Новината, че за първите десет месеца на годината оборотът на

Новината, че за първите 10 месеца на годината оборотът на Българската фондова борса надвиши 1 милиарда лева – най-високо равнище за последните 12 години и с 42% повече по отношение на същия интервал на предходната година – е значим сигнал, че локалният пазар влиза в нов режим на работа. Това не е просто „ повече покупко-продажби “. Това е смяна в скоростта на послание на капитала, в профила на участниците и в готовността на емитентите да употребяват борсата като естествен, а не извънреден канал за финансиране. Контекстът е от голяма важност: 2025 година беше година на върхове за доста тържища по света, само че и на внезапна селективност – капиталът се движеше към пазари, където вижда композиция от понижаващи се лихви, видимост на облагите и регулаторна предсказуемост. България попадна в този кулоар и резултатът проличава в оборота.Кое задвижи тази динамичност? Първо, облигационният сегмент. Делът на дълговите излъчвания в общия оборот се изстреля през годината и стабилизира „ фундамента “ на пазара: появиха се повече матуритети, по-ясни спредове, а институционалните вложители (най-вече пенсионни фондове) започнаха да ръководят продължителността и купонния риск по-активно. Това води до двоен резултат: ликвидността на „ дълга “ поддържа ликвидността на „ equity “, а по-ниската цена на финансиране през борсата подвига чистата сегашна стойност на бъдещите корпоративни потоци. Второ, банково-финансовият бранш, фармацевтиката и софтуерните излъчвания носеха „ ядрото “ на търговията – композиция от дивиденти, маржове и растежни истории. Трето, упованието за еврозона от 1 януари прибра част от наградата за риск в доходностите по дълга и даде убеденост на локалния капитал, че регулаторният и валутният риск ще се компресират структурно.Съпоставката със прилежащите пазари, и по-специално с Румъния, е неизбежна. Букурещката борса (BVB) е най-близкият натурален „ маяк “ за България – сходна стопанска система по конструкция, само че с по-голям фрий-флоут, по-дълга традиция в IPO-тата на огромни емитенти и по-висока дълбочина на локалните вложители. Румъния влезе в последните години в режим на постоянна ликвидност след листинга на Hidroelectrica, интензивността на Fondul Proprietatea и енергийния сектор; там дневните обороти постоянно се мерят в десетки милиони евро, а годишните – в няколко милиарда. С тази канара България още не може да се съпоставя по номинал. Но в случай че гледаме не абсолютния размер, а темпа, картината е друга: нарастването на оборота на БФБ с 42% за 10 месеца слага София измежду най-бързо ускоряващите се платформи в района. Тоест изоставането по мярка остава, само че изоставането по скорост понижава. А пазарите в последна сметка възнаграждават точно скоростта на промяна.Важно е да не се вършат механични заключения. Румъния разполага с „ котва “ от няколко доста огромни обществени компании и огромни флоутове, които всекидневно обезпечават оборот. България занапред построява сходен междинен клас емитенти и към момента е по-зависима от няколко „ локомотива “ в SOFIX, от излъчвания на дълг и от интензивността на няколко водещи медиатора. Но това не е уязвимост – това е стадий от развиването. Погледнато през операционен обектив, БФБ към този момент прави трите верни неща: уплътнява дълговия сегмент; подкрепя растежния „ Beam “ като развъдник за бъдещи „ сини чипове “; и усилва интернационалната видимост посредством показатели, събития и начинания за финансово обучение. Точно тази архитектура видяхме в Румъния преди огромния ѝ скок.Еврозоната е идващият пласт в разбора. Влизаме в общата валута с валутен ръб на 25 години и с банкова система, която към този момент оперира де факто в евро. Затова резултатът няма да е фойерверк, а компресия на дисконтовите ставки, по-евтин и по-дълъг корпоративен дълг и по-ниска нормативна неустановеност за външен капитал. Историята от района го удостоверява: в Хърватия спредовете се свиха, рейтингът се подвигна, ликвидността се нормализира; в балтийските страни валутният преход не „ изстреля “ автоматизирано акциите, само че поевтиният капитал и по-европейската инфраструктура доведоха до по-висока резистентност на оборотите и по-ниска волатилност на финансирането. Приложено към БФБ, това значи възможност 2026 година да донесе качествено (не единствено количествено) усъвършенстване: повече хибридни излъчвания, повече конвертируеми облигации, по-активни стратегии за назад изкупуване и по-прозрачни IR практики, които притеглят „ мандатни “ институционални пари, до момента страняващи от левови активи.Къде сме по отношение на света, в случай че мерим не в левове, а в динамичност? По показване SOFIX е в „ горната междинна група “ световно за 2025 година, изпреварвайки необятни пазари като FTSE 100 и CAC 40, наедно с DAX и по-близо до Nasdaq, в сравнение с до „ отбранителна “ Швейцария. По оборот България остава дребен пазар, само че прави огромни крачки. Разликата в качеството на тази крачка е, че тя се случва без „ една огромна договорка “, която да изкриви статистиката. При нас моторът е комбинацията от поевтиняващ дълг, по-активни локални институции, възобновени дивиденти и готовност за еврозона. Това е по-сива, само че по-устойчива история.За да превърнем 1 милиарда лева за 10 месеца в ново обикновено, би трябвало да заключим цикъла. Първо, да запазим инерцията на дълговия пазар и да увеличим броя на емитентите с стратегии от по няколко излъчвания, вместо „ one-off “ финансирания. Второ, да докараме още 1–2 междинни по мярка IPO-та годишно (достатъчно е да са 50–150 млн. лева, в случай че са почтени по оценка и добре структурирани) – това е ритъмът, който построи ликвидността в Букурещ. Трето, да изградим мостове към пасивния капитал: повече съгласуемост с европейски показатели, ESG-разкриване на равнище, което разрешава включване в тематични артикули, и post-trade интеграция, която смъква транзакционните бариери за чужденци. Тук еврозоната ще бъде катализатор – не тъй като „ носѝ “ пари, а тъй като отстранява институционални триения.Рисковото огледало не трябва да се подценява. Високият растеж на оборота от ниска база постоянно наподобява впечатляващо, само че устойчивостта му се потвърждава в по-слаби месеци. Концентрацията по излъчвания и по медиатори остава висока; даже една-две „ тишини “ при водещи компании могат да охладят динамичността. Ако световното намаление на лихвите се забави или спре, компресията на доходностите ще е по-малка. И най-много – без дейна емисионна активност рискът е да задържим оборота високо, само че да не разтеглим „ менюто “, от което вложителите могат да избират.Сравнението с Румъния в умозаключение е потребно по две аргументи. Показва ни къде е „ таванът “ на района – бездънен дневен оборот, постоянни първоначални предлагания, дейни локални и интернационалните фондове – и демонстрира, че пътят до там минава през предсказуеми, „ негероични “ стъпки. България направи основната – оборот над 1 милиарда лева за 10 месеца и най-силна година по този индикатор от 2013 година насам. Следващият стадий е да превърнем тази скорост в инфраструктура: повече излъчвания, по-дълъг дълг, по-широк показател, по-малко търкане за задгранични участници. Ако го създадем, 1 милиарда лева ще наподобява скоро като долна граница, а съпоставките с Букурещ ще преминат от оправдани съпоставения в здравословна конкуренция.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.