Обръщане на 180 градуса. Западът реши да даде шанс на Русия да забогатее
Новинарските излъчвания са цялостни с компактен поток от известия за цената на фючърсите на природен газ в Европа, както и цената на барел нефт “Брент ”. Зад това покривало изцяло се губи международният пазар на въглища, макар че пристрастеностите там са не по-малки.
Западното издание “Блумбърг ”, което в последно време непосредствено купува класифицирана информация от аналитичните организации и се трансформира във в действителност монополист в региона на енергийната информация, неотдавна зарадва своите читатели. Беше обявено, че възбраната на Европейския съюз за импорт на съветски въглища от енергийни класове " в действителност е сринала " този сегмент от нашата стопанска система.
Дори бяха представени съответни числа, а точно, че делът на съветското черно гориво на фондовите тържища в Стария свят, считано от март, се е свил от тридесет на десет-петнадесет %.
Тук ще спрем и ще си позволим едно отклоняване особено за тези наши читатели, които по разнообразни аргументи не наблюдават пазара на въглища, индустриалните размери и векторите на експортните направления.
Още през март, т.е. безусловно няколко седмици след началото на СВО, в Европейската комисия стартира да се популяризира самодейност, предлагаща, наред с други неща, да се вкара цялостно ембарго върху вноса на въглища от Русия. Разглеждането безпрепятствено, главните консуматори като Германия забавяха процеса по всевъзможен вероятен метод. На този декор с изключително старание се отличи Полша, която още през април забрани закупуването на въглища от съветски компании, макар че делът на вноса беше съвсем една четвърт от цялото национално ползване. Европейската комисия, след продължителни и прочувствени разногласия, отсрочи окончателното решение за 10 август.
На посочената дата въпреки всичко беше въведен мораториумът, който обаче не блокира потока от доставки, а нагледно казано трансформира реката в огромен поток. Основният вредител, както и преди, беше Германия, където има трескаво трупане на енергийни запаси за отоплителния сезон.
Радостта на западните ни сътрудници обаче беше къса. Все отново “Блумбърг ” оповестява, че съветските въглищни миньорни не са очаквали благосклонност от европейските чиновници, а интензивно са търсели нови пазари. И са ги намерили.
Всички тези разтърсвания накараха въглищата от Австралия да се излеят на европейския пазар като прашен водопад, само че това докара до изцяло непредвидени последствия. Например цената на звук въглища в края на август 2022 година е съвсем 500 $ за звук, което е 10 пъти повече от година по-рано.
Иронията на протичащото се даже не е в рекордните разноски, а във обстоятелството, че единствено преди няколко години Европа всеобщо унищожи личната си въгледобивна промишленост, мотивирайки това еднообразно с грижата за околната среда и нерентабилността на производството. През 2019 година да вземем за пример тогавашният федерален канцлер Ангела Меркел тържествено затвори последната въглищна мина в Германия. В речта си тя акцентира, че “Проспер-Ханел ” е надълбоко недоходоносен, защото производството на един звук каменни въглища коства 225 евро. Тези думи бяха изречени в миг, когато цената на черното злато се колебаеше в границите на 110 $, до момента в който минималните индустриални разноски бяха маркирани в съветските мини в Кузбас - към 75 $ на звук.
Днес германците, преследвайки стилния дневен ред на декарбонизацията, купуват милиони тонове австралийски въглища на извънредно високи цени, които се транспортират с шлепове от пристанището на Хамбург по относително плитките реки. Перифразирайки известната сентенция на Наполеон, можем умерено да кажем, че тези, които не желаеха да хранят личните си миньори, в този момент хранят непознати.
Но назад към нашата страна.
Ангажименти за възбрана на вноса на въглища от Русия през днешния ден към този момент са поети от 27 европейски страни. Това докара до там, че размерите на доставките паднаха от 51,6 на 22 милиона тона. В същото време западната преса тъжно установи, че съветските миньори автоматизирано са компенсирали забележителна част от загубите си посредством скок на цените на своите артикули. Освен това, както споменахме нагоре, всички освободени размери бяха изкупени от азиатски страни, измежду които Китай и Индия бяха изключително дейни.
Като цяло Делхи беше първата столица, който разбра широчината на отварящите се благоприятни условия и, наред с други неща, изкупува към този момент няколко месеца наред рекордни количества съветски нефт. Индийските търговци, без никакво разстройване, неотложно го препродават в Европа и Англия, само че, несъмнено, към този момент постанова надценка.
Подобно е ситуацията и с въглищата.
Всеки от източните вносители по принцип може независимо да поеме целия размер на съветския експорт на въглища. Миналата година миньорите ни са добили рекордните 440 млн. тона, от които 227 за непознати купувачи. В същото време Индия употребява милиард годишно, а Китай - 1,4 милиарда тона твърдо гориво, като приказваме единствено за енергийни класове, без да се взема поради металургичния кокс.
Пекин и Делхи, след началото на СВО и въвеждането на насрещни - тогава към момента единствено евентуални - наказания, реагираха стремително. Обемът на доставките на съветски въглища за Китай през април сподели двукратно нарастване: 4,4 милиона тона са отишлиза Поднебесната империя, спрямо 2 милиона през март.
Тенденцията се ускорява.
Още през юни китайските търговци и енергийни компании са закупили 6,1 милиона тона въглища, а юли завърши на 7,4 милиона тона, което е безспорен връх за последните пет години.
Индия също не се оглежда.
Основните съперници на Китай, най-малко в металургичната промишленост със сравнимо население, индийците също започнаха да усилват вноса от пролетта. Към края на юли покупките се усилват със 79 на 100, което в безусловно изражение възлиза на 1,3 млн. тона топлинни въглища на месец. Вносът на коксуващи се въглища също се е нараснал с две трети: единствено през юли индийските металурзи са закупили близо 300 000 тона жизненоважно гориво. Като цяло, съгласно западните анализатори, до края на годината размерът на руско-индийската търговия с въглища може да доближи 15 милиарда $, а в случай че това се случи, ще се усили петкратно.
Медалът обаче има две страни.
Европейското ембарго принуди съветските въглищни компании незабавно да разпрострат личните си вериги за съдействие на изток. В резултат на това стана напълно явно, че съществуващата транспортна инфраструктура просто не е физически способна да поеме такова огромно количество товари. Още преди началото на СВО всяка календарна година завършваше с гневна свада сред миньорите и съветските железници. Първите обичайно изискват квоти и облаги за превозване, на което железничарите основателно отвръщат с неналичието на преносим състав (миналото лято той доближи 80 процента) и незадоволителния потенциал на БАМ и Транссибирската железница.
Сегашният растеж на износа се обезпечава напълно от претоварването на въглища в пристанищата с последващото им изпращане до Азия по море. Проблемът е, че по-голямата част от находищата се намират в дълбините на континента и вагоните с въглища пълзят до пристанищата по обиколни направления с дължина стотици, а от време на време и хиляди километри.
Принудителното спиране на комерсиалните връзки с Европа извади на повърхността дългогодишния проблем с неприятното транспортно развиване на нашите източни територии, когато товарните влакове мъчно могат да се промъкнат през " тесните места " на разпределителните гари, а вагоните с въглища от Централна и Източен Сибир поставя великански кръгове, с цел да доближи до пристанищата на Балтийско море или на брега на северните морета.
Този проблем се взема решение, само че за жалост не бързо, за което има справедливи пояснения. Полагането даже на 100 километра железопътни линии в изискванията на Подполярен Урал и безконечна заледеност е героизъм, сходен на делата на именития Херкулес, даже в случай че последният не разполагаше с булдозери и полагачи на коловози. Работата по БАМ, в това число и от съветската войска, към този момент е в ход, само че страната ще усети резултатите едвам години по-късно. Стоманените линии от множеството залежи на въглища през днешния ден минават в локални станции и единствено титаните на пазара като находището Елга могат да си разрешат да изградят пряк достъп до морето.
Радвам се, че казусът е явен и се взема решение. Бих желал да имам вяра, че един ден лозунгът, че Русия живее от пътища, ще стане не просто красива фраза, а позната действителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Западното издание “Блумбърг ”, което в последно време непосредствено купува класифицирана информация от аналитичните организации и се трансформира във в действителност монополист в региона на енергийната информация, неотдавна зарадва своите читатели. Беше обявено, че възбраната на Европейския съюз за импорт на съветски въглища от енергийни класове " в действителност е сринала " този сегмент от нашата стопанска система.
Дори бяха представени съответни числа, а точно, че делът на съветското черно гориво на фондовите тържища в Стария свят, считано от март, се е свил от тридесет на десет-петнадесет %.
Тук ще спрем и ще си позволим едно отклоняване особено за тези наши читатели, които по разнообразни аргументи не наблюдават пазара на въглища, индустриалните размери и векторите на експортните направления.
Още през март, т.е. безусловно няколко седмици след началото на СВО, в Европейската комисия стартира да се популяризира самодейност, предлагаща, наред с други неща, да се вкара цялостно ембарго върху вноса на въглища от Русия. Разглеждането безпрепятствено, главните консуматори като Германия забавяха процеса по всевъзможен вероятен метод. На този декор с изключително старание се отличи Полша, която още през април забрани закупуването на въглища от съветски компании, макар че делът на вноса беше съвсем една четвърт от цялото национално ползване. Европейската комисия, след продължителни и прочувствени разногласия, отсрочи окончателното решение за 10 август.
На посочената дата въпреки всичко беше въведен мораториумът, който обаче не блокира потока от доставки, а нагледно казано трансформира реката в огромен поток. Основният вредител, както и преди, беше Германия, където има трескаво трупане на енергийни запаси за отоплителния сезон.
Радостта на западните ни сътрудници обаче беше къса. Все отново “Блумбърг ” оповестява, че съветските въглищни миньорни не са очаквали благосклонност от европейските чиновници, а интензивно са търсели нови пазари. И са ги намерили.
Всички тези разтърсвания накараха въглищата от Австралия да се излеят на европейския пазар като прашен водопад, само че това докара до изцяло непредвидени последствия. Например цената на звук въглища в края на август 2022 година е съвсем 500 $ за звук, което е 10 пъти повече от година по-рано.
Иронията на протичащото се даже не е в рекордните разноски, а във обстоятелството, че единствено преди няколко години Европа всеобщо унищожи личната си въгледобивна промишленост, мотивирайки това еднообразно с грижата за околната среда и нерентабилността на производството. През 2019 година да вземем за пример тогавашният федерален канцлер Ангела Меркел тържествено затвори последната въглищна мина в Германия. В речта си тя акцентира, че “Проспер-Ханел ” е надълбоко недоходоносен, защото производството на един звук каменни въглища коства 225 евро. Тези думи бяха изречени в миг, когато цената на черното злато се колебаеше в границите на 110 $, до момента в който минималните индустриални разноски бяха маркирани в съветските мини в Кузбас - към 75 $ на звук.
Днес германците, преследвайки стилния дневен ред на декарбонизацията, купуват милиони тонове австралийски въглища на извънредно високи цени, които се транспортират с шлепове от пристанището на Хамбург по относително плитките реки. Перифразирайки известната сентенция на Наполеон, можем умерено да кажем, че тези, които не желаеха да хранят личните си миньори, в този момент хранят непознати.
Но назад към нашата страна.
Ангажименти за възбрана на вноса на въглища от Русия през днешния ден към този момент са поети от 27 европейски страни. Това докара до там, че размерите на доставките паднаха от 51,6 на 22 милиона тона. В същото време западната преса тъжно установи, че съветските миньори автоматизирано са компенсирали забележителна част от загубите си посредством скок на цените на своите артикули. Освен това, както споменахме нагоре, всички освободени размери бяха изкупени от азиатски страни, измежду които Китай и Индия бяха изключително дейни.
Като цяло Делхи беше първата столица, който разбра широчината на отварящите се благоприятни условия и, наред с други неща, изкупува към този момент няколко месеца наред рекордни количества съветски нефт. Индийските търговци, без никакво разстройване, неотложно го препродават в Европа и Англия, само че, несъмнено, към този момент постанова надценка.
Подобно е ситуацията и с въглищата.
Всеки от източните вносители по принцип може независимо да поеме целия размер на съветския експорт на въглища. Миналата година миньорите ни са добили рекордните 440 млн. тона, от които 227 за непознати купувачи. В същото време Индия употребява милиард годишно, а Китай - 1,4 милиарда тона твърдо гориво, като приказваме единствено за енергийни класове, без да се взема поради металургичния кокс.
Пекин и Делхи, след началото на СВО и въвеждането на насрещни - тогава към момента единствено евентуални - наказания, реагираха стремително. Обемът на доставките на съветски въглища за Китай през април сподели двукратно нарастване: 4,4 милиона тона са отишлиза Поднебесната империя, спрямо 2 милиона през март.
Тенденцията се ускорява.
Още през юни китайските търговци и енергийни компании са закупили 6,1 милиона тона въглища, а юли завърши на 7,4 милиона тона, което е безспорен връх за последните пет години.
Индия също не се оглежда.
Основните съперници на Китай, най-малко в металургичната промишленост със сравнимо население, индийците също започнаха да усилват вноса от пролетта. Към края на юли покупките се усилват със 79 на 100, което в безусловно изражение възлиза на 1,3 млн. тона топлинни въглища на месец. Вносът на коксуващи се въглища също се е нараснал с две трети: единствено през юли индийските металурзи са закупили близо 300 000 тона жизненоважно гориво. Като цяло, съгласно западните анализатори, до края на годината размерът на руско-индийската търговия с въглища може да доближи 15 милиарда $, а в случай че това се случи, ще се усили петкратно.
Медалът обаче има две страни.
Европейското ембарго принуди съветските въглищни компании незабавно да разпрострат личните си вериги за съдействие на изток. В резултат на това стана напълно явно, че съществуващата транспортна инфраструктура просто не е физически способна да поеме такова огромно количество товари. Още преди началото на СВО всяка календарна година завършваше с гневна свада сред миньорите и съветските железници. Първите обичайно изискват квоти и облаги за превозване, на което железничарите основателно отвръщат с неналичието на преносим състав (миналото лято той доближи 80 процента) и незадоволителния потенциал на БАМ и Транссибирската железница.
Сегашният растеж на износа се обезпечава напълно от претоварването на въглища в пристанищата с последващото им изпращане до Азия по море. Проблемът е, че по-голямата част от находищата се намират в дълбините на континента и вагоните с въглища пълзят до пристанищата по обиколни направления с дължина стотици, а от време на време и хиляди километри.
Принудителното спиране на комерсиалните връзки с Европа извади на повърхността дългогодишния проблем с неприятното транспортно развиване на нашите източни територии, когато товарните влакове мъчно могат да се промъкнат през " тесните места " на разпределителните гари, а вагоните с въглища от Централна и Източен Сибир поставя великански кръгове, с цел да доближи до пристанищата на Балтийско море или на брега на северните морета.
Този проблем се взема решение, само че за жалост не бързо, за което има справедливи пояснения. Полагането даже на 100 километра железопътни линии в изискванията на Подполярен Урал и безконечна заледеност е героизъм, сходен на делата на именития Херкулес, даже в случай че последният не разполагаше с булдозери и полагачи на коловози. Работата по БАМ, в това число и от съветската войска, към този момент е в ход, само че страната ще усети резултатите едвам години по-късно. Стоманените линии от множеството залежи на въглища през днешния ден минават в локални станции и единствено титаните на пазара като находището Елга могат да си разрешат да изградят пряк достъп до морето.
Радвам се, че казусът е явен и се взема решение. Бих желал да имам вяра, че един ден лозунгът, че Русия живее от пътища, ще стане не просто красива фраза, а позната действителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ