Социални мрежи на прицел: Законът за интернет съдържание в ЕС влиза в сила
Новите правила на Европейския съюз за битка с противозаконното и нездравословно цифрово наличие са на крачка от формалния си старт.
От този петък (25 август) 19 огромни онлайн платформи и търсачки – наречени VLOP и посещавани от над 45 милиона европейци всеки месец, ще би трябвало да се съобразят с признатия през 2022 година справочник с правила на Европейски Съюз за онлайн наличие или Закон за цифровите услуги (DSA), оповестява Politico.
Платформите за обществени медии, които са на прицел, включват Фейсбук, Instagram, TikTok, X (бивш Twitter), YouTube, Snapchat, LinkedIn и Pinterest.
Онлайн пазарите Amazon, Booking, AliExpress, Zalando, Гугъл Shopping, както и Wikipedia и Гугъл Maps, също ще се сблъскат с новата регулаторна рамка. Новите правила ще се ползват и за магазините за приложения на Гугъл и Apple, както и за Гугъл Search и Bing на Microsoft.
Компаниите ще би трябвало скоростно да отстраняват нелегално наличие, като да вземем за пример фотоси на полово принуждение над деца, както и да правят оценка и оферират съответни ограничения за противопоставяне на главните опасности, които техните платформи съставляват за обществото, в това число разпространяване на дезинформация и кибертормоз. Освен това, ще би трябвало да бъдат по-прозрачни във връзка с метода, по който действат.
Европейската комисия ще може да постанова санкции в размер до 6% от годишните световни доходи на дадена компания.
В изключителни случаи на съществено неспазване на разпоредбите тя ще може краткотрайно да забрани на дадена софтуерна компания да работи в границите на блока. Брюксел ще бъде подпомаган от национални контролни органи в страните, където се намират централите на фирмите в Европа, в това число Ирландия.
Най-големите онлайн платформи и търсачки също ще би трябвало да заплащат такса в размер до 0,05 % от световните си доходи, с цел да финансират работата на Комисията по правоприлагането.
Ето пет основни отговорности, които цифровите колоси ще би трябвало да изпълнят според новия устав:
1. Премахване на нелегално наличие
Компании като Фейсбук и TikTok ще би трябвало " бързо " да отстраняват нелегално наличие. Както е несъмнено в европейското и националното законодателство на Европейски Съюз – когато бъдат известени от националните органи или физически лица.
Онлайн платформите ще би трябвало да разполагат с ясни и лесни механизми, посредством които потребителите да алармират за наличие, което съгласно тях е нелегално.
Платформите ще би трябвало да отстраняват консуматори, които постоянно разгласяват нелегално наличие, само че не преди да ги предупредят.
Онлайн пазари като Amazon и AliExpress ще би трябвало да положат " оптимални старания ", с цел да ревизират своите консуматори в опит да изкоренят противозаконните артикули – от подправени първокласни артикули до рискови играчки.
Ако схванат, че потребителите са закупили противозаконен артикул, ще би трябвало да ги предупредят или да разгласяват информацията на своя уеб страница.
2. Без дезинформация и тормоз
Като невиждана мярка онлайн платформите и търсачките ще би трябвало да предават на Комисията обстоен годишен отчет за така наречен систематични опасности, които те съставляват за европейците.
Компаниите от Snapchat до X ще би трябвало да дефинират по какъв начин като логаритмите, препоръчващи на хората наличие и реклами, евентуално способстват за разпространяването на нелегално наличие и акции за дезинформация.
Те ще би трябвало също по този начин да ревизират дали техните платформи отварят вратата за кибертормоз, подкопават съществени права като свободата на изложение и оказват неподходящо влияние върху психологичното здраве на хората.
Ще би трябвало да приложат и ограничения за ограничение на откритите опасности. Те могат да включват поправяне на алгоритмите; основаване на принадлежности за родители, които да управляват какво виждат децата им и да ревизират възрастта на потребителите; етикетиране на наличие като фотоси или видеоклипове, които са генерирани от принадлежности с изкуствен интелект.
Компаниите ще бъдат проверявани от Европейска комисия, тествани откриватели и одиторски компании. Последните ще преглеждат съответно оценката и ограниченията, с цел да одобрят работата на фирмите или да създадат спомагателни рекомендации.
Платформите за обществени медии и търсачките също ще би трябвало бързо да правят оценка и приспособяват услугите си, с цел да спрат разпространяването на дезинформация или подправени вести в случаи на събития като естествено злополучие, война или пандемия.
3. Власт в ръцете на потребителите
Големите онлайн платформи и търсачки ще би трябвало да имат елементарно разбираеми условия, и да ги ползват по " старателен, справедлив и симетричен метод ".
Те ще би трябвало да осведомят потребителите, в случай че отстраняват наличието им, лимитират видимостта му или стопират монетизацията му и да им споделят за какво.
Платформите, в това число X на Илон Мъск, също ще би трябвало да предизвестяват потребителите и да изясняват всяко прекъсване на достъпа (както в тази ситуация с публицистите, на които краткотрайно е неразрешен достъп до Twitter).
Потребителите ще имат право да оспорват решенията на платформите в извънсъдебни органи и най-после в съда.
Технологичните компании ще би трябвало да обяснят параметрите, които стоят зад рекомендациите на техните логаритми за наличие и да предложат най-малко една алтернатива, която не предлага наличие въз основа на персоналните данни на хората.
4. Край на някои таргетирани реклами
На платформите ще бъде неразрешено да таргетират хора с онлайн реклами въз основа на чувствителни персонални данни, в това число тяхната вяра, полови желания, здравна информация и политически убеждения.
Също по този начин няма да им бъде разрешено да събират персонални данни на деца и младежи, с цел да им демонстрират целеви реклами.
Ще бъдат неразрешени и така наречен тъмни модели - манипулативни планове, които подтикват хората да се съгласят с нещо, което в действителност не желаят, като да вземем за пример да се съгласят да бъдат следени онлайн.
5. Прозрачна информация за метода на работа
На всеки шест месеца платформите ще би трябвало да се отварят и да дават дълго защитавана информация, в това число детайлности за личния състав, който модерира наличието им – като бройка, опит и европейски езици, които приказват.
Те би трябвало да оповестят потреблението на изкуствен интелект за унищожаване на нелегално наличие и % на грешките в него.
Ще би трябвало да разгласяват отчетите си за оценка и одиторските си отчети по какъв начин са лимитирали сериозните опасности за обществото, в това число заканите за свободата на словото, публичното здраве и изборите.
Те ще би трябвало да разполагат с вместилище с информация за рекламите, които са били пуснати на техните платформи.
Регулаторните органи ще имат достъп до данните и логаритмите на фирмите, ще могат да инспектират офисите им и да изискват поверителни бизнес документи. Проверените специалисти също ще имат право на достъп до вътрешните данни на платформите за съответни планове, добавя Politico.
От този петък (25 август) 19 огромни онлайн платформи и търсачки – наречени VLOP и посещавани от над 45 милиона европейци всеки месец, ще би трябвало да се съобразят с признатия през 2022 година справочник с правила на Европейски Съюз за онлайн наличие или Закон за цифровите услуги (DSA), оповестява Politico.
Платформите за обществени медии, които са на прицел, включват Фейсбук, Instagram, TikTok, X (бивш Twitter), YouTube, Snapchat, LinkedIn и Pinterest.
Онлайн пазарите Amazon, Booking, AliExpress, Zalando, Гугъл Shopping, както и Wikipedia и Гугъл Maps, също ще се сблъскат с новата регулаторна рамка. Новите правила ще се ползват и за магазините за приложения на Гугъл и Apple, както и за Гугъл Search и Bing на Microsoft.
Компаниите ще би трябвало скоростно да отстраняват нелегално наличие, като да вземем за пример фотоси на полово принуждение над деца, както и да правят оценка и оферират съответни ограничения за противопоставяне на главните опасности, които техните платформи съставляват за обществото, в това число разпространяване на дезинформация и кибертормоз. Освен това, ще би трябвало да бъдат по-прозрачни във връзка с метода, по който действат.
Европейската комисия ще може да постанова санкции в размер до 6% от годишните световни доходи на дадена компания.
В изключителни случаи на съществено неспазване на разпоредбите тя ще може краткотрайно да забрани на дадена софтуерна компания да работи в границите на блока. Брюксел ще бъде подпомаган от национални контролни органи в страните, където се намират централите на фирмите в Европа, в това число Ирландия.
Най-големите онлайн платформи и търсачки също ще би трябвало да заплащат такса в размер до 0,05 % от световните си доходи, с цел да финансират работата на Комисията по правоприлагането.
Ето пет основни отговорности, които цифровите колоси ще би трябвало да изпълнят според новия устав:
1. Премахване на нелегално наличие
Компании като Фейсбук и TikTok ще би трябвало " бързо " да отстраняват нелегално наличие. Както е несъмнено в европейското и националното законодателство на Европейски Съюз – когато бъдат известени от националните органи или физически лица.
Онлайн платформите ще би трябвало да разполагат с ясни и лесни механизми, посредством които потребителите да алармират за наличие, което съгласно тях е нелегално.
Платформите ще би трябвало да отстраняват консуматори, които постоянно разгласяват нелегално наличие, само че не преди да ги предупредят.
Онлайн пазари като Amazon и AliExpress ще би трябвало да положат " оптимални старания ", с цел да ревизират своите консуматори в опит да изкоренят противозаконните артикули – от подправени първокласни артикули до рискови играчки.
Ако схванат, че потребителите са закупили противозаконен артикул, ще би трябвало да ги предупредят или да разгласяват информацията на своя уеб страница.
2. Без дезинформация и тормоз
Като невиждана мярка онлайн платформите и търсачките ще би трябвало да предават на Комисията обстоен годишен отчет за така наречен систематични опасности, които те съставляват за европейците.
Компаниите от Snapchat до X ще би трябвало да дефинират по какъв начин като логаритмите, препоръчващи на хората наличие и реклами, евентуално способстват за разпространяването на нелегално наличие и акции за дезинформация.
Те ще би трябвало също по този начин да ревизират дали техните платформи отварят вратата за кибертормоз, подкопават съществени права като свободата на изложение и оказват неподходящо влияние върху психологичното здраве на хората.
Ще би трябвало да приложат и ограничения за ограничение на откритите опасности. Те могат да включват поправяне на алгоритмите; основаване на принадлежности за родители, които да управляват какво виждат децата им и да ревизират възрастта на потребителите; етикетиране на наличие като фотоси или видеоклипове, които са генерирани от принадлежности с изкуствен интелект.
Компаниите ще бъдат проверявани от Европейска комисия, тествани откриватели и одиторски компании. Последните ще преглеждат съответно оценката и ограниченията, с цел да одобрят работата на фирмите или да създадат спомагателни рекомендации.
Платформите за обществени медии и търсачките също ще би трябвало бързо да правят оценка и приспособяват услугите си, с цел да спрат разпространяването на дезинформация или подправени вести в случаи на събития като естествено злополучие, война или пандемия.
3. Власт в ръцете на потребителите
Големите онлайн платформи и търсачки ще би трябвало да имат елементарно разбираеми условия, и да ги ползват по " старателен, справедлив и симетричен метод ".
Те ще би трябвало да осведомят потребителите, в случай че отстраняват наличието им, лимитират видимостта му или стопират монетизацията му и да им споделят за какво.
Платформите, в това число X на Илон Мъск, също ще би трябвало да предизвестяват потребителите и да изясняват всяко прекъсване на достъпа (както в тази ситуация с публицистите, на които краткотрайно е неразрешен достъп до Twitter).
Потребителите ще имат право да оспорват решенията на платформите в извънсъдебни органи и най-после в съда.
Технологичните компании ще би трябвало да обяснят параметрите, които стоят зад рекомендациите на техните логаритми за наличие и да предложат най-малко една алтернатива, която не предлага наличие въз основа на персоналните данни на хората.
4. Край на някои таргетирани реклами
На платформите ще бъде неразрешено да таргетират хора с онлайн реклами въз основа на чувствителни персонални данни, в това число тяхната вяра, полови желания, здравна информация и политически убеждения.
Също по този начин няма да им бъде разрешено да събират персонални данни на деца и младежи, с цел да им демонстрират целеви реклами.
Ще бъдат неразрешени и така наречен тъмни модели - манипулативни планове, които подтикват хората да се съгласят с нещо, което в действителност не желаят, като да вземем за пример да се съгласят да бъдат следени онлайн.
5. Прозрачна информация за метода на работа
На всеки шест месеца платформите ще би трябвало да се отварят и да дават дълго защитавана информация, в това число детайлности за личния състав, който модерира наличието им – като бройка, опит и европейски езици, които приказват.
Те би трябвало да оповестят потреблението на изкуствен интелект за унищожаване на нелегално наличие и % на грешките в него.
Ще би трябвало да разгласяват отчетите си за оценка и одиторските си отчети по какъв начин са лимитирали сериозните опасности за обществото, в това число заканите за свободата на словото, публичното здраве и изборите.
Те ще би трябвало да разполагат с вместилище с информация за рекламите, които са били пуснати на техните платформи.
Регулаторните органи ще имат достъп до данните и логаритмите на фирмите, ще могат да инспектират офисите им и да изискват поверителни бизнес документи. Проверените специалисти също ще имат право на достъп до вътрешните данни на платформите за съответни планове, добавя Politico.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ