Нова турска операция в Сирия? Путин харесва това
Нова военна интервенция на територията на Северна Сирия, инициирана от Турция, за каквато се заканва президентът на страната Реджеп Таийп Ердоган, ще утежни в допълнение връзките сред въпросната страна и НАТО. Анкара не съумя да завоюва схващане или поддръжка от Вашингтон за още една военна самодейност по отношение на Сирия, което е единствено частен случай на комплицираните връзки сред администрациите на Джо Байдън и тази на турския му сътрудник (и още повече сред управляващите на южната ни съседка и американския Конгрес).
Допълнителното утежняване на връзките сред Турция и НАТО обаче е инвестиция, поради която Русия би жертвала отчасти ползите на Сирия. Неслучайно президентът Ердоган приказва за турско нахлуване в посока Тел Рифат и Манбидж, които са територии западно от Ефрат, следени от кюрдите по земя и от руснаците по въздух. Манбидж е ситуиран на основната автомагистрала М4, която свързва Северна Сирия със Северен Ирак (оттук и турските политици постоянно приказват за " кулоар на тероризма ", имайки поради логистиката на ПКК и сирийските й клонинги), а в Тел Рифат е съсредоточена съществена част от кюрдските сили за избавление на следения от Турция и прокситата й кантон Африн.
Говорителят на съветското министерство на външните работи Мария Захарова, съобщи, че Анкара би трябвало да се въздържа от сходни милитаристични начинания. В същото време обаче в медиите има информация за отдръпване на съветските военни от Сирия, в това число от евентуалния път на турските военни против Тел Рифат и Манбидж. Ако това е по този начин, то ще съставлява самобитно déjà vu от 2018-та година, когато турската интервенция " Маслинова клонка " против Африн стана допустима откакто съветските военни се отдръпнаха от града (и по този метод " поканиха " турските да влязат в него).
Вероятно турските управляващи считат, че войната сред Русия и Украйна, в която Анкара си завоюва ролята на медиатор, какъвто не съумяха да станат редица страни, в това число Франция и Израел, покачва в допълнение стратегическото значение на Турция за западните й сътрудници и тези от НАТО. И да, фактически Анкара има разговор и продължаващи търговски връзки както с Киев, по този начин и с Москва; да не приказваме, че Турция се намира в непосредствена непосредственост до арената на деяние, а политическата й география я натоварва с спомагателна тежест (като конвенцията от Монтрьо, регламентираща достъпа до Черно море на военноморски съдове).
А всичко това има своето прагматично измерение. Колкото и бутафорни да бяха, част от договарянията сред украинците и руснаците въпреки всичко се организираха в Истанбул. А в случай че съветската страна фактически има предпочитание за разрешаване на зърнената рецесия в Африка (и не само), което би означавало унищожаване на блокадата на украинските брегове, то единственият напредък в това отношение се случи при водещата посредническа роля на Анкара. Изобщо, Владимир Путин обича да държи турския си сътрудник покрай себе си, в случай че това травматизира в допълнение връзките сред Анкара и НАТО (неслучайно точно Турция e събеседник на Москва и в Сирия, и в Либия, пък от ден на ден и по отношение на Южен Кавказ). Поради това и турските управляващи от време на време се радват на някои " промоции ", правени им от Кремъл (например, упоменатата зелена светлина за нахлуването в Африн или когато Москва остави задоволително дълго Армения сама против Азербайджан и турските байрактари в последния спор в Нагорни Карабах).
Включително опасността от прекъсването на процеса за участие на Финландия и Швеция в Алианса от страна на Реджеп Таийп Ердоган евентуално също произлиза от сходна равносметка, обвързвана с нарасналото стратегическо значение на Турция в очите на сътрудниците й от НАТО. Казусът с двете скандинавски страни, несъмнено, постоянно може да бъде изтъргуван от управляващите в Анкара (т.е. Стокхолм и Хелзинки да бъдат пуснати), в случай че НАТО реши да ограничи реакцията си от нова турска интервенция в Северна Сирия единствено до словесното неодобрение, само че без да се постановат нови наказания против Турция от страна на Вашингтон и съдружници. Но Москва, дублирам, би тествала още веднъж връзките сред Турция и НАТО, оставяйки (поради това, че Кремъл управлява военно-въздушното пространство западно от река Ефрат) турските сили да разширят следения от тях боен периметър в Северозападна Сирия.
Нова милитаристична интензивност на Турция в Сирия би отклонила най-малко краткотрайно и вниманието от украинския спектакъл на военни дейности, където съветските сили буксуват или най-малко не се показват съгласно предстоящото. Особено на обстановки като настоящите, в които съветски ракети падат по цивилен обекти (и) в украинската столица Киев.
Иначе за самата Анкара нова интервенция на сирийска територия има смисъл. Това би било кореспондиращо деяние, допълващо военните дейности в Северен Ирак против ПКК. За да имат триумф против кюрдската организация, оповестена за терористична и от Европейския съюз, турците би трябвало да работят редом и в Северен Ирак, и в Северна Сирия. За да се прекъсне логистичната връзка сред ПКК и сирийските й формирования обаче е належащо да се откри надзор върху сирийско-иракската граница, което не може да стане без поддръжката на Съединени американски щати, имащи още позиции в Североизточна Сирия.
Допълнителни сирийски територии под контрола на Турция по южната й граница би означавало развъждането на буферна зона (с 30 км дълбочина, най-малко съгласно упоритостите на Ердоган), която освен ще даде стратегическо разстояние сред кюрдите и турците, само че и ще разреши на последните да дислоцират част от арабските бежанци, които Анкара е приютила и против които има възходящо неодобрение измежду самите турци. Създаването на сходна симпатизираща и подвластна в комуналните си услуги от Анкара арабска външна страна ще значи окончателното компрометиране на сирийския суверенитет върху тези територии и основаването на дълготраен механизъм за вмешателство във вътрешните работи на сирийската страна. Последното естествено удря по ползите и на Иран, заради което наподобява разумна информацията, че напусканите от руснаците позиции се заемат от шиитски формирования.
А поради наближаващите парламентарни и президентски избори през 2023-та година в южната ни съседка, нов спор в дейна фаза освен ще промени дневния ред на турското общество, доминирано на този стадий от резултатите от обезценената лира, само че и ще постави кол в колелото на турската съпротива. За да бъде последната сполучлива - по образеца на локалните избори през 2019-та година, когато опозицията съумя да завоюва Истанбул и Анкара - тя допуска комплицирано съдействие сред турски националисти и кюрди. При нова драматургия, обвързвана с интензивни човешки жертви - турски и кюрдски, сходна колаборация би била мъчно постижима. Още повече, че част от турските националисти - били те секуларни или етнически - може и да са срещу партията на президента Ердоган, само че също по този начин са и против обединенията - политически и военни - на кюрдите.
Друг е въпросът, че войната в Украйна промени освен смисъла на Турция за НАТО, само че и това на Алианса за Анкара. Понеже точно Турция ще бъде една от най-засегнатите страни, в случай че Москва наклони в допълнение в своя изгода салдото на силите в черноморския район. " Надвисването " на една Русия - с увеличено крайбрежие и надзор върху украинската тежка промишленост и зърнопроизводство - над Черно море ще понижи геополитическата подвижност на Анкара в района.
Допълнителното утежняване на връзките сред Турция и НАТО обаче е инвестиция, поради която Русия би жертвала отчасти ползите на Сирия. Неслучайно президентът Ердоган приказва за турско нахлуване в посока Тел Рифат и Манбидж, които са територии западно от Ефрат, следени от кюрдите по земя и от руснаците по въздух. Манбидж е ситуиран на основната автомагистрала М4, която свързва Северна Сирия със Северен Ирак (оттук и турските политици постоянно приказват за " кулоар на тероризма ", имайки поради логистиката на ПКК и сирийските й клонинги), а в Тел Рифат е съсредоточена съществена част от кюрдските сили за избавление на следения от Турция и прокситата й кантон Африн.
Говорителят на съветското министерство на външните работи Мария Захарова, съобщи, че Анкара би трябвало да се въздържа от сходни милитаристични начинания. В същото време обаче в медиите има информация за отдръпване на съветските военни от Сирия, в това число от евентуалния път на турските военни против Тел Рифат и Манбидж. Ако това е по този начин, то ще съставлява самобитно déjà vu от 2018-та година, когато турската интервенция " Маслинова клонка " против Африн стана допустима откакто съветските военни се отдръпнаха от града (и по този метод " поканиха " турските да влязат в него).
Вероятно турските управляващи считат, че войната сред Русия и Украйна, в която Анкара си завоюва ролята на медиатор, какъвто не съумяха да станат редица страни, в това число Франция и Израел, покачва в допълнение стратегическото значение на Турция за западните й сътрудници и тези от НАТО. И да, фактически Анкара има разговор и продължаващи търговски връзки както с Киев, по този начин и с Москва; да не приказваме, че Турция се намира в непосредствена непосредственост до арената на деяние, а политическата й география я натоварва с спомагателна тежест (като конвенцията от Монтрьо, регламентираща достъпа до Черно море на военноморски съдове).
А всичко това има своето прагматично измерение. Колкото и бутафорни да бяха, част от договарянията сред украинците и руснаците въпреки всичко се организираха в Истанбул. А в случай че съветската страна фактически има предпочитание за разрешаване на зърнената рецесия в Африка (и не само), което би означавало унищожаване на блокадата на украинските брегове, то единственият напредък в това отношение се случи при водещата посредническа роля на Анкара. Изобщо, Владимир Путин обича да държи турския си сътрудник покрай себе си, в случай че това травматизира в допълнение връзките сред Анкара и НАТО (неслучайно точно Турция e събеседник на Москва и в Сирия, и в Либия, пък от ден на ден и по отношение на Южен Кавказ). Поради това и турските управляващи от време на време се радват на някои " промоции ", правени им от Кремъл (например, упоменатата зелена светлина за нахлуването в Африн или когато Москва остави задоволително дълго Армения сама против Азербайджан и турските байрактари в последния спор в Нагорни Карабах).
Включително опасността от прекъсването на процеса за участие на Финландия и Швеция в Алианса от страна на Реджеп Таийп Ердоган евентуално също произлиза от сходна равносметка, обвързвана с нарасналото стратегическо значение на Турция в очите на сътрудниците й от НАТО. Казусът с двете скандинавски страни, несъмнено, постоянно може да бъде изтъргуван от управляващите в Анкара (т.е. Стокхолм и Хелзинки да бъдат пуснати), в случай че НАТО реши да ограничи реакцията си от нова турска интервенция в Северна Сирия единствено до словесното неодобрение, само че без да се постановат нови наказания против Турция от страна на Вашингтон и съдружници. Но Москва, дублирам, би тествала още веднъж връзките сред Турция и НАТО, оставяйки (поради това, че Кремъл управлява военно-въздушното пространство западно от река Ефрат) турските сили да разширят следения от тях боен периметър в Северозападна Сирия.
Нова милитаристична интензивност на Турция в Сирия би отклонила най-малко краткотрайно и вниманието от украинския спектакъл на военни дейности, където съветските сили буксуват или най-малко не се показват съгласно предстоящото. Особено на обстановки като настоящите, в които съветски ракети падат по цивилен обекти (и) в украинската столица Киев.
Иначе за самата Анкара нова интервенция на сирийска територия има смисъл. Това би било кореспондиращо деяние, допълващо военните дейности в Северен Ирак против ПКК. За да имат триумф против кюрдската организация, оповестена за терористична и от Европейския съюз, турците би трябвало да работят редом и в Северен Ирак, и в Северна Сирия. За да се прекъсне логистичната връзка сред ПКК и сирийските й формирования обаче е належащо да се откри надзор върху сирийско-иракската граница, което не може да стане без поддръжката на Съединени американски щати, имащи още позиции в Североизточна Сирия.
Допълнителни сирийски територии под контрола на Турция по южната й граница би означавало развъждането на буферна зона (с 30 км дълбочина, най-малко съгласно упоритостите на Ердоган), която освен ще даде стратегическо разстояние сред кюрдите и турците, само че и ще разреши на последните да дислоцират част от арабските бежанци, които Анкара е приютила и против които има възходящо неодобрение измежду самите турци. Създаването на сходна симпатизираща и подвластна в комуналните си услуги от Анкара арабска външна страна ще значи окончателното компрометиране на сирийския суверенитет върху тези територии и основаването на дълготраен механизъм за вмешателство във вътрешните работи на сирийската страна. Последното естествено удря по ползите и на Иран, заради което наподобява разумна информацията, че напусканите от руснаците позиции се заемат от шиитски формирования.
А поради наближаващите парламентарни и президентски избори през 2023-та година в южната ни съседка, нов спор в дейна фаза освен ще промени дневния ред на турското общество, доминирано на този стадий от резултатите от обезценената лира, само че и ще постави кол в колелото на турската съпротива. За да бъде последната сполучлива - по образеца на локалните избори през 2019-та година, когато опозицията съумя да завоюва Истанбул и Анкара - тя допуска комплицирано съдействие сред турски националисти и кюрди. При нова драматургия, обвързвана с интензивни човешки жертви - турски и кюрдски, сходна колаборация би била мъчно постижима. Още повече, че част от турските националисти - били те секуларни или етнически - може и да са срещу партията на президента Ердоган, само че също по този начин са и против обединенията - политически и военни - на кюрдите.
Друг е въпросът, че войната в Украйна промени освен смисъла на Турция за НАТО, само че и това на Алианса за Анкара. Понеже точно Турция ще бъде една от най-засегнатите страни, в случай че Москва наклони в допълнение в своя изгода салдото на силите в черноморския район. " Надвисването " на една Русия - с увеличено крайбрежие и надзор върху украинската тежка промишленост и зърнопроизводство - над Черно море ще понижи геополитическата подвижност на Анкара в района.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ