзор в пивопроизводството следва да е още по-стриктен. По принцип млечнокиселите бактерии са нежелани и по тази причина за наличието им в бирата се следи непрекъснато, което изисква трудоемка лабораторна работа. Ако надзорът над производството не е прецизен, равнището на тези микроорганизми може бързо да надвиши 1 милион/мл и да скапе хармоничния усет на бирата. Новият способ на българските учени разрешава бързото и точно премерване на количеството на млечно-киселите бактерии в пивото да става чрез qPCR.
" Съобразена и стандартизирана с наложените в промишлеността обичайни практики, създадената от нас процедура е по-точна, защото регистрира и микроорганизми, които не се откриват, посредством класическите способи. Новата процедура за надзор обезпечава детекция им даже при доста ниски концентрации и следене на тяхното изменение по време на пивоварния развой. Молекулярнобиологичният способ разрешава разкриване даже на няколко бактерии на ранни стадии на тяхното развиване, с цел да може с корективни ограничения концентрацията им да се поддържа на задоволително ниски равнища “, добавя доктор Иванов.
Разработеният от българските учени способ е добър образец по какъв начин молекулярната биология разрешава редица процедури от изследователските институти да навлязат в пивоварната промишленост, включително и PCR технологията. Тя е използвана за сортова идентификация на хмела и ечемика, надзор на варианти дрожди и други Най-капризни и сложни за управление са,,живите служащи “ в състава на бирата – дрождите.
Всеизвестно е, че точно пивоварните дрожди, известно наричани бирена квас, имат редица потребни свойства и в същото време са доста значими за качеството на напитката. Неслучайно на интернационалния конгрес на Европейската пивоварна спогодба в Мадрид предходната година бяха показани 27 научни отчета и постера за микробиологията на бирата. В този подтекст новият способ на българските учени е неповторим и без аналог в европейската пивоварна просвета.
През актуалната 2023 година следва създаване на qPCR процедури за детекция на обичайните пивоварни дрожди, които са виновни за ферментацията. Целта на откривателите е в околните години да се обновят и модернизират аналитичните и изследователските благоприятни условия на пивопроизводителите. Това ще увеличи качеството на българската бира, ще понижи загубите в промишлеността и естествено - ще усили удовлетворението на потребителите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ