Доц. Сарийски: Икономиката ни произвежда мръсни чаршафи и борци с минало, а заплатите ни са каквато е добавената стойност
Новият механизъм за минимални работни заплати беше избран на европейско равнище с Директива 2041 от 2022 година, а българският Народното събрание е като пощенска кутия. Три са вероятните други възможности. Това разяснява в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " икономистът доцент Григор Сарийски от Българска академия на науките.
" Това, което правеше Народното събрание беше да изтегли една от трите клечи. Прави ми усещане обаче, че се говореше главно за това дали да минем към % от медианата - 60% от медианата или 50% от междинната. А един от инструментите, който беше препоръчан в Директивата, беше да вземете належащо присъщи разноски, т.е. съществени артикули и услуги, които използва всеки човек, тъй като това е ролята на минималната работна заплата да може да ви покрие тъкмо разноските, без които не можете. И в действителност, в случай че бяхме минали към този режим за установяване на минимална работна заплата щяхме да решим един доста сериозен проблем, против който работодателите роптаят и то с право ", изясни доцент Сарийски.
По думите му растеж от 153 лв. на минималната работна заплата е изцяло оневинен, само че той би бил нереалистичен поради непрекъснато изменящите се и повишаващи цени на стоките и услугите, които използваме и използваме.
" До в този момент минимална работна заплата беше обект на пазарлък в така наречен тристранка, нямаше някакви съответни стопански знаци. И заради тази причина минималната заплата много изоставаше от това, което е належащо за прехрана на живота. Ако извършите параленост с това, което е належащо, с цел да може да си покривате належащо присъщите разноски, ще видите пагубна разлика даже и след нарастването. КНСБ излезе с една статистика, съгласно която, с цел да може едночленно домакинство да си покрива разноските за прехрана му е нужна заплата от порядъка на 1804 лева, т.е. това, което ще получим като минимална заплата ще бъде към половината от нужните разноски за прехрана на живота. Това значи обезценка ", изясни икономистът.
Григор Сарийски изясни, че в случай че заплатат бъде прекалено увеличена, това би означавало напън върху разноските на работодателите за труд: " Има предприятия, които работят при ниски маржове на облага. И в действителност тук опираме до систематичния проблем. Проблемът е почти като с производството на електрическа енергия. В момента спорим за това дали да затворим въглищните електроцентрали, които обезпечават евтина и налична сила и така нататък или да не ги затворим. Ако не ги затворим, рано или късно ще се надигнем пред казуса с въглеродните излъчвания, зелени покупко-продажби и тъй наречените Тоест, ние сме в един стадий, в който можем малко да поотложим затварянето на тези централи, само че рано или късно това ще се случи. Къде обаче е същинският проблем? Ами казусът е ликвидирането на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй ", тъй като в случай че тези блокове работеха, в този момент тази алтернатива нямаше да стои пред нас.
Но спорът е за въглищните централи е реалност и никой не търси отговорност на тези, които ни докараха до там да вършим този избор. Същото нещо е и със заплатите ", обърна внимание икономистът.
Според него в България от десетилетия вършим стопанска система на ниските приходи, ниските заплати, ниските маржове на облага: " Икономисваме от разноски за труд и в този момент, когато сме изправени пред нуждата - конвергенцията на цените. Има цени, които са много по-високи от средноевропейските и би трябвало да бъдат увеличени заплатите, с цел да могат да догонват цените. Сега обаче ние не можем да го създадем, поради особената конструкция на добавената стойност. Ние се превърнахме в стопанска система, която създава, извинявайте за израза, само че салфетки и мръсни чаршафи и борци с минало, нищо друго. Ами няма по какъв начин да може да подсигурите по-висока заплата в случай, че нямате добавена стойност ".
По думите на доцент Сарийски до огромна степен виновност има и бизнесът, и бизнесмените: " Защото с цел да може да осигурите съответна заплата, би трябвало да произвеждате приключен артикул. А голяма част от българския бизнес се помири с ситуацията си на ниските равнища на веригата на добавена стойност, където работите почти на ишлеме - произвеждате първични материали, полуфабрикати, заготовки ".
" Това, което правеше Народното събрание беше да изтегли една от трите клечи. Прави ми усещане обаче, че се говореше главно за това дали да минем към % от медианата - 60% от медианата или 50% от междинната. А един от инструментите, който беше препоръчан в Директивата, беше да вземете належащо присъщи разноски, т.е. съществени артикули и услуги, които използва всеки човек, тъй като това е ролята на минималната работна заплата да може да ви покрие тъкмо разноските, без които не можете. И в действителност, в случай че бяхме минали към този режим за установяване на минимална работна заплата щяхме да решим един доста сериозен проблем, против който работодателите роптаят и то с право ", изясни доцент Сарийски.
По думите му растеж от 153 лв. на минималната работна заплата е изцяло оневинен, само че той би бил нереалистичен поради непрекъснато изменящите се и повишаващи цени на стоките и услугите, които използваме и използваме.
" До в този момент минимална работна заплата беше обект на пазарлък в така наречен тристранка, нямаше някакви съответни стопански знаци. И заради тази причина минималната заплата много изоставаше от това, което е належащо за прехрана на живота. Ако извършите параленост с това, което е належащо, с цел да може да си покривате належащо присъщите разноски, ще видите пагубна разлика даже и след нарастването. КНСБ излезе с една статистика, съгласно която, с цел да може едночленно домакинство да си покрива разноските за прехрана му е нужна заплата от порядъка на 1804 лева, т.е. това, което ще получим като минимална заплата ще бъде към половината от нужните разноски за прехрана на живота. Това значи обезценка ", изясни икономистът.
Григор Сарийски изясни, че в случай че заплатат бъде прекалено увеличена, това би означавало напън върху разноските на работодателите за труд: " Има предприятия, които работят при ниски маржове на облага. И в действителност тук опираме до систематичния проблем. Проблемът е почти като с производството на електрическа енергия. В момента спорим за това дали да затворим въглищните електроцентрали, които обезпечават евтина и налична сила и така нататък или да не ги затворим. Ако не ги затворим, рано или късно ще се надигнем пред казуса с въглеродните излъчвания, зелени покупко-продажби и тъй наречените Тоест, ние сме в един стадий, в който можем малко да поотложим затварянето на тези централи, само че рано или късно това ще се случи. Къде обаче е същинският проблем? Ами казусът е ликвидирането на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй ", тъй като в случай че тези блокове работеха, в този момент тази алтернатива нямаше да стои пред нас.
Но спорът е за въглищните централи е реалност и никой не търси отговорност на тези, които ни докараха до там да вършим този избор. Същото нещо е и със заплатите ", обърна внимание икономистът.
Според него в България от десетилетия вършим стопанска система на ниските приходи, ниските заплати, ниските маржове на облага: " Икономисваме от разноски за труд и в този момент, когато сме изправени пред нуждата - конвергенцията на цените. Има цени, които са много по-високи от средноевропейските и би трябвало да бъдат увеличени заплатите, с цел да могат да догонват цените. Сега обаче ние не можем да го създадем, поради особената конструкция на добавената стойност. Ние се превърнахме в стопанска система, която създава, извинявайте за израза, само че салфетки и мръсни чаршафи и борци с минало, нищо друго. Ами няма по какъв начин да може да подсигурите по-висока заплата в случай, че нямате добавена стойност ".
По думите на доцент Сарийски до огромна степен виновност има и бизнесът, и бизнесмените: " Защото с цел да може да осигурите съответна заплата, би трябвало да произвеждате приключен артикул. А голяма част от българския бизнес се помири с ситуацията си на ниските равнища на веригата на добавена стойност, където работите почти на ишлеме - произвеждате първични материали, полуфабрикати, заготовки ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ