Парламентът прие удължаването на бюджета за 2025 г. с опция за повишаването на доходите
След като в началото ръководещите от ГЕРБ, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия предизвестиха, че отпадането на „ само вероятния “ постоянен бюджет, поради който държавното управление беше свалено от власт, ще докара до цялостен безпорядък в страната, през днешния ден те поддържаха повишението на приходите, препоръчано от ПП-ДБ и одобриха така наречен удължителен бюджет.
Без поддръжката на Българска социалистическа партия, всички партии в Народното събрание гласоподаваха удължаването на бюджета за 2025 година с три месеца в един ден на две четения.
Удължителният бюджет е краткотраен финансов механизъм, който поддържа държавните разноски и доходи в интервала, в който няма признат постоянен бюджет за идната година. Той обезпечава действието на страната – в това число заплащанията към лечебни заведения, пенсии, заплати на държавни чиновници и обществени прехвърляния – без спиране, до момента в който Народното събрание не одобри нов постоянен бюджет.
Това решение идва на фона на политическа рецесия, довела до оставката на държавното управление в оставка след всеобщи митинги през декември и неизпълнена първична бюджетна рамка за 2026 година
Депутатите одобриха предлагането на Асен Василев от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ за еднократна индексация на възнагражденията в размер на насъбраната към 31 декември 2025 година годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата.
„ За “ този текст гласоподаваха 183 народни представители, трима бяха „ срещу “, нямаше въздържали се. Въпреки че дефинираха предлагането като нелегално, тъй като не дава отговор на Закона за обществените финанси, от ГЕРБ-СДС също го поддържаха, както и от „ ИТН “
Приетият удължителен закон урежда събирането на доходи и осъществяването на разноски през идната година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 година, само че за период, не по-дълъг от три месеца, при съблюдаване условията на наредбите на Закона за обществените финанси, Кодекса за обществено обезпечаване и Закона за здравното обезпечаване.
При осъществяването на този закон се ползват разпоредбите за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Съгласно наредбата на член 87, алинея 1 от Закона за обществените финанси, ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер, не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Такъв акт е постановлението на Министерския съвет, с което е избран новият размер на минималната работна заплата за 2026 година, изясни министърът на финансите Теменужка Петкова по време на дебатите за второ четене в пленарната зала.
С удължителния закон се регламентират някои празноти, които не са уредени с наредбата на Закона за обществените финанси. Когато приходите за съответния интервал са незадоволителни да покрият разноските и прехвърлянията, лимитите за заплащания се понижават пропорционално до размера на приходите.
Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират заплащанията си, като разноските за заплати и обществени заплащания са приоритет и се изплащат в цялостен размер.
Достигнатите размери на главните месечни заплати към 31 декември 2025 година в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в границите на заеманата служба като се изключи заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на насъбраната към 31 декември 2025 година годишна инфлация за всички останали, одобриха депутатите.
Определя се редът за осъществяване на заплащанията по бюджетите на общините, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК. С цел обезпечаване на финансиране от държавния бюджет на Българска национална телевизия и БНР при опазване на настоящия модел на финансиране се плануват съответни промени в преходните и заключителните разпореждания на Закона за радиото и малкия екран.
Предвидени са и промени в Закона за обществените услуги. В този закон е регламентирано, че домовете за медико-социални грижи за деца следва да бъдат закрити до 31 декември 2025 година Закриването обаче може да се реализира единствено след извеждането на всички настанени деца.
В тази връзка се удължава срокът за действието на домовете във Варна и Плевен до 31 декември 2027 година, надлежно до създаване на нужната инфраструктура за извеждане на всички настанени деца.
С промени в Закона за локалните налози и такси се планува, когато до 31 януари 2026 година общинските препоръки не са одобрили план-сметката за 2026 година и/или не са приели съответните актове, таксата за битови боклуци за 2026 година да се дефинира по реда, по който е избрана за 2025 година
Предвижда се до края на 2028 година общините да дават в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за регистрирания прогрес по приемане на актовете за размера на таксата.
С измененията в Закона за налога върху приходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане се планува освобождението на покупко-продажбите на пазарите за напредък от налог върху финансовите облаги да стане непрекъсната мярка.
До приемането на постоянен закон за държавния бюджет за 2026 година всички капиталови планове по така наречен Приложение 3 по реда на Закона за държавния бюджет за 2025 година ще бъдат финансирани посредством Българската банка за развиване в размер до 900 млн. лева, одобриха още депутатите.
Удължителният бюджет влиза в действие от 1 януари 2026 година като се изключи параграфи 6, 7 и 8, свързани с таксата за битови боклуци, които влизат в действие от 19 декември 2025 година
