Новият филм с Том Ханкс ще пренесе зрителите в далечната

Новият филм с Том Ханкс ще придвижи феновете в далечната 1942 година и атмосферата на Втората Световна война. Актьорът и притежател на Оскар ще влезе в обувките на морски капитан, който би трябвало да преведе ескорт от 37 кораба през Атлантика, с цел да преследва немски подводници. И както постоянно се случва, Холивуд и историята влизат в несъгласия.

Въпросните спорове от време на време могат да накарат даже деец от войната да се възмути от направеният филм. Истинската история обаче е взета от новелата на Ц.С. Форестър и неговата книга „ Добрият пастир “, която придвижва читателя в борба в Атлантическия океан.

Според историята пълководец Джордж Краус е плавал на своя транспортен съд USS Keeling близо 24 часа в гонене на немска подводница. Историята на книгата и явно на кино лентата ще ни придвижи в много напрегнатно гонене. Бойните кораби съумяват да потопят две подводници – една през вчерашния ден и една на идващия ден. Корабът Keeling си партнира с полския „ Виктор “. Техният опит да потопят следващия подводен транспортен съд не върви по проект. Изхвърлени са повече от 50 подводни експлозива и клопката е заложен, само че подводницата просто отхвърля да премине.

Преследването става забавно, тъй като от сериозния ескорт, 6 лодки към този момент са се срещнали с подводницата и не са изключително очаровани от разразилата се борба. Решенията стартират да се разлистват на всички места, разновидностите за противопоставяне са доста, а виковете на моряците от потъналите кораби не трябва да се пренебрегват. Капитан Краус закусва и мисли какъв курс да поеме със своя транспортен съд. Знае доста добре, че в дълбините на океана се крие неговият максимален зложелател. Той е пълководец на конвой от четири кораба – канадски корвет, английски и полски разрушител, както и неговият персонален транспортен съд – благосъстоятелност на американската флота. През нощта самият капитан продължава да си фантазира, че 8 кораба и въздушно прикритие можеха да предложат най-хубавата отбрана, само че през 1942 година към момента няма толкоз свободен боен запас.

И по този начин, дано стартираме от обстоятелствата, историята, за която споделят, че е основана по автентичен случай, идва от създателя Форестър, който пуска книгата си „ Добрият пастир “ през 1955 година Литературното произведение получава аплодисментите от критиците и потвърждава, че създателят в действителност е приключил доста добра работа. Впрочем в именитата борба за Атлантика, точно самолетите идват на помощ и вземат решение огромните проблеми на корабите. Мнозина преглеждат този морски път като единственият източник на високоспасяващи артикули. Повечето помощи от Съединени американски щати минават тъкмо тази линия, а подводниците на Хитлер нормално се забавлявали със сериозното им потапяне.

Някои исторически критици споделят, че в случай че борбата е била изгубена, войната щяла да продължи доста повече и надлежно даже Съветския съюз няма да издържи на натиска на немската войска. Това обаче е много комплициран въпрос, изключително откакто алената войска се отдръпва от границата с Япония и постепенно и несъмнено стартира да отблъсва армията по-далече и по-далече. Съответно тази борба се води в продължение на 3 години като на финала точно съдружниците съумяват да надделеят. Корабите са единствено едно перо, което води отбраната, само че по-сериозното главоболие за немските подводници е точно авиацията и самолетите, които съумяват по-често да открият вярната посока.

Добавят се радарите, с които английското корабоплаване съумява да се координира с корабите. Според някои историци към 1941 година корабите към този момент не могат да изгубят. Една от аргументите е, че това е тъкмо годината, в която и криптираращата машина Енигма е към този момент схваща и лека бавно излиза наяве, че тази борба е изгубена. Подводниците се усилват като количество, само че главен проблем може да е фактът, че по този начин и не получават задоволително положително съоръжение, до момента в който корабите усъвършенстват своята технология и доста скоро точно те ще бъдат преследвачите.

През 1942 година подводниците към този момент са принудени да вършат своите набези през нощта. През май 1943 година повече от 41 подводници са потопени. Британците също заплащат скъпа цена – повече от 38 000 от моряците им умират, до момента в който немските подводничари регистрират 79% загуби – може би една от най-големите им загуби в историята. И да се върнем назад на главните кино разлики. Първо корабите стават доста по-бързи и положителни при стълкновение, затова преследването на подводницата не е в резултат на застрашаване.

И най-важното е, че не би трябвало да забравяме по-сериозната истина – действителният случай е история, която идва от книга, взета след съществено изследване на морските борби. Държим да отбележим, че героизмът обаче ще бъде на високо равнище. Все отново Том Ханкс е на линия, с цел да се показа като следващият воин от Втората Световна война.