Краят на гишетата: Как личната ни карта ще се премести в мобилния телефон
До 2030 година Европейският съюз чака 80% от жителите към този момент да употребяват цифрови канали за идентификация и електронни услуги. На доктрина България наподобява изненадващо добре позиционирана за тази цел – страната има закон за електронния автограф от 2001 година, над 2000 административни услуги онлайн и неотдавна получи оптималната европейска оценка за национална скица за електронна идентификация. Проблемът е, че голяма част от жителите в никакъв случай не са подписвали нищо по електронен път, а значително даже не знаят, че сходни услуги съществуват.
България е сносно развита цифрово – може би това, което липсва, е популяризацията и познаваемостта от страна на потребителите “, разяснява Александър Станев, консултант на основния изпълнителен шеф на „ Борика “ със стратегическа роля в развиването на цифровите услуги на компанията.
В момента обаче пазарът на електронни услуги е изправен пред фундаментална промяна. Ако допреди десетилетие електронният автограф беше другоземен инструмент за стеснен кръг експерти, през днешния ден той е гръбнакът на отдалеченото обслужване. Междувременно дигитализацията на обществените и частните услуги бе в допълнение ускорена от пандемията.
Така потребността от отдалечена идентификация – да можеш да се „ представиш “ онлайн по метод, който е по едно и също време комфортен и юридически годен – се оказа базова инфраструктурна потребност. Банки, застрахователи, HR отдели и държавни администрации все по-настойчиво търсят способи да обслужват хора, без те физически да стъпват на гише.
Краят на физическия притежател: Походът на мобилните решения
В България към този момент има две частни компании, чиито софтуерни решения за електронна идентификация (eID) са минали сполучливо строгите процедури за нотификация от Европейската комисия. Този развой, контролиран от европейския правилник eIDAS, подсигурява, че българските жители могат да се разпознават онлайн пред държавни органи и бизнеси в целия Европейски Съюз със същото равнище на правна сигурност, каквото имат физическите документи.
Схемата на „ Борика “ е втората след тази на Evrotrust, която е публично нотифицирана от Европейска комисия от началото на 2026 година След огромен развой на инспекции от специалисти на страните членки на Европейски Съюз, технологията b-Trust eID на компанията получи най-високата оценка за сигурност – равнище „ Високо “. Този триумф удостоверява, че инфраструктурата на националния картов и платежен оператор дава отговор на най-строгите условия за отбрана на данните и техническа надеждност.
Това значи, че издадената от нея електронна еднаквост в България, към този момент е годна в целия Европейски Съюз, въпреки цялостното техническо свързване сред националните инфраструктури да изисква спомагателни стъпки.
За нас най-важното обръщение е, че цифровата еднаквост към този момент не е тематика на бъдещето, а действителен инструмент, който прави услугите по-сигурни, по-бързи и по-удобни “, разяснява Мартин Орешарски, шеф „ Удостоверителни услуги “.
Междувременно Европейският парламент и Комисията постановат единна рамка за цифрова еднаквост – така наречен European Digital Identity Wallet (EUDI Wallet). Концепцията е амбициозна: централизирано мобилно приложение, в което човек да съхранява персонална карта, тапия, шофьорска брошура, здравни данни и банкови удостоверения от разнообразни доверени източници. Пилотното внедряване на държавния портфейл би трябвало да стане до края на 2026 година
Тук идва и основният миг за киберсигурността и контрола. За разлика от обществените мрежи, цифровият портфейл работи на правилото на селективното шерване. Ако наемате автомобил, системата ще удостовери единствено, че имате годна брошура и сте над 18 години, без да предава адреса ви или други непотребни елементи, изяснява Мартин Орешарски.
Контролът се връща у жителя – той взема решение какво, по кое време и на кого да показа. “
Ключова гаранция против злоупотреби е заложена в самата архитектура: всеки, който желае достъп до данни на потребителя, би трябвало да е верифициран и да потвърди правното си съображение да ги събира.
Кой употребява и кой не знае
Данните от вътрешни изследвания на „ Борика “ рисуват смесена картина на пазара. Сред дейните консуматори: 63% са дами, главната възрастова група е 35 – 44 години, а 36% употребяват услугата повече от 10 години. 75% от клиентите на хардуерния електронен автограф възобновяват договорите си напълно онлайн.
Другата страна на картината е по-тревожна: към 20% от интервюираните в никакъв случай не са чували за електронна идентификация, а 42% изобщо не са подписвали документи по електронен път. При европейска цел от 80% до 2030 година и сегашна база от 58% у нас, разликата не е единствено софтуерна – тя е на първо място въпрос на познаваемост и доверие.
Освен класическите браншове – банкиране, обезпечаване, административни услуги – електронната идентификация навлиза и в корпоративния HR: отдалечено подписване на трудов контракт, онбординг без физическо наличие, попълване на служителска картотека. Технологията разрешава претендент от Варна да подписа контракт с шеф в София, без в никакъв случай да е стъпвал в офиса.
БОРИКА достъп до е-услуги е-подпис електронна идентификация
България е сносно развита цифрово – може би това, което липсва, е популяризацията и познаваемостта от страна на потребителите “, разяснява Александър Станев, консултант на основния изпълнителен шеф на „ Борика “ със стратегическа роля в развиването на цифровите услуги на компанията.
В момента обаче пазарът на електронни услуги е изправен пред фундаментална промяна. Ако допреди десетилетие електронният автограф беше другоземен инструмент за стеснен кръг експерти, през днешния ден той е гръбнакът на отдалеченото обслужване. Междувременно дигитализацията на обществените и частните услуги бе в допълнение ускорена от пандемията.
Така потребността от отдалечена идентификация – да можеш да се „ представиш “ онлайн по метод, който е по едно и също време комфортен и юридически годен – се оказа базова инфраструктурна потребност. Банки, застрахователи, HR отдели и държавни администрации все по-настойчиво търсят способи да обслужват хора, без те физически да стъпват на гише.
Краят на физическия притежател: Походът на мобилните решения
В България към този момент има две частни компании, чиито софтуерни решения за електронна идентификация (eID) са минали сполучливо строгите процедури за нотификация от Европейската комисия. Този развой, контролиран от европейския правилник eIDAS, подсигурява, че българските жители могат да се разпознават онлайн пред държавни органи и бизнеси в целия Европейски Съюз със същото равнище на правна сигурност, каквото имат физическите документи.
Схемата на „ Борика “ е втората след тази на Evrotrust, която е публично нотифицирана от Европейска комисия от началото на 2026 година След огромен развой на инспекции от специалисти на страните членки на Европейски Съюз, технологията b-Trust eID на компанията получи най-високата оценка за сигурност – равнище „ Високо “. Този триумф удостоверява, че инфраструктурата на националния картов и платежен оператор дава отговор на най-строгите условия за отбрана на данните и техническа надеждност.
Това значи, че издадената от нея електронна еднаквост в България, към този момент е годна в целия Европейски Съюз, въпреки цялостното техническо свързване сред националните инфраструктури да изисква спомагателни стъпки.
За нас най-важното обръщение е, че цифровата еднаквост към този момент не е тематика на бъдещето, а действителен инструмент, който прави услугите по-сигурни, по-бързи и по-удобни “, разяснява Мартин Орешарски, шеф „ Удостоверителни услуги “.
Междувременно Европейският парламент и Комисията постановат единна рамка за цифрова еднаквост – така наречен European Digital Identity Wallet (EUDI Wallet). Концепцията е амбициозна: централизирано мобилно приложение, в което човек да съхранява персонална карта, тапия, шофьорска брошура, здравни данни и банкови удостоверения от разнообразни доверени източници. Пилотното внедряване на държавния портфейл би трябвало да стане до края на 2026 година
Тук идва и основният миг за киберсигурността и контрола. За разлика от обществените мрежи, цифровият портфейл работи на правилото на селективното шерване. Ако наемате автомобил, системата ще удостовери единствено, че имате годна брошура и сте над 18 години, без да предава адреса ви или други непотребни елементи, изяснява Мартин Орешарски.
Контролът се връща у жителя – той взема решение какво, по кое време и на кого да показа. “
Ключова гаранция против злоупотреби е заложена в самата архитектура: всеки, който желае достъп до данни на потребителя, би трябвало да е верифициран и да потвърди правното си съображение да ги събира.
Кой употребява и кой не знае
Данните от вътрешни изследвания на „ Борика “ рисуват смесена картина на пазара. Сред дейните консуматори: 63% са дами, главната възрастова група е 35 – 44 години, а 36% употребяват услугата повече от 10 години. 75% от клиентите на хардуерния електронен автограф възобновяват договорите си напълно онлайн.
Другата страна на картината е по-тревожна: към 20% от интервюираните в никакъв случай не са чували за електронна идентификация, а 42% изобщо не са подписвали документи по електронен път. При европейска цел от 80% до 2030 година и сегашна база от 58% у нас, разликата не е единствено софтуерна – тя е на първо място въпрос на познаваемост и доверие.
Освен класическите браншове – банкиране, обезпечаване, административни услуги – електронната идентификация навлиза и в корпоративния HR: отдалечено подписване на трудов контракт, онбординг без физическо наличие, попълване на служителска картотека. Технологията разрешава претендент от Варна да подписа контракт с шеф в София, без в никакъв случай да е стъпвал в офиса.
БОРИКА достъп до е-услуги е-подпис електронна идентификация
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ