Нови археологически разкрития в планините на Мексико дават предположения, че

Нови археологически разкрития в планините на Мексико дават догатки, че Северна и Южна Америка са били населявани най-малко 30 000 години по-рано от предполаганото. Шокиращото изобретение се бори да заеме челни позиции в теориите за населяването на двата континента, само че дали тези доказателства са задоволителни?

Археолози изследвайки планините на централно Мексико откриват доказателства, че хората са населявали тези земи от преди повече от 30 000 години – предполагайки, че хората са пристигнали в Северна Америка 15 000 години по-рано от предполаганото до в този момент. За това свидетелстват хилядите открити антични каменни сечива, които дружно с други нови статистически разбори водят до това умозаключение. Тези доказателства обаче, не са задоволителни за някои учени и изказванието продължава да бъде обект на оспорвани диспути.

Както към този момент знаем, първите хора стъпили в Америка идват от Източна Азия, само че нямаме сигурни данни, по кое време тъкмо се е случило това. Някои откриватели допускат, че това се е случило преди 130 000 години, макар че множеството археологически разкрития в поддръжка на тази доктрина са несигурни. Например, някои от каменните артефакти са с толкоз елементарни форми, че някои учени настояват, че те по скоро са се формирали по натурален метод, в сравнение с от човешка ръка. Най-общоприетата доктрина е, че населяването на Америка се е случило преди към 15-16 000 години, базирайки се на генетични доказателства и артефакти. Основният източник на свидетелства в поддръжка на тази доктрина е античното населено място Монте Верде в Чили намерено през 1976 година и отстоящо на 800 км южно от столицата Сантяго, чиито остатъци са датирани от преди 13-14 000 години. Според археологически разкрития в него са живеели към 30 души в дребни колиби. Откритите в тамошни огнища водорасли свидетелстват, че хората, които населявали това населено място пристигнали от към Тихия океан.

Нови открития оповестени в списание Nature.com. обаче, подлагат под въпрос общоприетата идея. От 2012 година екип от археолози от университета в Закатекас изследват пещара в планината Астилеро в Мексика, намираща се на 2740 м. надморска височина. Те откриват съвсем 2000 каменни сечива, като 239 от тях били вградени в пластове трошляк. След направеният им въглероден разбор са датирани от преди 25-32 000 години.

Малкото на брой открития учените обесняват с съмнение, че пещерата била употребена единствено, като скривалище през по-тежки зими, имайки поради последният ледников интервал случил се преди 26 000 години. Пещерата е добре изолирана и би била добър заслон при тежките метеорологични условия.

Друг екип от учени от университета в Аризона оспорва датировката потвърждавайки, че някои от артефактите е допустимо да са попаднали в толкоз дълбоки пластове заради геоложка или биологична активност, което ги прави да наподобяват по-стари в сравнение с са.

Първият екип признава, че е евентуално артефактите да са се озовали там, посредством такава интензивност, само че настояват, че 239-те най-стари инструмента се намират под непрогледен земен пласт формиран в разгара на Ледниковата ера, надлежно те би трябвало да са и толкоз остарели, колкото и последната Ледникова ера. Екипът даже съумява да разграничи такива сечива, които са направени по сходство на други предполагайки, че занаята се е предавал от по-опитните към по-младите.

За разочерование обаче, на екипът от университета в Закатекас, техни сътрудници от университета в Копенхаген изследват пещарата в търсене на индивида ДНК, само че не реализират триумф в намирането на такава.

В следващо изследване откритията в пещерата се съпоставят с данни от 41 други археологически обекта в Северна Америка и района към Беринговия пролив. Те построяват статистически модел на ранното човешко определяне на континента и стигат до заключението, че то се е случило доста преди общоприетият интервал от преди 15-16 хиляди години.

Учените, които поддържат тази доктрина, виждат новите откритията в Мексико, като следващо доказателство за наличието на хора там от преди 20-30 000 години.

Други учени не престават да оспорват това изобретение потвърждавайки, че са подценени съществени обстоятелства противоречащи на откритието. Поставят и въпроса: Какво се е случило с тези хора, които са населявали континента толкоз рано, защото ДНК анализите не дават доказателства Америка да е населявана по-рано от известните до в този момент към 15 000 години.

В отговор, учените от университета в Закатекас не престават да пазят своята доктрина потвърждавайки, че евентуално хората, които са населявали тази пещера не са оживели задоволително дълго с цел да оставят диря в актуалният генетичен фонд.

Инфо: Nature.com

Още сходни материали може да намерите тук.