Един за всички, всички за Галин Малакчиев
Новаторската работа на скулптора Галин Малакчиев (1931 - 1987) е по едно и също време припомнена и продължена с Тя е отдадена на 90-годишнината от рождението на Малакчиев, само че демонстрира най-вече млади и одобрени създатели, които са въодушевени от него.
Дори и името да не поражда мигновена асоциация, основаното от Галин Малакчиев е към момента елементарно видимо в градската среда, като най-известният и различим образец е скулптурата " За буквите " в парка пред НДК, която основава в края на живота си.
" По време на подготовката най-силно усещане ми направиха мненията на младите скулптори ", споделя Надежда Джакова, кураторка на изложбата дружно с Таня Станева. Тя се впечатлява по какъв начин идващите генерации художници са добре осведомени за оставеното от Малакчиев и с изключение на с работа кани всеки един от тях да се включи и с мисли в изложбата. " Въпреки всички вреди от неправилни политически решения и тоталитарни режими, от наказателни ограничения и партийна цензура, обществото ни въпреки всичко излъчва хора самостоятелни, хора, които се пробват да отхвърлят рестриктивните мерки и са носители на концепцията за независимост ", написа доцент Емил Бачийски.
Галин Малакчиев е роден в Русе, в фамилията на Христо Малакчиев, кавалерийски офицер и участник на олимпиадата в Берлин през 1936 година, където става десети в дисциплината всестранна езда. След настъпването на държавния социализъм родителите му са изселени от столицата в планинското село Батулия.
Малко преди да стартира висшето си обучение, Малакчиев взе участие в градежа на Народната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " в София. По време на следването си в Националната художествена академия Малакчиев и още няколко студенти са препоръчани за изключване заради " неблагонадежността " на фамилиите им. Дипломната му работа " Момче с лък " е посрещната извънредно спорно - от екстаз до обвинявания в " упадъчно западно въздействие ", а сходни реакции на крайности измежду комисиите към Съюза на български художници бележат целия креативен път на Малакчиев.
Една от най-известните му статуи, " Хирошима ", е отхвърлена от комисията на СБХ, нейното присъединяване в изложения е неразрешено за цели 10 години. " Тя е притча на страдалчество, само че и на мощ. Носи и автобиографичния заряд на своя създател``, споделя Джакова.
Скулптурата " Хирошима "
Дори и името да не поражда мигновена асоциация, основаното от Галин Малакчиев е към момента елементарно видимо в градската среда, като най-известният и различим образец е скулптурата " За буквите " в парка пред НДК, която основава в края на живота си.
" По време на подготовката най-силно усещане ми направиха мненията на младите скулптори ", споделя Надежда Джакова, кураторка на изложбата дружно с Таня Станева. Тя се впечатлява по какъв начин идващите генерации художници са добре осведомени за оставеното от Малакчиев и с изключение на с работа кани всеки един от тях да се включи и с мисли в изложбата. " Въпреки всички вреди от неправилни политически решения и тоталитарни режими, от наказателни ограничения и партийна цензура, обществото ни въпреки всичко излъчва хора самостоятелни, хора, които се пробват да отхвърлят рестриктивните мерки и са носители на концепцията за независимост ", написа доцент Емил Бачийски.
Галин Малакчиев е роден в Русе, в фамилията на Христо Малакчиев, кавалерийски офицер и участник на олимпиадата в Берлин през 1936 година, където става десети в дисциплината всестранна езда. След настъпването на държавния социализъм родителите му са изселени от столицата в планинското село Батулия.
Малко преди да стартира висшето си обучение, Малакчиев взе участие в градежа на Народната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " в София. По време на следването си в Националната художествена академия Малакчиев и още няколко студенти са препоръчани за изключване заради " неблагонадежността " на фамилиите им. Дипломната му работа " Момче с лък " е посрещната извънредно спорно - от екстаз до обвинявания в " упадъчно западно въздействие ", а сходни реакции на крайности измежду комисиите към Съюза на български художници бележат целия креативен път на Малакчиев.
Една от най-известните му статуи, " Хирошима ", е отхвърлена от комисията на СБХ, нейното присъединяване в изложения е неразрешено за цели 10 години. " Тя е притча на страдалчество, само че и на мощ. Носи и автобиографичния заряд на своя създател``, споделя Джакова.
Скулптурата " Хирошима "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ