Държавата ще поема по 7-9 млрд. лв. нов дълг годишно до 2024 г.
Нови заеми сред 7 и 9 милиарда лева годишно ще прави държавното управление в идващите три години. С тях ще погасява остарели отговорности и ще покрива дефицити в хазната. Така в края на 2024 година държавният дълг към този момент ще надвишава 47 милиарда лева, което ще е съвсем 30% от брутния вътрешен артикул.
Това излиза наяве от тригодишната бюджетна прогноза на финансовото министерство и признатата на последното съвещание на държавното управление тактика за ръководство на държавния дълг в интервала 2022-2024 година
В момента задлъжнялостта на България е за 31.2 милиарда лева или 24% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда измежду най-слабо задлъжнелите страни в Евросъюза. Този индикатор е значим за влизането ни в еврозоната, което чакаме да се случи през 2024 година Дори и с новите отговорности обаче България остава надалеч под ограничаващия таван за еврозоната, съгласно който държавният дълг не би трябвало да надвишава 60% от брутния вътрешен артикул на страната.
По-обезпокоителни са плануваните дефицити в държавните бюджети за идващите три години. Именно те провокираха рецензии от опозицията по време на гласуването на първо четене на бюджета за 2022 година в бюджетна комисия в петък. Коалиционният сътрудник „ Демокративна България “ също е с запаси. „ Въпреки подписаното съглашение това не значи, че няма да пробваме да убедим нашите сътрудници да понижим недостига “, съобщи Георги Ганев.
Законът за държавния бюджет планува държавното управление да поеме нов дълг от 7.3 милиарда лева през тази година. С част от него ще бъде погасен остарял дълг – вноска от 2.4 милиарда лева през март по пласирани преди години еврооблигации, други 304 млн. лева са от падеж на ДЦК, издадени на вътрешния пазар, а още толкоз би трябвало да бъдат погасени по държавни заеми.
Освен да рефинансира остарял дълг страната би трябвало да покрие и заложен бюджетен недостиг от 5.9 милиарда лева (4.1% от БВП). Дупката е сериозна, само че съгласно финансовия министър Асен Василев действително дефицитът в хазната ще е 2.6%, а останалите 1.5% са поради повишените разноски за ковид-мерки – разноски, които Еврокомисията краткотрайно е разрешила страните-членки да не броят към дефицитите си.
За 2023 година обаче държавното управление още веднъж възнамерява държавният бюджет да бъде с повече разноски, в сравнение с доходи – дефицитът ще е за към 5 милиарда лева, което е 3.3% от Брутният вътрешен продукт, само че за тогава няма изясненост по какъв начин ще се развива панденията. През 2024 година се планува дефицитът да бъде сгънат до 3% от Брутният вътрешен продукт или 4.8 милиарда лева Наред с това през 2023 и 2024 година страната ни би трябвало да погаси отговорности за 3 – 3,5 милиарда лева годишно, основно от пласирани преди години еврооблигации. Всички тези заплащания ще бъдат покрити с вдишване на нов дълг.
„ Това е бюджет на задлъжнялостта. Такъв растеж на задлъжнялостта не е имало доста от дълго време “, разяснява в петък някогашният финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев.
Асен Василев обаче цитира данни от миналогодишната тригодишна бюджетна прогноза, направена от държавното управление на Бойко Борисов, съгласно които държавният дълг се е предвиждало да нарасне в по-голям % по отношение на Брутният вътрешен продукт от сегашните прогнози. „ Всякакви тези за дългови спирали са безпочвени “, съобщи Василев. И изясни, че дефицитите, които се плануват, се дължат на по-големите вложения, които страната счита да прави в възстановяване на инфраструктурата. „ Не разчитаме само на европейските средства. Обърнахме пирамидата – първо гледаме от какво имаме потребност и след това ще търсим финансиране. Реално спомагателният дълг го вършим, с цел да влагаме в инфраструктура и човешки капитал, с цел да има напредък “, сподели Василев.
По думите му Министерство на регионалното развитие и Министерството на превоза разполагат с задоволително подготвени планове, чието осъществяване може да стартира през тази година.
НА ВЪНШНИТЕ ПАЗАРИ
Според признатата тактика за ръководство на държавния дълг за интервала 2022 – 2024 година вътрешният пазар има дребен потенциал да поема нови излъчвания ДЦК по тази причина в идващите три години страната ще търси финансиране и на външните пазари.
Последно България емитира външен дълг за 5 милиарда лева през есента на 2020 година Тогавашните две излъчвания държавни облигации бяха маркирани от държавното управление на Бойко Борисов като супер триумф поради ниската рента, на която бяха купени от външни вложители. Емитираният дълг тогава също бе употребен за рефинансиране на остарели отговорности и за покриване на 3%-ния бюджетен недостиг през 2020 година
Пласирането на дългови принадлежности ще става с друга срочност, с цел да се понижи риска. Не би трябвало да се позволява в допълнение съсредоточаване на заплащания в годините, се показва в тактиката. От финансовото министерство означават, че без значение от увеличението на държавния дълг, съотношението „ дълг до 1 година/данъчно-осигурителни доходи “, което е измерител на ликвидния риск пред страната, ще понижава в интервала 2021 – 2024 година от 7% на 5,2%. До 2024 година ще намалеят и държавните гаранции – от 1.9 милиарда лева през 2022 година до 1.3 милиарда през 2024 година Одобряването на нови държавни гаранции ще се резервира прецизно контролиран и ще бъде привързан с оценка на риска за държавния бюджет, се споделя още в тактиката.
Автор:
Това излиза наяве от тригодишната бюджетна прогноза на финансовото министерство и признатата на последното съвещание на държавното управление тактика за ръководство на държавния дълг в интервала 2022-2024 година
В момента задлъжнялостта на България е за 31.2 милиарда лева или 24% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда измежду най-слабо задлъжнелите страни в Евросъюза. Този индикатор е значим за влизането ни в еврозоната, което чакаме да се случи през 2024 година Дори и с новите отговорности обаче България остава надалеч под ограничаващия таван за еврозоната, съгласно който държавният дълг не би трябвало да надвишава 60% от брутния вътрешен артикул на страната.
По-обезпокоителни са плануваните дефицити в държавните бюджети за идващите три години. Именно те провокираха рецензии от опозицията по време на гласуването на първо четене на бюджета за 2022 година в бюджетна комисия в петък. Коалиционният сътрудник „ Демокративна България “ също е с запаси. „ Въпреки подписаното съглашение това не значи, че няма да пробваме да убедим нашите сътрудници да понижим недостига “, съобщи Георги Ганев.
Законът за държавния бюджет планува държавното управление да поеме нов дълг от 7.3 милиарда лева през тази година. С част от него ще бъде погасен остарял дълг – вноска от 2.4 милиарда лева през март по пласирани преди години еврооблигации, други 304 млн. лева са от падеж на ДЦК, издадени на вътрешния пазар, а още толкоз би трябвало да бъдат погасени по държавни заеми.
Освен да рефинансира остарял дълг страната би трябвало да покрие и заложен бюджетен недостиг от 5.9 милиарда лева (4.1% от БВП). Дупката е сериозна, само че съгласно финансовия министър Асен Василев действително дефицитът в хазната ще е 2.6%, а останалите 1.5% са поради повишените разноски за ковид-мерки – разноски, които Еврокомисията краткотрайно е разрешила страните-членки да не броят към дефицитите си.
За 2023 година обаче държавното управление още веднъж възнамерява държавният бюджет да бъде с повече разноски, в сравнение с доходи – дефицитът ще е за към 5 милиарда лева, което е 3.3% от Брутният вътрешен продукт, само че за тогава няма изясненост по какъв начин ще се развива панденията. През 2024 година се планува дефицитът да бъде сгънат до 3% от Брутният вътрешен продукт или 4.8 милиарда лева Наред с това през 2023 и 2024 година страната ни би трябвало да погаси отговорности за 3 – 3,5 милиарда лева годишно, основно от пласирани преди години еврооблигации. Всички тези заплащания ще бъдат покрити с вдишване на нов дълг.
„ Това е бюджет на задлъжнялостта. Такъв растеж на задлъжнялостта не е имало доста от дълго време “, разяснява в петък някогашният финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев.
Асен Василев обаче цитира данни от миналогодишната тригодишна бюджетна прогноза, направена от държавното управление на Бойко Борисов, съгласно които държавният дълг се е предвиждало да нарасне в по-голям % по отношение на Брутният вътрешен продукт от сегашните прогнози. „ Всякакви тези за дългови спирали са безпочвени “, съобщи Василев. И изясни, че дефицитите, които се плануват, се дължат на по-големите вложения, които страната счита да прави в възстановяване на инфраструктурата. „ Не разчитаме само на европейските средства. Обърнахме пирамидата – първо гледаме от какво имаме потребност и след това ще търсим финансиране. Реално спомагателният дълг го вършим, с цел да влагаме в инфраструктура и човешки капитал, с цел да има напредък “, сподели Василев.
По думите му Министерство на регионалното развитие и Министерството на превоза разполагат с задоволително подготвени планове, чието осъществяване може да стартира през тази година.
НА ВЪНШНИТЕ ПАЗАРИ
Според признатата тактика за ръководство на държавния дълг за интервала 2022 – 2024 година вътрешният пазар има дребен потенциал да поема нови излъчвания ДЦК по тази причина в идващите три години страната ще търси финансиране и на външните пазари.
Последно България емитира външен дълг за 5 милиарда лева през есента на 2020 година Тогавашните две излъчвания държавни облигации бяха маркирани от държавното управление на Бойко Борисов като супер триумф поради ниската рента, на която бяха купени от външни вложители. Емитираният дълг тогава също бе употребен за рефинансиране на остарели отговорности и за покриване на 3%-ния бюджетен недостиг през 2020 година
Пласирането на дългови принадлежности ще става с друга срочност, с цел да се понижи риска. Не би трябвало да се позволява в допълнение съсредоточаване на заплащания в годините, се показва в тактиката. От финансовото министерство означават, че без значение от увеличението на държавния дълг, съотношението „ дълг до 1 година/данъчно-осигурителни доходи “, което е измерител на ликвидния риск пред страната, ще понижава в интервала 2021 – 2024 година от 7% на 5,2%. До 2024 година ще намалеят и държавните гаранции – от 1.9 милиарда лева през 2022 година до 1.3 милиарда през 2024 година Одобряването на нови държавни гаранции ще се резервира прецизно контролиран и ще бъде привързан с оценка на риска за държавния бюджет, се споделя още в тактиката.
Автор:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ