Кометата Чурюмов-Герасименко се оказа роднина на Слънцето
Нови данни от сондата „ Розета “ са помогнали на учените да изчислят възрастта на кометата Чурюмов-Герасименко и да изяснят, че тя се явява връстница на Слънчевата система и се е родила преди към 4,6 милиарда години, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Astrophysical Journal.
Главната задача на сондата „ Розета “, изпратена към кометата през 2004 година, е било търсенето на следи от „ първичната материя “ на Слънчевата система, а също по този начин и оценка на възрастта на кометата и разкриването на перипетиите от образуването на нейното ядро и зародишите на всички съществуващи през днешния ден планети.
Оливие Мусис (Olivier Mousis) от университета Екс-Марсел (Франция) и сътрудниците му разкрили отговор на втория от тези два въпроса. След като изучили състава на включванията в ледовете на кометата, те измерили температурата на протопланетния диск, от който са се родили нашето Слънце, Земята и другите планети.
Учените се интересували не от каузи на изотопите на кислорода и водорода в кометните ледове и водната пара в опашката, а от съотношението на изотопите и молекулите на разнообразни химични субстанции – аргон, азот и въглероден окис. Тяхното съответствие се явява самобитен „ паспорт “ на небесното тяло, който съдържа информация за възрастта и мястото му на раждане.
Зърната лед, натрупващи се в протопланетната мъгливост, в която се е родило Слънцето, са живели напълно друг живот в околните и далечни ъгълчета в първите столетия от живота на Слънчевата система. Например аморфните частици лед, попадащи в „ топлата “ част на протопланетния диск в рамките на орбитата на Плутон, са били разтопени от лъчението на младата звезда и по-късно – още веднъж замразени, което доста е трансформирало техния състав.
Този химичен „ паспорт “ на кометата Чурюмов-Герасименко е посочил, че тя се е формирала в близката част на протопланетния диск от „ локални “ ресурси на бистър воден лед, на практика по едно и също време с раждането на самата Слънчева система. Малкото количество аргон и въглероден оксид в ледовете демонстрира, че кометата се родила при доста ниски температури – към 40 келвина, което е минус 233 градуса по Целзий.
Това е доста значим извод и сочи, че Чурюмов-Герасименко и нейните „ съседки “ измежду кометите, обитаващи покрайнините на Юпитер, фактически са се формирали от първичната материя на Слънчевата система, а не са зародили вследствие на струпване на междузвездни „ висулки “ в далечните и подстъпи чак след образуването на Слънцето.
От една страна, това е добра вест – кометите в действителност могат да се употребяват за проучването на тайните на ранната Слънчева система. От друга, сходен сюжет слага под въпрос процеса по образуване на Юпитер, в чиито глъбини има доста повече от трите субстанции, в сравнение с в ядрото на Чурюмов-Герасименко. Както се надяват учените, „ Розета “ ще им помогне да намерят отговор и на тази мистерия.
РИА Новости
