Берлинале 2019: Немска касапница, зрители с ръка пред очите
Новият филм на Фатих Акин „ Златната ръкавица “ („ Der goldene Handschuh “) безусловно раздруса от смут публиката на „ Берлинале “. Известният режисьор е фамозен с това, че не си поставя жанрови граници и обича да изненадва с историите, които споделя.
Историята, която този път ни сервира, е по същински случай - по едноименния разказ на Хайнц Струнк. Именно този аспект на автентичност може би плаши.
Хамбург, 70-те години, един всеобщ палач, една механа, доста жертви. „ Златната ръкавица “ ни потапя в стилизираната, алкохолизирана, одимена, пъстра на гранични облици атмосфера.
Както във всеки различен филм за всеобщи убийци, сюжетът не е основното, за което хора отиват да го гледат. В общи линии на този фронт изненадите постоянно са малко – насилието и бруталните подиуми са наложителни. Фатих Акин е намерил салдото сред парадокса, нещастието и комедията. Това прави творението му по този начин прелестно за гледане, макар че не всеки би употребявал думата „ прелестно “ в тази ситуация.
В публиката постоянно се чуваха тежки въздишки и мнозина стояха с ръка пред очите. Хората гледат такива филми, с цел да се изключат от естественото и да се оставят да повярват на фантазията на режисьора. Фантазия има в обилие, немски шлагери също.
„ Златната ръкавица “ е един доста приветлив и успешен филм, който майсторски си играе с границите на толерантност на фена. Изключено е да приказваме за „ Златна мечка “ обаче, тъй като журито на фестивала ще остане до дъно политически правилно в изборите си.
Историята, която този път ни сервира, е по същински случай - по едноименния разказ на Хайнц Струнк. Именно този аспект на автентичност може би плаши.
Хамбург, 70-те години, един всеобщ палач, една механа, доста жертви. „ Златната ръкавица “ ни потапя в стилизираната, алкохолизирана, одимена, пъстра на гранични облици атмосфера.
Както във всеки различен филм за всеобщи убийци, сюжетът не е основното, за което хора отиват да го гледат. В общи линии на този фронт изненадите постоянно са малко – насилието и бруталните подиуми са наложителни. Фатих Акин е намерил салдото сред парадокса, нещастието и комедията. Това прави творението му по този начин прелестно за гледане, макар че не всеки би употребявал думата „ прелестно “ в тази ситуация.
В публиката постоянно се чуваха тежки въздишки и мнозина стояха с ръка пред очите. Хората гледат такива филми, с цел да се изключат от естественото и да се оставят да повярват на фантазията на режисьора. Фантазия има в обилие, немски шлагери също.
„ Златната ръкавица “ е един доста приветлив и успешен филм, който майсторски си играе с границите на толерантност на фена. Изключено е да приказваме за „ Златна мечка “ обаче, тъй като журито на фестивала ще остане до дъно политически правилно в изборите си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ