Новата 2021 г. година започна. При това не по-малко динамично

Новата 2021 година година стартира. При това не по-малко динамично от завършека на остарялата. Още в края на 2020 година депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти взеха решение да измислят нова фигура на „ прокурор, проверяващ основния прокурор “, под предлога, че по този начин дават отговор на рекомендации на Венецианската комисия.

Последната обаче остана изумена от импортирания законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и даде да се разбере, че той е цялостна самодейност на ръководещите. Упражненията върху казуса за отговорността на основния прокурор обаче не стопираха дотук, а преди броени дни неправителствената организация „ Антикорупционен фонд “ внесе мнение и предложение към плана, което безусловно стресна правната общественост, заради очевидно противоконституционния си темперамент.

Преподавателят по конституционно право доктор Орлин Колев направи коментар по тематиката дали е допустимо състав от съдии да осъществят следствие против „ обвинител №1 “, както желаят от организацията, и не нарушава ли разделянето на управляващите концепцията в процеса да вземат участие и органи на изпълнителната власт, написа

- Д-р Колев, предишния четвъртък стана ясно, че в Народното събрание е импортирано мнение от неправителствената организация „ Антикорупционен фонд “, в което се предлага една много екзотична концепция по отношение на придобилия в последно време голяма известност въпрос за това кой да проверява основния прокурор при осъществено от него закононарушение. Идеята на организацията е състав от съдии да е виновен за следствието на „ обвинител №1 “. Подобно предложение обаче наподобява по-скоро като обезверен опит небрежно да се реши въпросът.

- Сериозността на въпроса за отговорността на основния прокурор, сама по себе си изисква съществено отношение и следва всяко отправено предложение да е плод на изчерпателен, обмислен разбор, съгласуван с нашата правна реалност и не на последно място да е направено доброжелателно.

Само по този метод бихме могли ние, имам пред тип обществото и страната, да реализираме оня уравновесен и в задоволителна степен ефикасен модел, към който се стремим. Всеки опит за нечиста сделка по съответната тематика, облечен под формата на „ екзотично “, както казвате, предложение, на процедура ще докара до ненужно пилеене на социална и експертна сила за разглеждането му, при явен отхвърлителен краен резултат.

Не зная дали несъобразените с българската конституция оферти биха породили кратковременен политически позитив за заинтригуваните кръгове, само че сигурно такива оферти не биха били в интерес на обществото и не биха постигнали мечтаната цел за изработването на съответния механизъм. В тази връзка постоянно е добре да се интересуваме от непознатия опит, само че не постоянно той може да бъде използван у нас, още повече когато препоръчаната структура не е съобразена с висшия закон.

В случая предлагането за въвеждане фигурата на съдия-следователя може да се одобри за сведение, информиране за съществуването на сходна фигура в други правни системи. Предложението за въвеждането на фигурата на съдия-следователя изисква цялостна концептуална смяна и прецизиране на функционалностите и пълномощията на този орган.

Следва да се откри точното му място първо измежду трите релативно независими подсистеми от държавни органи, формиращи правосъдната власт (съд, прокуратура и следствие) и по-късно мястото му в системата от всички държавни органи при спазване на правилото за разделяне на управляващите. Отправеното предложение не съдържа отговор на тези въпроси, то е една стартирана и незавършена структура, само че задоволително построена с цел да притегли внимание.

И въпреки всичко, коства ми се, че не би следвало дебатът за определяне на механизъм за търсене на отговорност на основния прокурор да измести дебата за функционалностите, работата и постигнатите резултати на основния прокурор, които до този миг са забележими и пораждащи целените резултати.

- Конституционосъобразността на сходно предложение също наподобява противоречива. Издържа ли, съгласно Вас, такава концепция на теста за пропорция?

- Пропорционалността в съответния случай може да се прегледа от разнообразни ъгли, само че общото при всички тях е дали посредством подхванатите ограничения може да се реализира задачата и въпреки това дали подхванатите ограничения не са несъразмерни. Принципът на пропорционалността работи и следва да се преглежда в очертанията на конституционната рамка, ограниченията не могат да излизат отвън конституционно откритите граници.

Предложението следствието да се води от състав на ad hoc обособени съдии, изземвайки конституционно открити функционалности на прокуратурата и следствените органи и трансформирайки се в успореден прокурорски или следствен орган, напълно не кореспондира с концепцията за потреблението на щадящи ограничения, присъщи за правилото на пропорция, а също по този начин препоръчаният механизъм не съставлява задоволителна гаранция за реализиране на преследваната цел, защото не е явен нито персоналният, нито структурният състав на сходни ad hoc сформира.

Въпреки че импортираното предложение показва кръг от лица, всред които биха могли да се образуват ad hoc сформира и в този смисъл въпреки и неустановен персоналният състав е определяем, не излиза наяве дали в един състав могат да заседават съдии с друг сан и кой ще съставлява състава. Също по този начин не е ясно с сан на каква прокуратура или следствен орган са тези сформира, какви актове постановяват и пред кого/кой съд могат да се апелират. Твърде сбито се заобикаля отговорът на тези съществени въпроси, пояснявайки, че съставляват механически въпроси.

Ето за какво, препоръчаните ограничения не са в унисон с правилото на пропорция. Освен правилото на пропорция се визира и правилото на разделяне на управляващите, правовата страна и функционалната автономия на прокуратурата, следствието и съда и равноправието.

- Всъщност, в концепцията на „ Антикорупционен фонд “ е заложено и самото следствие против основния прокурор, както и против „ други високопоставени прокурори “, да се прави от проверяващи служители на реда или „ други органи на изпълнителната власт ". Ние обаче знаем, че основополагащ принцип на правовата страна е разделянето на управляващите?

- Този въпрос разкрива единствено една дребна част от неяснотите, съпътстващи направеното предложение и още веднъж разкрива незавършеността му. Именно неяснотата за мястото (функции и правомощия) на „ проверяващия правосъден състав “ и връзките му с проверяващите чиновници на Министерство на вътрешните работи, от една страна, и от друга - връзките му със следователите води до огромна неизясненост.

Фигурата на основния прокурор е разпознаваема, само че не излиза наяве коя е групата на тези „ други високопоставени прокурори “, по какъв начин ще се дефинират (по стаж, по сан, по заемана служба в съответната прокуратура, по управителен пост в съответната прокуратура или по брой участия в каузи с висока социална значимост) и за какво проверяващите органи на Министерство на вътрешните работи следва да реализират „ следствието “, а не следователите.

Разбира се, може да се продължи в изброяването на непрецизностите, което единствено ще разкрие негодността на сходно предложение. Правилно поставяте подозрение за нарушение правилото за разделяне на управляващите доколкото предлагането позволява „ други органи на изпълнителната власт “ да организират следствие.

Предложение от подобен темперамент е несъвместимо с конституцията и директно нарушава както правилото за разделяне на управляващите, по този начин и независимостта на прокуратурата. Не бих желал да се стигне до прекаленост, само че вменяването на нетипични пълномощия на държавната администрация („ други органи на изпълнителната власт “) може да докара до нарушение на салдото в връзките сред органите, което би засегнало формата на държавно ръководство – въпрос от компетентността на Великото Народно заседание, а не на елементарния законодател.

- Тук има и различен миг – той се отнася до закрепените в самата Конституция пълномощия на обособените органи на правосъдната власт. Възможно ли е през смяна в Наказателно-процесуален кодекс да се даде опция на съда да стартира да проверява?

- Недвусмислено член 119 от Конституция на Република България повелява, че съдът правораздава, а следствието се управлява и независимо реализира от прокуратурата (чл. 127, т. 1 и т. 2 КРБ). И доколкото конституционният законодател е извънредно акуратен в определянето на генералната роля на съда да правораздава и на прокуратурата да проверява, то всеки опит за изземване или натоварване на едната система (съд или прокуратура) с функционалности на другата ще е неконституционен.

Тук обаче поражда и един различен въпрос - доколкото структурата на прокуратурата подхожда на тази на съдилищата (чл. 126, алинея 1 КРБ), то спазвайки това сходство, образуването на ad hoc проверяващи сформира, каквото е предлагането, неизбежно ще изисква образуването на ad hoc правосъдни сформира, които да прегледат импортираното обвиняване и пред които да се организира правосъдният развой.

И ето тук, създавайки ad hoc правосъдни сформира ще се надигнем пред следващата конституционна непоносимост, а точно откритата в член 119, алинея 3 Конституция на Република България възбрана за формиране на изключителни съдилища, какъвто ad hoc съдът би се оказал. Това е просто следващият мотив за неконституционността на предлагането.

- Прави усещане още, че предлагането изрежда опциите за това кои съдии да могат да водят следствието. Споменати са като други възможности висши съдии, конституционни съдии, пенсионирани съдии. Голям % от цитираните обаче не са експерти по наказателно право? Ще се намерят ли, съгласно Вас, искащи съдии да се нагърбят с такова обвързване?

- Както към този момент загатнах ще бъдем изправени пред конституционна неспособност за формиране на такива съдилища/съдебни сформира, защото конституцията не разрешава да се образуват изключителни съдилища, което на процедура не би разрешило образуването на такива правосъдни сформира даже и да се намерят искащи.

Наистина въпросът, който поставяте за професионалната подготвеност на съдиите, настоящи и пенсионирани, не е прецизиран от внеслите предлагането. Вместо да извърнат внимание на професионалната подготовка на „ проверяващите съдии “, въпреки всичко приказваме за основния и други висши прокурори, те бързат да дадат всевъзможни други възможности за попълване на съставите на тези проверяващи съдии, сякаш чакат хиляди производства против основния прокурор.

Улисани в изброяването от къде биха могли да се намерят съдии и кой би могъл да взе участие, очевидно в предстоящите многочислени производства против основния прокурор, вносителите показват за участници даже и настоящи конституционни съдии (те не са част от правосъдната власт). Абсурдно е настоящи конституционни съдии, които не са част от правосъдната власт, да вземат участие в такива обединения.

Но въпросите за предметната специализация на съдиите и дали ще се намерят такива са второстепенни. Те биха били сложени на дневен ред, единствено в случай че е допустимо образуването на такива ad hoc сформира, каквито стана ясно, че са неприемливи по конституция.

- Странно стои и фактът, че концепцията съдии да управляват следствието против „ обвинител №1 “ действително е рожба на настоящ арбитър, а по-късно е заимствана от организацията във връзка мнението й до Народно събрание. Редно ли е, съгласно Вас, настоящи магистрати да вършат законодателни оферти?

- Тук следва да разделя въпроса на две елементи. Първата - дали правосъдните магистрати следва да разполагат с правото на законодателна самодейност и да имат правото да внесат законопроект в Народното събрание и то да е длъжно да прегледа предлагането и втората част е дали магистратите, даже и настоящи, да имат правото да вземат участие в процеса на възстановяване на законодателната среда и да могат да насочат оферти до субектите, разполагащи със законодателна самодейност (народните представители и МС) за възстановяване на законодателството.

Ръководейки се от проявлението на правилото за разделяне на управляващите, и по какъв начин той следва да се ползва, то правосъдната власт изрично не следва да разполага с правото на законодателна самодейност, а доколкото неофициалното присъединяване на правосъдните магистрати в процеса на усъвършенстване на законодателството, то, според мен, пътят следва да е отворен.

Съдейки от съответния случай, за мен е изключително значимо, обсъждайки този значим въпрос, да не го превърнем в самоцел и да го разгледаме, без да държим сметка за функционалностите и пълномощията на прокуратурата. Отправяйки недомислени оферти по подобен значим въпрос се стига до чувството, че главната задача е по какъв начин да търсим отговорност от основния прокурор, а не по какъв начин да усъвършенстваме работата на прокуратурата за реализиране на по-ефективен контрол за правомерност.

Орлин Колев е магистър по право, лекар по конституционно право с дисертационен труд „ Право на политическо сдружаване в Република България”. От май 2009 година е помощник по конституционно право в катедра „ Конституционноправни науки” в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”, където продължава да преподава като основен помощник. Води лекционни курсове: Основни права на индивида и тяхната отбрана, Конституционно право, Конституционен надзор, Организация на правозащитните институции, Избирателни системи и процедури.

През 2015 година взе участие в експертна работна група към Народното събрание, изготвила конституционните промени в правосъдната власт, а през 2010 година в експертна работна група към Народното събрание по правене и приемане на Изборния кодекс.