Може ли световният океан да заври?
Новината е плашеща. Температурите на международния океан са най-високи откогато са почнали точните им измервания от средата на 20-ти век. И с помощта на измененията в климата, провокирани от индивида, нещата ще се влошат още повече през идващите години.
Но даже в случай че хората не престават да изхвърлят парникови газове в атмосферата, може ли океаните в миналото да станат толкоз горещи, че да стартират да кипят? За благополучие, сегашните практики на човечеството евентуално в никакъв случай няма да затоплят света задоволително, с цел да създадат нещо сходно.
„ Дори и да изгорим всички известни ресурси от изкопаеми горива, няма да реализираме сходна температура, “ споделя Зейк Хаусфатър, климатолог от Berkeley Earth, организация за разбор на данни за температурата. „ Въпреки това си коства да се спомене, че има доста неприятни климатични въздействия, които в случай че се случват дълго, повърхността на океана може да стане задоволително гореща, с цел да заври водата. “
Парникови газове като въглероден диоксид и метан покачват температурите на Земята, задържайки слънчевата сила в атмосферата на планетата и на нейната повърхнина – тази сила другояче би се излъчила в космоса. Около 93% от тази спомагателна топлота се всмуква от повърхността на океана. Топлината бързо се смесва в най-повърхностните 100 метра вода, пласт, прочут като „ разбъркан пласт “. За да проникне доста по-дълбоко е нужно доста време. През последните години обаче, учените следят повишаване на температурите даже в най-дълбоките океански области.
Тъй като водата е по-плътна от въздуха, тя има способността да всмуква доста повече топлота. „ Горните 2,5 метра от океана задържат такова количество топлота, каквото задържа цялата атмосфера над нея “, споделя Хаусфатер.
Така че, теоретично е допустимо земните океани да станат задоволително горещи, с цел да стартират да кипят. Молекулите на топла вода се изпаряват от повърхността на океана непрекъснато. Самата водна пара е парников газ, тъй че по-големите количества вода в атмосферата ще основат циничен цикъл на противоположна връзка – и по-горещ свят, като цяло.
„ Смята се, че нещо сходно се е случило в предишното на Венера “, разяснява Хаусфатер, „ което е предиздвикало океаните на тази планета да се изпарят. Но защото Земята е по-далеч от Слънцето, спрямо Венера, ще ни би трябвало доста повече парников газ за нашата планета, с цел да доближи тази мрачна точка “, споделя още той.
Статия от 2013 година в списанието Nature Geoscience допуска, че с цел да провокира този „ бягащ парников резултат “, Земята ще се нуждае от количество въглероден диоксид, което е към 10 пъти по-голямо от това, което може да се освободи от изгарянето на всички известни ресурси от въглища, нефт и газ.
Докато този тип разбор има доста възражения и неразбираеми неща, Хаусфатер споделя, че „ исторически океаните на нашата планета са много устойчиви, когато става въпрос за климатични крайности “. Нещо повече, преди стотици милиони години, нашият свят е претърпял сюжета „ Земя – снежна топка “, по време на който цялата повърхнина на планетата е била покрита с лед. Преди към 55 милиона години пък, по време на Палеоценско-Еоценския термален най-много (PETM), междинните международни температури са били с сред 5 и 8 градуса по Целзий по-високи от днешните. Всеки път обаче, релативно постоянните температури на Земята са се възстановявали, изяснява Хаусфатер.
Хората не са единствените, които могат да доведат до края на океаните. Един ден, в далечното бъдеще, Слънцето ще доближи края на живота си и ще стартира да се уголемява и да се трансформира в гигантска алена звезда. През идващите 7 милиарда години температурата на Земята ще се покачва постепенно, споделя астрономът Робърт Смит, учител в Университета на Съсекс, Англия. През 2008 година Смит, дружно с сътрудника си Клаус-Питър Шрьодер от университета в Гуанахуато в Мексико, прави калкулации, с цел да разбере какво ще се случи със Земята при тези условия. Те обаче не могат да стигнат до изводи, тъкмо по кое време океаните ще стартират да кипят.
„ Най-общо, това изпаряване на океана може да се случи след към 1 милиард години, само че има огромна доза неустановеност в тази прогноза “, разяснява Смит.
В този миг човечеството може и да е спряло да съществува, само че даже и откакто океаните са врящи, това не значи, че всички форми на живот ще изчезнат незабавно.
„ Напълно е допустимо някои елементарни форми на живот да оцелеят за известно време и без вода, само че след време, повърхността на планетата ще стартира да се разтапя, което сигурно ще отстрани и последните следи от живот “, споделя Смит.
