Огнян Гърков: ГЕРБ ми прилича на чиновническо-интересчийскo сдружение, а ДПС на етно-военизирано
Нови избори, задават се и референдуми, а в Народното събрание се създадоха и изключително, с цел да одобряват закони. Какво се случва към войната в Украйна и кой ни тласка в нея, говори някогашният посланик Огнян Гърков.
- Г-н Гърков, отиваме към следващи предварителни избори. Вие по какъв начин гледате на това? Имаше ли нещо ненадейно за вас, с цел да се стигне до тях, и какъв резултат очаквате…?
- Нищо оптимистично. Лошото е, че изборите повтарят почти една и съща настройка на ползвателите на партиен държавен бюджет. Не се оформят нови обнадеждващи политически субекти. Ако се появи някакъв, той може би ще е ляво-център – поради рецесията в Българска социалистическа партия. Виждаме и поръчка за обединяване на Политическа партия и Демократична България, само че и това не взема решение казуса.
- Какъв е казусът?
- Проблемът е един и е главен – възходяща липса на доверие в политическата върхушка на системата. Видяхме към този момент едни партии - огромните ГЕРБ и Движение за права и свободи. Те замязяха на келепирджийско-военизирани структури. ГЕРБ ми наподобява на чиновническо-интересчийскo съдружие, а Движение за права и свободи на най-вече етно-военизирано - с „ кьорсофраджийски каймак “. Другата огромна партия Българска социалистическа партия е в интервал на полуразпад. И виждаме едни харвардски „ комсомолци ” – ибрикчии Политическа партия, които поналучкаха какво е власт и се твърди, че са се облажили незабавно за сметка на повярвалото им краткотрайно отчасти болшинство.
- Обединението на Политическа партия и Демократична България какъв резултат ще даде, в случай че се стигне до него?
- Може в действителност да имат по-добър резултат, в случай че са дружно, само че при тях не ми харесва изповядваната обща васална външна политика. България през днешния ден има потребност от по-независима, от своя си външна политика. Винаги до момента, когато „ сме се лепвали на гърба на някакъв огромен сътрудник ”, само че с краткосрочни цели, сме губили грубо. Да вземем да вземем за пример Втората международна война. Били сме съдружници на Третия райх. Целта на българското присъединяване е била ясна – да не ни прегази Германия, и български войски да заемат елементи от Македония и Северна Гърция, където доминира или има българско население. Далеч съм от сегашните тези на Скопие, тъй като войските ни са посрещани на множеството места като освободители. България е вложила там стотици милиони в образованието, културата и самосъзнанието на българското население. Но го давам за образец, тъй като тогава България има ясно избрани исторически и политически цели. Все отново приказваме за приобщаване на българско население към Царство България.
А какво последва?
София афишира на 13 декември 1941 година - сервилно към Берлин, Рим и Токио, война на Съединени американски щати и Англия. След като нашата войска не е в положение и една прашка с камъче да изстреля на 10 000 км към Съединени американски щати или на 3 000 км в Англия!? Като краен резултат инкасираме жестоки американо-английски въздушни издевателства. С хиляди жертви - 26 града, измежду които главно София, са грубо бомбардирани. А центърът на столицата е опустошен на 25-30%. Последва унизително замесване на България във войната против довчерашния си съдружник Германия и следват нови няколко десетки хиляди човешки жертви на българи.
- Каква е поуката?
- Сега наоколо има още веднъж действителен боен спор Русия-Украйна. Всъщност спорът е Русия-САЩ, само че това е тематика на различен разбор. А тези две партии – Политическа партия и Демократична България, заемат безусловно едностранна позиция в поддръжка на една от страните. Както разбрахме, доставяме оръжие по разнообразни способи на Украйна.
А ние отстоим единствено на 300 км от Русия, която не всеки път постъпва рационално, хуманно или според общоприетите интернационалните правила на държание.
Русия нахлу в Украйна, само че за какво ние би трябвало да ставаме възможен плацдарм на фона на тази братоубийствена война сред тези две близки по история и просвета страни? Всяко наше папагалско деяние рефлектира. Ще стана по този начин, че нашата политика ще ни разбие туризма. Кой ще пътува до България, с цел да почива на нашето Черноморие, откакто в медиите ни демонстрират плаващи морски мини? След като настояват, че в Созопол сме намерили мъртвец на украински водач? Освен това да го одобрявам за контрапропаганда на конкуренцията? Ние би трябвало да поемем по-независима, по-неутрална и уравновесена позиция! Въпреки вилнеещите от адресирана завист по клавиатурите тролове. И самостоятелна от русо-, путино- или американофилията или –фобия! И ровенето на кости и в призраци от предишното! Като цяло България прави задоволително за бегълците от Украйна и ги приема задушевно.
Който толкоз желае да ни направи пушечно месо във войната, нейна сцена или нова поредна база, да има доблестта да се запише като непринуден войник в Киев, Москва или в Донбас!
Но не за сметка на нашите деца и внуци - „ да прави помен с непозната пита ”!
Друг образец от близката история. Когато бяхме във Варшавския контракт какво стана през август 1968 година? Подчинихме се на Съюз на съветските социалистически републики и изпратихме войски за потушаване на Пражката пролет. Поне без да стреляме, даже с 1 българска жертва, само че какво спечелихме от това? Нищо. Страните от социалистическия лагер, които тогава не участваха в тази окупация – Румъния, Югославия, Албания, не пострадаха с нищо по престижа си.
- Върнахме се прекомерно обратно във времето. Да ви попитам за задаващите се два вероятни референдума. Единият е на „ Възраждане “ за опазване на българския лев, а другият е на „ ИТН “ за смяна на модела на ръководство и прекосяване към президентска република?
- Относно еврото аз не бих бързал толкоз доста. И повода е, че сега изживяваме скупчването на разнообразни тежки рецесии – икономическа, продоволствена, енергийна, войната в Украйна. Влизането в еврозоната съм го претърпял в Словакия като дипломат. Бях там тъкмо в интервала, когато одобриха еврото. Тогавашното словашко държавно управление целеше да покаже, че страната може да бъде с нещо по-напред във Вишеградската четворка (б.р.-Чехия, Словакия, Полша, Унгария). Че с нещо ще бъдат първи.
Влизането в еврозоната е преференциално за Германия и Франция, ненапълно Холандия, в този момент Нидерландия – страни със мощни и работещи стопански системи.
Произвеждащи и изнасящи финализирана, подготвена продукция. Словаците стопански бяха по-добре от нас, само че тогава връхлетя гръцката финансова рецесия. Словакия непосредствено трябваше да вземат участие в нейното погасяване дружно с другите страни-членки на еврозоната. И заплатиха, само че защо? За хитрините на гърците, които години наред повишаваха изкуствено виталното си ниво, смучейки европейски дотации. Без растеж на продуктивността си на труда! И „ внезапно ” изпаднаха във финансова рецесия? Нима? Така че би трябвало по-внимателно да се работи по отношение на еврозоната. Ние нямаме мощна стопанска система като Германия и Франция. Нашата стопанска система бе деиндустриализирана след не напълно удачните договаряния за приемане в Европейски Съюз. И се базира на произвеждане на аварийни елементи и елементи, на места малко IT.
Ние не изнасяме финализирани произведения, а внасяме даже селскостопанска и дори ГМО-хранителна продукция.
Има и умни страни като Англия. Швеция, 3 от Вишеградските страни - Чехия, Унгария и Полша. Защо те не одобриха еврото? От какъв брой години Дания седи в чакалнята на еврозоната? Имало е и години, в които се сравнявахме с доста страни в Европа като стопанска система, само че през днешния ден изоставаме.
- Какво се случи в Словакия, когато одобриха еврото. Как се подвигнаха цените?
- Първоначално не се подвигнаха доста, само че ще се повторя, че в Словакия изгубиха, тъй като трябваше да заплащат за гръцките далавери. Цените се подвигнаха доста, основно в Словения и Литва, когато одобриха еврото. Сега виждаме какво става в Хърватия. Но Хърватия е нещо напълно друго... като част от екс-Австро-унгарската империя. При тях допускам, че работят други европринципи и ползи. Има значение и католицизмът. С нашата стопанска система, каквато е сега, нещата би трябвало доста добре да се премислят. От една страна ще се укрепи банковата система, само че като не произвеждаме и не изнасяме артикули от одобрена конкурентноспособна продукция? Като непрекъснато „ ни вмъкват в някакви рецесии ” и единствено чинно плащаме? Какво ни носи това? Така че е хубаво да не бързаме толкоз. Да укрепим банките, някакъв експорт да „ завъдим ”.
- А прекосяването към президентска република…
- По-скоро съм за полупрезидентска република - от вида на Франция (или в Aвстрия, Финландия, Ирландия, Исландия, Португалия, Полша, Тайван, Украйна), само че не чак както е в Русия, където има властническа централна власт. За полупрезидентска република към края на мандата си междувпрочем пледираше и доктор Желю Желев. По тематиката са разсъждавали и Вацлав Хавел, Лех Валенса, евентуално и Георги Първанов.
По „ Учиндолската концепция ”, за сведение: към президентските републики спадат Съединени американски щати /+ че там има единствено 2 партии/, Бразилия, Аржентина, Мексико, Румъния, Перу, на процедура Русия, (б.р.- т.е. страни с голяма територия и многонационален състав, със мощни монархически обичаи или реформиращи се в преход).
Вярно е, че интервалите на безпартийно ръководство в България се характеризират с икономическа непоклатимост, нормализация и разцвет. Също, че през днешния ден много хора още веднъж не имат вяра на партиите както към 19 май 1934 година и в по-късни интервали. Колко % от гласоподавателите към този момент вървят да гласоподават на избори? Все по-малко.
Но виновността е в политиците-законодатели, пропагандатори и незаконно повишената бюрократична администрация.
Последните избори, на които участвах, бяха през юли 2021 година. Наложи се да гласоподавам отвън местожителството. Такъв закон „ са измайсторили, че ми описаха играта ”. По интернет попълнях с дни какви ли не документи до 2-3 инстанции, само че трябваше да отида и да се подпиша в Бургас в общината, с цел да ми съберат някаква такса от по 3 лева
А инак всяка родна продажница в чужбина, просто си демонстрира персоналната карта и може да гласоподава законосъобразно, откакто подаде декларация и я впишат в листата.
Да, събираха облекчено гласове от чужбина за известна етно- и за новосъчинени партии-еднодневки.
Колкото до „ президентската република ”… По настоящето законодателство, Конституция, политическа презентация, партийни „ хватки ” и лидери нямаме гаранция, че ще изберем подобаващия президент.
Добре би било да има опция въпреки всичко и президентът да бъде следен. Но съм и по тази причина, правото на несъгласие на президента да може да се отхвърля в Народното събрание с доста по-голям брой гласове. За да сменим формата на ръководство, би трябвало „ да се пипне Конституцията ” от Велико национално заседание. А ние се лашкаме от избори в избори и не виждам по какъв начин ще стане това. Предстоящите избори ми наподобяват несъществени, тъй като не виждам партиите да организират някаква смислена народополезна политика. Опитват се да ни пришият във войната Русия-Украйна, а това е доста рисково за България, тъй като наподобява отново се организира някаква политика на „ външни зависимости и послушание ”.
- Г-н Гърков, отиваме към следващи предварителни избори. Вие по какъв начин гледате на това? Имаше ли нещо ненадейно за вас, с цел да се стигне до тях, и какъв резултат очаквате…?
- Нищо оптимистично. Лошото е, че изборите повтарят почти една и съща настройка на ползвателите на партиен държавен бюджет. Не се оформят нови обнадеждващи политически субекти. Ако се появи някакъв, той може би ще е ляво-център – поради рецесията в Българска социалистическа партия. Виждаме и поръчка за обединяване на Политическа партия и Демократична България, само че и това не взема решение казуса.
- Какъв е казусът?
- Проблемът е един и е главен – възходяща липса на доверие в политическата върхушка на системата. Видяхме към този момент едни партии - огромните ГЕРБ и Движение за права и свободи. Те замязяха на келепирджийско-военизирани структури. ГЕРБ ми наподобява на чиновническо-интересчийскo съдружие, а Движение за права и свободи на най-вече етно-военизирано - с „ кьорсофраджийски каймак “. Другата огромна партия Българска социалистическа партия е в интервал на полуразпад. И виждаме едни харвардски „ комсомолци ” – ибрикчии Политическа партия, които поналучкаха какво е власт и се твърди, че са се облажили незабавно за сметка на повярвалото им краткотрайно отчасти болшинство.
- Обединението на Политическа партия и Демократична България какъв резултат ще даде, в случай че се стигне до него?
- Може в действителност да имат по-добър резултат, в случай че са дружно, само че при тях не ми харесва изповядваната обща васална външна политика. България през днешния ден има потребност от по-независима, от своя си външна политика. Винаги до момента, когато „ сме се лепвали на гърба на някакъв огромен сътрудник ”, само че с краткосрочни цели, сме губили грубо. Да вземем да вземем за пример Втората международна война. Били сме съдружници на Третия райх. Целта на българското присъединяване е била ясна – да не ни прегази Германия, и български войски да заемат елементи от Македония и Северна Гърция, където доминира или има българско население. Далеч съм от сегашните тези на Скопие, тъй като войските ни са посрещани на множеството места като освободители. България е вложила там стотици милиони в образованието, културата и самосъзнанието на българското население. Но го давам за образец, тъй като тогава България има ясно избрани исторически и политически цели. Все отново приказваме за приобщаване на българско население към Царство България.
А какво последва?
София афишира на 13 декември 1941 година - сервилно към Берлин, Рим и Токио, война на Съединени американски щати и Англия. След като нашата войска не е в положение и една прашка с камъче да изстреля на 10 000 км към Съединени американски щати или на 3 000 км в Англия!? Като краен резултат инкасираме жестоки американо-английски въздушни издевателства. С хиляди жертви - 26 града, измежду които главно София, са грубо бомбардирани. А центърът на столицата е опустошен на 25-30%. Последва унизително замесване на България във войната против довчерашния си съдружник Германия и следват нови няколко десетки хиляди човешки жертви на българи.
- Каква е поуката?
- Сега наоколо има още веднъж действителен боен спор Русия-Украйна. Всъщност спорът е Русия-САЩ, само че това е тематика на различен разбор. А тези две партии – Политическа партия и Демократична България, заемат безусловно едностранна позиция в поддръжка на една от страните. Както разбрахме, доставяме оръжие по разнообразни способи на Украйна.
А ние отстоим единствено на 300 км от Русия, която не всеки път постъпва рационално, хуманно или според общоприетите интернационалните правила на държание.
Русия нахлу в Украйна, само че за какво ние би трябвало да ставаме възможен плацдарм на фона на тази братоубийствена война сред тези две близки по история и просвета страни? Всяко наше папагалско деяние рефлектира. Ще стана по този начин, че нашата политика ще ни разбие туризма. Кой ще пътува до България, с цел да почива на нашето Черноморие, откакто в медиите ни демонстрират плаващи морски мини? След като настояват, че в Созопол сме намерили мъртвец на украински водач? Освен това да го одобрявам за контрапропаганда на конкуренцията? Ние би трябвало да поемем по-независима, по-неутрална и уравновесена позиция! Въпреки вилнеещите от адресирана завист по клавиатурите тролове. И самостоятелна от русо-, путино- или американофилията или –фобия! И ровенето на кости и в призраци от предишното! Като цяло България прави задоволително за бегълците от Украйна и ги приема задушевно.
Който толкоз желае да ни направи пушечно месо във войната, нейна сцена или нова поредна база, да има доблестта да се запише като непринуден войник в Киев, Москва или в Донбас!
Но не за сметка на нашите деца и внуци - „ да прави помен с непозната пита ”!
Друг образец от близката история. Когато бяхме във Варшавския контракт какво стана през август 1968 година? Подчинихме се на Съюз на съветските социалистически републики и изпратихме войски за потушаване на Пражката пролет. Поне без да стреляме, даже с 1 българска жертва, само че какво спечелихме от това? Нищо. Страните от социалистическия лагер, които тогава не участваха в тази окупация – Румъния, Югославия, Албания, не пострадаха с нищо по престижа си.
- Върнахме се прекомерно обратно във времето. Да ви попитам за задаващите се два вероятни референдума. Единият е на „ Възраждане “ за опазване на българския лев, а другият е на „ ИТН “ за смяна на модела на ръководство и прекосяване към президентска република?
- Относно еврото аз не бих бързал толкоз доста. И повода е, че сега изживяваме скупчването на разнообразни тежки рецесии – икономическа, продоволствена, енергийна, войната в Украйна. Влизането в еврозоната съм го претърпял в Словакия като дипломат. Бях там тъкмо в интервала, когато одобриха еврото. Тогавашното словашко държавно управление целеше да покаже, че страната може да бъде с нещо по-напред във Вишеградската четворка (б.р.-Чехия, Словакия, Полша, Унгария). Че с нещо ще бъдат първи.
Влизането в еврозоната е преференциално за Германия и Франция, ненапълно Холандия, в този момент Нидерландия – страни със мощни и работещи стопански системи.
Произвеждащи и изнасящи финализирана, подготвена продукция. Словаците стопански бяха по-добре от нас, само че тогава връхлетя гръцката финансова рецесия. Словакия непосредствено трябваше да вземат участие в нейното погасяване дружно с другите страни-членки на еврозоната. И заплатиха, само че защо? За хитрините на гърците, които години наред повишаваха изкуствено виталното си ниво, смучейки европейски дотации. Без растеж на продуктивността си на труда! И „ внезапно ” изпаднаха във финансова рецесия? Нима? Така че би трябвало по-внимателно да се работи по отношение на еврозоната. Ние нямаме мощна стопанска система като Германия и Франция. Нашата стопанска система бе деиндустриализирана след не напълно удачните договаряния за приемане в Европейски Съюз. И се базира на произвеждане на аварийни елементи и елементи, на места малко IT.
Ние не изнасяме финализирани произведения, а внасяме даже селскостопанска и дори ГМО-хранителна продукция.
Има и умни страни като Англия. Швеция, 3 от Вишеградските страни - Чехия, Унгария и Полша. Защо те не одобриха еврото? От какъв брой години Дания седи в чакалнята на еврозоната? Имало е и години, в които се сравнявахме с доста страни в Европа като стопанска система, само че през днешния ден изоставаме.
- Какво се случи в Словакия, когато одобриха еврото. Как се подвигнаха цените?
- Първоначално не се подвигнаха доста, само че ще се повторя, че в Словакия изгубиха, тъй като трябваше да заплащат за гръцките далавери. Цените се подвигнаха доста, основно в Словения и Литва, когато одобриха еврото. Сега виждаме какво става в Хърватия. Но Хърватия е нещо напълно друго... като част от екс-Австро-унгарската империя. При тях допускам, че работят други европринципи и ползи. Има значение и католицизмът. С нашата стопанска система, каквато е сега, нещата би трябвало доста добре да се премислят. От една страна ще се укрепи банковата система, само че като не произвеждаме и не изнасяме артикули от одобрена конкурентноспособна продукция? Като непрекъснато „ ни вмъкват в някакви рецесии ” и единствено чинно плащаме? Какво ни носи това? Така че е хубаво да не бързаме толкоз. Да укрепим банките, някакъв експорт да „ завъдим ”.
- А прекосяването към президентска република…
- По-скоро съм за полупрезидентска република - от вида на Франция (или в Aвстрия, Финландия, Ирландия, Исландия, Португалия, Полша, Тайван, Украйна), само че не чак както е в Русия, където има властническа централна власт. За полупрезидентска република към края на мандата си междувпрочем пледираше и доктор Желю Желев. По тематиката са разсъждавали и Вацлав Хавел, Лех Валенса, евентуално и Георги Първанов.
По „ Учиндолската концепция ”, за сведение: към президентските републики спадат Съединени американски щати /+ че там има единствено 2 партии/, Бразилия, Аржентина, Мексико, Румъния, Перу, на процедура Русия, (б.р.- т.е. страни с голяма територия и многонационален състав, със мощни монархически обичаи или реформиращи се в преход).
Вярно е, че интервалите на безпартийно ръководство в България се характеризират с икономическа непоклатимост, нормализация и разцвет. Също, че през днешния ден много хора още веднъж не имат вяра на партиите както към 19 май 1934 година и в по-късни интервали. Колко % от гласоподавателите към този момент вървят да гласоподават на избори? Все по-малко.
Но виновността е в политиците-законодатели, пропагандатори и незаконно повишената бюрократична администрация.
Последните избори, на които участвах, бяха през юли 2021 година. Наложи се да гласоподавам отвън местожителството. Такъв закон „ са измайсторили, че ми описаха играта ”. По интернет попълнях с дни какви ли не документи до 2-3 инстанции, само че трябваше да отида и да се подпиша в Бургас в общината, с цел да ми съберат някаква такса от по 3 лева
А инак всяка родна продажница в чужбина, просто си демонстрира персоналната карта и може да гласоподава законосъобразно, откакто подаде декларация и я впишат в листата.
Да, събираха облекчено гласове от чужбина за известна етно- и за новосъчинени партии-еднодневки.
Колкото до „ президентската република ”… По настоящето законодателство, Конституция, политическа презентация, партийни „ хватки ” и лидери нямаме гаранция, че ще изберем подобаващия президент.
Добре би било да има опция въпреки всичко и президентът да бъде следен. Но съм и по тази причина, правото на несъгласие на президента да може да се отхвърля в Народното събрание с доста по-голям брой гласове. За да сменим формата на ръководство, би трябвало „ да се пипне Конституцията ” от Велико национално заседание. А ние се лашкаме от избори в избори и не виждам по какъв начин ще стане това. Предстоящите избори ми наподобяват несъществени, тъй като не виждам партиите да организират някаква смислена народополезна политика. Опитват се да ни пришият във войната Русия-Украйна, а това е доста рисково за България, тъй като наподобява отново се организира някаква политика на „ външни зависимости и послушание ”.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ