Васил Господинов - име, което стои в самите основи на

Васил Господинов - име, което стои в самите основи на българския волейбол, навършва 90 години. Половин век от живота си той посвещава на играта - като играч, треньор, учител и откривател, оставяйки диря, която надалеч надвишава извоюваните трофеи и статистиките. Той бе приветстван от УС на Българската федерация по волейбол, като президентът Любомир Ганев връчи почетен плакет в символ на признателност към неговия висок принос към развиването на волейбола в България.

" За нас е чест, че през днешния ден можем да бъдем дружно с живата история на нашия спорт. Живот, предан на обичаното ни дело, който въодушеви и построи редица велики състезатели и волейболни треньори - същински образец за идващите генерации. Днес означаваме 90 години от рождението на Васил Господинов и си пожелаваме след още 10 години да честваме неговия древен празник ", съобщи Любомир Ганев.

Роден през 1936 година в Стара Загора, Господинов прави първите си стъпки във волейбола в учебните тимове на родния си град. Още тогава излиза наяве, че за него играта е не просто спорт, а поле за мисъл, развиване и търсене на съвършенство. Пътят му го води във Висшия институт за физическа просвета (ВИФ), където приключва полувисшата треньорска школа и се състезава за тима на Академик (София), а по-късно застава и отпред на отбора като треньор.

Един от знаковите моменти в ранната му кариера е присъединяване в демонстративния волейболен мач против Съюз на съветските социалистически републики през 1957 година, игран на Националния стадион „ Васил Левски “ - събитие, което остава в историята на българския спорт.

Истинският му треньорски пробив идва в интервала 1965-1969 година, когато извежда женския тим на Академик от третото до първото място в шампионата. С двете следващи трофеи през 1968 и 1969 година Господинов прекъсва дългогодишната надмощие на Левски–Спартак – достижение, което и до през днешния ден се помни като образец за стратегическа работа и търпеливо създаване на тим.

Поканата от Левски–Спартак не закъснява. Там той продължава сполучливия си път и печели още две шампионски трофеи - през 1971 и 1972 година, затвърждавайки репутацията си на един от най-подготвените и съвременно мислещи български треньори на своето време. Паралелно с практическата работа Васил Господинов развива дейна преподавателска активност във ВИФ, където възпитава генерации треньори. Неговият метод е изчерпателен, само че и надълбоко човешки - волейболът за него е жива система, която изисква схващане, а не механично повторение.

Професионалният му път го води и отвън България - два пъти в Кувейт и един път в Дубай, където работи като треньор и съветник. След завръщането си у нас става част от щаба, подготвящ женския народен тим за Световното състезание в Мексико, а в кариерата си води националния отбор на три международни шампионати.

Особено скъп е и приносът му в научно-методическата област. Господинов систематизира знанията си в методика на подготвителния развой, учредена на спецификата на играта, физиологичните правила и вярното дозиране на натоварванията. В свои разработки и лекции той преглежда другите типове тренировки съгласно размера и характера на упражненията - метод, който по това време е реформаторски за българския волейбол.

През годините обменя опит и хрумвания с едни от най-големите имена в международния волейбол – Селинджър, Тюрин, Карпол, Преображенски, Мацудейра, Джим Колман и доста други. Тези срещи обогатяват философията му и го утвърждават като мост сред българската и международната школа.

Самият той най-добре обобщава житейската си задача с думите:

" Имало е, има и ще има волейбол. Въпросът е какъв ще бъде той. "

На 90 години Васил Господинов остава знак на отдаденост, разсъдък и надълбоко схващане на играта - човек, за който волейболът не е просто спорт, а просвета, просвета и бъдеще.

Снимки: БФВ