Шокираща новина за новите жилища в България
Новите жилища у нас, получили позволение за прилагане (Акт 16) през лятото са с цяла кухня по-тесни.
Средната потребна повърхност на едно новопостроено жилище понижава от 97 кв. м през третото тримесечие на предходната година на 91,6 кв. м през същия интервал на 2020 година или с над 5 квадратни метра, оповестиха от Националния статистически институт (НСИ).
Данните за третото тримесечие демонстрират въвеждането в употреба на повече, само че по-малки жилища, оповестява "Монитор ". Между юли и септември Акт 16 са получили 879 жилищни здания с 3912 жилища в тях. Спрямо третото тримесечие на 2019 година постройките са с 91 повече, а обособените парцели в тях нарастват с 928.
Най-нашироко живеят новодомците в Габрово със междинна потребна повърхност на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м. Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със междинна потребна повърхност от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.
В София междинната потребна повърхност на въведените в употреба жилища през третото тримесечие е съвсем 95 кв. м и понижава по отношение на 100 кв. м през същия интервал на предходната година. В Пловдив новите жилища са със междинна повърхност от 92 кв. м, която също е по-малка по отношение на 98 кв. м през третото тримесечие на предходната година.
На годишна база най-вече от 96 на 74 кв. м пада площта във Варна на новите жилища, сочат още данните на Национален статистически институт за третото тримесечие.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2020 година е 358,4 хиляди кв. м, или с 23,8% повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2019 година, а жилищната повърхност се усилва с 34,6% и доближава 274,8 хиляди кв. метра.
София е водач по нововъведени в употреба жилища през третото тримесечие с 1173, следвана от Варна с 993 и Пловдив с 568. Над 100 жилища за тримесечие са били въведени в употреба и в Бургас, София-област и Благоевград. На противоположния полюс са Видин и Монтана с едвам надлежно две и седем нови жилища сред юли и септември.
Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73,2%) или 4 пъти повече от жилищните кооперации, които са под една пета (18,1%). В съпоставяне с третото тримесечие на 2019 година нараства броят на новопостроените къщи и жилищните блокове, до момента в който този на постройките от разбъркан вид и вилите понижава.
Почти всички въведени в употреба новопостроени жилищни здания у нас през третото тримесечие са или със стоманобетонна, или с тухлена структура. Панелните блокове са едвам 0,4%.
Най-висок е делът на двустайните жилища (41,6%), следват тристайните с 35,2%, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3%).
Според Евростат обитаваме 18 квадрата по малко от европейците.
Средната жилищна повърхност на човек в България е 25 кв. м при приблизително ниво от 43 кв. м в Европейски Съюз или с 18 квадрата по-малко, като по-тесни са жилищата единствено в Румъния, където на човек се падат приблизително 15 кв. м. Според друга статистика у нас на човек се падат по 1,2 стаи при приблизително ниво от 1,6 стаи в Европейски Съюз.
Други данни, сочат, че 81% от българите живеят в лични жилища, закупени без ипотечен заем при приблизително ниво в Европейски Съюз от 45% и едвам 8% в Холандия. Заради насъбраните спестявания в България има капацитет за растеж на покупките на парцели с ипотечен заем. Възможно е огромна част от хората да продадат по-старите си жилища, строени преди 40 години, и да закупят по-ново и от по-висок клас жилище, предвиждат имотни брокери.
Почти всички нови жилища се продават на шпакловка и замазка и би трябвало да се търсят майстори за довършването им.
Средната потребна повърхност на едно новопостроено жилище понижава от 97 кв. м през третото тримесечие на предходната година на 91,6 кв. м през същия интервал на 2020 година или с над 5 квадратни метра, оповестиха от Националния статистически институт (НСИ).
Данните за третото тримесечие демонстрират въвеждането в употреба на повече, само че по-малки жилища, оповестява "Монитор ". Между юли и септември Акт 16 са получили 879 жилищни здания с 3912 жилища в тях. Спрямо третото тримесечие на 2019 година постройките са с 91 повече, а обособените парцели в тях нарастват с 928.
Най-нашироко живеят новодомците в Габрово със междинна потребна повърхност на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м. Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със междинна потребна повърхност от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.
В София междинната потребна повърхност на въведените в употреба жилища през третото тримесечие е съвсем 95 кв. м и понижава по отношение на 100 кв. м през същия интервал на предходната година. В Пловдив новите жилища са със междинна повърхност от 92 кв. м, която също е по-малка по отношение на 98 кв. м през третото тримесечие на предходната година.
На годишна база най-вече от 96 на 74 кв. м пада площта във Варна на новите жилища, сочат още данните на Национален статистически институт за третото тримесечие.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2020 година е 358,4 хиляди кв. м, или с 23,8% повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2019 година, а жилищната повърхност се усилва с 34,6% и доближава 274,8 хиляди кв. метра.
София е водач по нововъведени в употреба жилища през третото тримесечие с 1173, следвана от Варна с 993 и Пловдив с 568. Над 100 жилища за тримесечие са били въведени в употреба и в Бургас, София-област и Благоевград. На противоположния полюс са Видин и Монтана с едвам надлежно две и седем нови жилища сред юли и септември.
Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73,2%) или 4 пъти повече от жилищните кооперации, които са под една пета (18,1%). В съпоставяне с третото тримесечие на 2019 година нараства броят на новопостроените къщи и жилищните блокове, до момента в който този на постройките от разбъркан вид и вилите понижава.
Почти всички въведени в употреба новопостроени жилищни здания у нас през третото тримесечие са или със стоманобетонна, или с тухлена структура. Панелните блокове са едвам 0,4%.
Най-висок е делът на двустайните жилища (41,6%), следват тристайните с 35,2%, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3%).
Според Евростат обитаваме 18 квадрата по малко от европейците.
Средната жилищна повърхност на човек в България е 25 кв. м при приблизително ниво от 43 кв. м в Европейски Съюз или с 18 квадрата по-малко, като по-тесни са жилищата единствено в Румъния, където на човек се падат приблизително 15 кв. м. Според друга статистика у нас на човек се падат по 1,2 стаи при приблизително ниво от 1,6 стаи в Европейски Съюз.
Други данни, сочат, че 81% от българите живеят в лични жилища, закупени без ипотечен заем при приблизително ниво в Европейски Съюз от 45% и едвам 8% в Холандия. Заради насъбраните спестявания в България има капацитет за растеж на покупките на парцели с ипотечен заем. Възможно е огромна част от хората да продадат по-старите си жилища, строени преди 40 години, и да закупят по-ново и от по-висок клас жилище, предвиждат имотни брокери.
Почти всички нови жилища се продават на шпакловка и замазка и би трябвало да се търсят майстори за довършването им.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ