Американската мисия ИнСайт измери ядрото на Марс
Новината бе обявена от сп. Нейчър.
Съгласно измерванията, направени от “ИнСайт ”, радиусът на ядрото на Марс е сред 1 810 и 1 860 километра – на половина по-малък от този на ядрото на Земята. Все отново се оказва, че марсианското ядро е по-голямо от предстоящото и с по-малка компактност от до момента предполаганото. Макар че желязото и сярата заемат главната част от структурата му, евентуално ядрото съдържа и по-леки детайли като О2.
Скалистите планети (т.е. тези като Земята и Марс, за разлика от газовите колоси като Юпитер и Сатурн) имат следния градеж: в горната част се намира кората, под нея е мантията, а в центъра е ядрото. Установяването на точните им размери е значимо за разбирането на образуването на планетите и тяхната еволюция. Благодарение на “ИнСайт ” учените ще разгадаят по какъв метод металното ядро се е обособило и отделило от скалистата тога, до момента в който Марс се е охлаждал с течение на милионите години от неговото битие.
Единствените други обекти от Слънчевата система, на които откривателите сполучливо са измерили ядрата, са нашата лична Земя и Луната. Сега, откакто към този лист може да бъде прибавен и Марс, ще имаме база за съпоставяне сред земната еволюция и марсианската, по какво те си наподобяват и по какво се отличават. Както към този момент съм споменавал, в далечното минало Червената планета е имала мощно магнитно поле, само че с охлаждането на нейната сърцевина силата му е намаляла, което довело до изтъняване на атмосферата и като резултат през днешния ден повърхността на планетата е студена и суха пустиня, негостоприемна за множеството форми на живот.
