Дигиталната пропаст в Европа: Скандинавците са онлайн, българите все още чакат на гише
Новите данни на Евростат за 2025 година разкриват сериозна бездна в дигитализацията на обществените услуги в Европейския съюз. Въпреки общата наклонност към напредък в общността, България продължава да заема едно от последните места, като доста изостава от междинните европейски равнища.
Статистиката: България vs. Европа
През 2025 година приблизително 71.9% от жителите на Европейски Съюз (на възраст 16-74 г.) са употребявали уеб страници или приложения на обществени органи. Това е растеж от близо 2 процентни пункта по отношение на миналата година и над 4 пункта по отношение на 2022 година
На този декор обстановката в България наподобява тревожна. Страната ни се подрежда на предпоследно място в Европейски Съюз с едвам 36% потребление на електронни административни услуги. Единствената страна след нас е Румъния (24.1%), до момента в който третата в обратна посока – Италия – е надалеч пред нас с 57.7%.
За съпоставяне, отличниците в класацията – Дания (98%), Нидерландия (96.2%), Финландия (96.1%) и Швеция (96%) – на процедура са постигнали съвсем цялостно покритие, трансформирайки онлайн администрацията в стандарт за всекидневието.
За какво (не) се употребява е-управлението?
Данните демонстрират, че на европейско равнище жителите най-често прибягват до уеб страниците на институциите за:
Информиране: Получаване на данни за услуги, закони и работно време (44.2%);Лични данни: Достъп до персонална информация (41.3%);Данъци: Подаване на данъчни заявления (38.2%).
Значителен интерес има и към онлайн записването на часове (38.1%) и тегленето на публични формуляри (36.7%). Най-рядко европейците употребяват мрежата за подаване на тъжби и искания (едва 5.7%).
Защо изоставаме?
Ниският % в България (36%) алармира за сложни проблеми – от липса на задоволително интуитивни и налични електронни платформи до ниско равнище на цифрови умения измежду огромна част от популацията. Докато в Норвегия (страна отвън Европейски Съюз, само че включена в изследването) и Дания визитата на гише е изключение, в България то към момента е всеобща процедура.
Експертите означават, че въпреки броят на електронните услуги у нас да пораства, административната тежест и комплицираните процедури за идентификация постоянно отхвърлят потребителите.
Въпреки че България бележи муден прогрес, темпото е незадоволително, с цел да настигне средноевропейските равнища в близко бъдеще. Данните на Евростат са явен сигнал към българските институции за нуждата от по-агресивна цифровизация и акция за повишение на цифровата просветеност, с цел да може електронното ръководство да спре да бъде „ екзотика “ и да стане действително облекчение за жителите.
България предприе стъпки за въвеждане на дигитален портфейл за самоличностКраят на гишетата: Как персоналната ни карта ще се реалокира в мобилния телефоне-правителство е-услуги електронно управление
Статистиката: България vs. Европа
През 2025 година приблизително 71.9% от жителите на Европейски Съюз (на възраст 16-74 г.) са употребявали уеб страници или приложения на обществени органи. Това е растеж от близо 2 процентни пункта по отношение на миналата година и над 4 пункта по отношение на 2022 година
На този декор обстановката в България наподобява тревожна. Страната ни се подрежда на предпоследно място в Европейски Съюз с едвам 36% потребление на електронни административни услуги. Единствената страна след нас е Румъния (24.1%), до момента в който третата в обратна посока – Италия – е надалеч пред нас с 57.7%.
За съпоставяне, отличниците в класацията – Дания (98%), Нидерландия (96.2%), Финландия (96.1%) и Швеция (96%) – на процедура са постигнали съвсем цялостно покритие, трансформирайки онлайн администрацията в стандарт за всекидневието.
За какво (не) се употребява е-управлението?
Данните демонстрират, че на европейско равнище жителите най-често прибягват до уеб страниците на институциите за:
Информиране: Получаване на данни за услуги, закони и работно време (44.2%);Лични данни: Достъп до персонална информация (41.3%);Данъци: Подаване на данъчни заявления (38.2%).
Значителен интерес има и към онлайн записването на часове (38.1%) и тегленето на публични формуляри (36.7%). Най-рядко европейците употребяват мрежата за подаване на тъжби и искания (едва 5.7%).
Защо изоставаме?
Ниският % в България (36%) алармира за сложни проблеми – от липса на задоволително интуитивни и налични електронни платформи до ниско равнище на цифрови умения измежду огромна част от популацията. Докато в Норвегия (страна отвън Европейски Съюз, само че включена в изследването) и Дания визитата на гише е изключение, в България то към момента е всеобща процедура.
Експертите означават, че въпреки броят на електронните услуги у нас да пораства, административната тежест и комплицираните процедури за идентификация постоянно отхвърлят потребителите.
Въпреки че България бележи муден прогрес, темпото е незадоволително, с цел да настигне средноевропейските равнища в близко бъдеще. Данните на Евростат са явен сигнал към българските институции за нуждата от по-агресивна цифровизация и акция за повишение на цифровата просветеност, с цел да може електронното ръководство да спре да бъде „ екзотика “ и да стане действително облекчение за жителите.
България предприе стъпки за въвеждане на дигитален портфейл за самоличностКраят на гишетата: Как персоналната ни карта ще се реалокира в мобилния телефоне-правителство е-услуги електронно управление
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ