Очертанията на войната: Украйна променя военната си стратегия
Нова Студена Война
На 5 март 1946 в колежа Уестминстър, в Фултън, щата Мисури, към този момент някогашният английски министър председател, само че към момента важен международен политик Унинстън Чърчил произнася популярната си тирада, в която за пръв път се чува изразът „ желязна завеса “ и която мнозина смятат за начало на траялата съвсем половин век Студена Война. Всички знаем до какво докара тя (сгромолясване на международния комунистически блок и разпадането на Съветския Съюз) и по кое време почти приключи (около 1990-та). От тогава насетне хората със сериозен витален опит считахме, че с двуполюсния политически модел вечно е завършено и най-много, че той в никакъв случай няма да се възроди. Докато не се появи Путин, чиято единствена визия за бъдещото развиване на Русия се свежда до кратичкото „ Можем повторить “, а фантазията, която направлява всичките му дейности е възраждането на Съюз на съветските социалистически републики най-малко в границите му от 1991 година
Провелата се по-рано тази седмица среща на високо ниво на страните-членки на НАТО във Вилнюс даде съображение на редица политически наблюдаващи да заговорят за връщането към действителностите на от дълго време забравената Студена война и дори за настъпването на нова такава, а речта на президента Байдън бе съпоставена с тази на Чърчил от Фултън преди повече от 76 години. Вероятно бъдещите историци ще намерят най-подходящото наименование и название на сегашната политическа ера. А ние, които живеем в сегашното, се интересуваме по какъв начин решенията от Вилнюс ще се отразят на по-нататъшния ход на сраженията в Украйна.
Какво може да се каже в най-общи линии за дълго чаканото събитие? Преди всичко, че то протече в конюнктура на нараснала раздразнителност, най-много поради свръх огромните очаквания и упования на украинците, че най-сетне ще получат под една или друга форма публична покана за участие в НАТО. Това, както знаем, не се случи, което за следващ път ни подсети някой значими неща, най-много че северноатлантическият съюз е организация учредена солидни и трайни правила и че тези правила няма да бъдат нарушавани за никого никога, без значение от събитията. На Зеленски и екипа му бе казано в прав текст, че Киев ще получи дълго чаканата покана едвам когато войната публично завърши, а също по този начин когато бъдат предоставени съответните доказателства, че в страната са осъществени нужните законодателни и процесуални промени гарантиращи усилване на гражданския надзор върху въоръжените сили, както и необратимост на демократичните процеси.
Това, обаче, никога не значи, че Украйна ще бъде изоставена на произвола на ориста или че ще й бъде посочена вратата, когато касапницата приключи. Напротив, в специфична декларация в сряда водачите на страните от така наречен Г7 обявиха, че Украйна да има опция да поддържа „ обилни въоръжени сили способни да я пазят в този момент “, както и „ да възпират възможна, нова, съветска експанзия в бъдеще “ посредством доставка на съвременно сухопътно, военно-въздушно и военноморско въоръжение. Ще подкрепят икономическия разцвет “ на страната, т.е. на Киев постоянно ще бъдат отпускани съответните, финансови помощи. В декларацията за пръв път на толкоз високо ниво се признава и „ нуждата от основаване на интернационален механизъм за възобновяване на вреди, загуби или пострадвания, породени от съветска експанзия “, т.е. че режимът на Путин ще бъде преследван с всички вероятни средства на интернационалното право, с цел да си заплати за стореното в Украйна.
Добри вести за демократичната част на Европа имаше и по други линии. Двамата най-големи съперници на приемането на Швеция в НАТО – турският президент Ердоган и унгарският министър председател Орбан – най-сетне отстъпиха от твърдите си досега позиции и последната неутрална скандинавска страна най-сетне ще се причисли алианса. Това, дружно с поемането на самобитно началство над дребните балтийски страни от страна на някои по-големи (Германия ще пази Литва, Англия – Естония, а Канада – Латвия) на процедура ще трансформира Балтийско Море в своего рода вътрешно натовско езеро, а Русия безусловно ще бъде натикана в ъгъла. Доскоро нападателна и плашеща всички свои съседи с усвояване, тя към този момент ще управлява единствено заливите на Санкт-Петербург (някогашен Ленинград) и Калининград (някогашен Кьонигсберг).
Голям пестник за Путин ще бъде и основаването на съвременна обединена 300 хилядна войска с високо равнище на бойна подготвеност и въоръжена с най-модерно тежко оръжие. Това е ясно обръщение към кремълския тиранин, че Европа към този момент е единна, че изобщо не се плаши от него и че е подготвена да възпре всевъзможни нападателни планове на Москва още в зародиш. А не бе толкоз от дълго време времето, когато съветската войска изглеждаше несъкрушима и способна в случай че не за часове, то за дни да прегази всичко на пътя си чак до Атлантическия океан, Путин настояваше НАТО да се изтегли в границите си от 1997 година, а европейските страни ни се костваха разединени, уплашени и най-много зле въоръжени.
Срещата във Вилнюс несъмнено бе добра и за България. Това бе прощъпулникът в огромната политика за премиера Денков и министъра на защитата Тагарев и може да се одобри, че те са се справили повече от обичайно. За пръв път България излезе „ на ярко “ във връзка с военната си помощ за Украйна и стана ясно, че с изключение на обичайните муниции, ще предадем на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и към 100 единици бронирана техника, най-много бронетранспортьори. че става въпрос за руска техника закупена по време на така наречен възродителен развой от средата на 80-те години на предишния век, която в никакъв случай не е употребена и за чието предпазване и поддръжка се харчат обилни средства. Тя по този начин или другояче е планувана за подмяна с по-модерна и модерна американска такава, тъй че с този си акт би трябвало да помогнем както на себе си по този начин и на ЗСУ . И най-много целият свят да чуе за това. А не както до скоро, когато хем помагахме, хем бяхме за мир, хем гледахме да не обидим Русия, хем се грижехме да не засегнем възприятията на избрани „ русофилски “ електорати, а в това време наши оръжия и амуниции пристигаха на фронта по неведоми канали.
Определено положително за България ще бъде и взетото решение страните членки на НАТО към този момент да отделят „ най-малко 2% “, а не както беше до момента „ до 2% “ от своя БВП за отбранителни цели. Дано най-сетне това докара до някакъв по значителен подтик в модернизирането на армията ни, което, незнайно за какво, към този момент се отсрочва съвсем 20 години. Разбира се в това отношение, ние надалеч не сме единствените „ тройкаджии “, само че при нас сякаш отсъствието на съвременно въоръжение се вижда най-силно. Тук е редно да напомня, че най-вече пари за въоръжените си сили от всички страни членуващи в НАТО харчи Гърция (над 3,5% от БВП), незабавно след нея се подрежда Съединени американски щати, преследвана компактно от Полша, която дори си е сложила за цел да излезе отпред в класацията, предвиждайки в недалечно бъдеще да доближи невероятния 4% предел. Ние, пък, от години обичайно сме се закрепили някъде на равнище 1,5% от БВП-то ни, а на парадите по Гергьовден, както и на взаимните учения с други страни-членки на НАТО изкарваме от хранилищата до болежка позната руска техника, която в скоро време ще има най-много музейна и колекционерска стойност.
На украинският фронт – нищо ново?
И по този начин, сега украинците водят дейни дейности общо взето на три съществени посоки – херсонското, запорожското и бахмутското. Най-големи триумфи, колкото и да е необичайно, войските на Киев означават в региона на Бахмут, съвсем несъществуващия към този момент в миналото гиздав 70-хиляден град, който те отбраняваха настойчиво в продължение на към 10 месеца. И тъй като руснаците настъпваха дълго време и последната им грижа беше защитата, когато функциите се смениха и украинците на собствен ред минаха в офанзива, агресорите безусловно нямаше защо да се заловен. Към днешна дата е изцяло премахнат съветският пробив от едно време южно от града и фронтовата линия наподобява като права линия. Руската „ дъга “ северно от града, пък, е под сериозен напън от две срещуположни страни и е действително застрашена от обграждане.
При това ЗСУ към този момент превзеха основните хълмове директно на северозапад и югозапад от Бахмут и по този начин цялото придвижване във, от и към града е под техен непрекъснат обстрел. Положението на руснаците в допълнение се утежнява от обстоятелството, че в многострадалното обитаемо място съвсем не са останали здрави здания, които да могат отбраняват. Няма да се учудя в случай че в най-скоро време, може би още това лято, станем очевидци по какъв начин войските на Путин за следващ път се отдръпват от извънредно мъчно овладян регион с подвити опашки. И тъй като нещастието в никакъв случай не идва единствено, сходен сюжет се обрисува и за намиращия се на десетина километра на североизток по-малък по-размери, само че също толкоз мощно опустошен град Солдеар, който руснаците превзеха след жесток взлом през януари.
Очертаващата се загуба на Бахмут и Соледар ще бъде следващият извънредно тежък удар по престижа на Путин, този път най-много във вътрешно политически проект. Все отново п ревземането на тези две обитаеми места са единствените победи, с които неговата добре смазана пропагандна машина може действително да се похвали през последните 12 месеца , освен това и двете бяха завладяни от обществено жигосаните вагнеровци на Пригожин. Противно на всякаква логичност, дейностите на съветското военно управление не са фокусирани най-вече на унищожаването на вражеските войски, а на завладяването на обитаеми места, с цел да има какво да „ продадат “ като триумф на зажаднелите за гръмки победи Z-патриоти. Съответно, на пропагандаторите и на формалните лица ще бъде извънредно мъчно да оправдаят загубата на тези толкоз значими от за пропагандата градове, чието преодоляване бе платено с цената на десетки хиляди животи, освен това единствено броени месеци откакто над руините им се развя съветският трибагреник. Това, от своя странна, безспорно ще понижи престижа на режима в очите на елементарните жители.
По своему забавна, само че не по-малко трагична е обстановката на противоположния, най-западния фланг на украинското контранастъпление. Преди към месец в региона на опустошения Антоновски мост, който в миналото свързваше освободеният през предходната есен Херсон с по-ниския и към момента окупиран от руснаците южен бряг на Днепър, дебаркира незначителен отряд (около 50 души) на ЗСУ. От тогава насам всички опити на руснаците да унищожават смелчаците, било то с авиационни удари и дори балистични ракети, било то с мощни пехотни офанзиви поддържани с танкове, приключват с крах. Украинците ловко съумяват да се прикриват измежду останките на моста, както и в дребните курортни вилички директно до моста (известни просто като ‚дачи‘). При това употребявайки бързоходни лодки те съумяват освен да получават постоянно доставяне, само че и последователно да усилват числеността си. Говори се, че все още тя е повишена на 300 души. Стабилността на позициите на отряда, също така, е в допълнение обезпечена от непрекъснатата поддръжка с артилерия и дронове от „ приятелския “ северен бряг.
Засега обстановката с плацдарма в региона на Антоновския мост може да бъде избрана като извънредно заплетена и най-много патова. От една страна руснаците не съумяват по никакъв метод да натикат бранителите му в реката, тъй като авиционните им бомби и артилерийски снаряди рядко попадат в задачата, а директните им офанзиви с пехота и танкове биват отблъсквани с тежки загуби. От друга страна е ясно, че 300 души, освен това лишени от танкове и друго тежко оръжие, по никакъв метод не могат да подхващат съществено нахлуване. На тях явно все още им е отредена неблагодарната ролята на примамката, чиято задача е да приковава към себе си колкото се може по-голям брой съветски войски и по този начин да им пречи да бъдат употребявани на други сектори на фронта. Как ще се развият събитията с дребното предмостие от тук насетне надали някой би се наел да предвижда. Възможно е руснаците в края на краищата да съумеят да го унищожат, а допустимо е и ЗСУ последователно да съумеят да го разширят и дори да напреднат към Крим. Както постоянно се е случвало досега с тази война, би трябвало да се въоръжим с самообладание и да чакаме. При всички случаи ще бъде забавно и дори трагично.
А в този момент дано да обърнем внимание на най-важния сектор на фронта това лято, Запорожието. Именно там, според всички предварителни прогнози и упования, би трябвало да се водят най-интензивните сражения и да се случват най-драматичните събития. Сраженията може би и са най-драматичните, само че непосветените, елементарни хора не го усещат, най-много тъй като протичащото се на бойното поле е лишено от динамичност и дълбоки пробиви и надлежно не е медийно „ продаваемо “. Иначе някакви действителни, въпреки и дребни триумфи на украинците има и обстоятелствата приказват за това – от 4 юни до този понеделник (10 юли) бяха освободени общо 9 огромни села и територия с обща повърхност почти 169 кв. километра. Като прибавим и територията освободен в региона на Бахмут това прави общо към 300 кв. километра, което при всички случаи е повече в сравнение с руснаците са съумели да завладяват на всички сектори на фронта през последната една година.
От друга страна, към този момент е явно, че това е прекомерно малко и сигурно даже и обичайно консервативното в метода и прогнозите си украинско основно командване възглавявано от военачалник Залужни е очаквало повече. Ще напомня в обобщение аргументите за бавния напредък на украинците:
- извънредно плътни и добре проведени съветски отбранителни линии, комбинирани с всевъзможни трудности и минни полета;
- предимство на руснаците във въздуха, а също по този начин и в артилерия;
- твърдото желание на основното украинско командване да сведе вероятните загуби до абсолютния най-малко и за това офанзивите се нанасят единствено тук-там където е най-вероятно да се реализира успех;
- дефицит на някои съществени типове въоръжения в ЗСУ, като ударни хеликоптери и многоцелеви бойни самолети;
- неточности от тактическо естество при ръководенето на дейностите на някои от подразделенията на бойното поле.
Вероятно всичко изложено дотук е предиздвикало военното и политическо управление в Киев да премисли тактиката си и да промени генерално метода си към войната. Това се удостоверява и от написаното в обществените мрежи от секретаря на украинския Съвет за национална сигурност Данилов на 4 юли, когато той подчертава, че „ задача номер едно “ към този момент е „ оптималното заличаване “ на всички запаси на руснаците – жива мощ, техника, хранилища, щабове, средства за противовъздушна защита и така нататък
Думите на Данилов сякаш останаха незабелязани от нашите и международни медии, а не биваше, тъй като те значат напълно нов метод от страна украинската войска към войната. На процедура те значат, че оттук нататък ще се обръща еднообразно внимание както на пробивите в съветската защита, по този начин и на унищожаването на логистиката на агресора. Това, от своя страна би трябвало да се пояснява и като самобитен отвод от най-амбициозните проекти да се освободи колкото се може повече територия до настъпването на есента.
Явно също по този начин на най-високо място е било преценено, че наличното въоръжение няма да е задоволително, с цел да се изпълнят всички амбициозни проекти през това лято. Именно заради тази причина към три четвърти от усърдно подготвяните на Запад запаси към момента не се хвърлени в багра, а се чака и идването на още (например тези екипирани с американските танкове „ Ейбръмс “). Т.е. по-добре е да бъдат съхранени и дори увеличени, в сравнение с безмилостно изразходвани в безплодни офанзиви със подозрителен неотложен резултат.
От западните оръжия, чието появяване на бойното поле се смята за несъмнено, за момента н ай-големи очаквания се разпореждат на многоцелевите изтребители F-16, които би трябвало да дойдат в Украйна през първото тримесечие на 2024 година Именно от тях се чака да прогонят съветските хеликоптери и самолети от регионите директно до бойното поле и по този начин коренно да трансформират обстановката на земята.
Очевидно е, че руснаците са извънредно обезпокоени от престоящата поява на F-16 в небето на Украйна, тъй като преди дни техният външен министър Лавров съобщи, че предаването им на ЗСУ щяло да се пояснява като равнозначно на директна опасност за приложимост на нуклеарно оръжие. Логиката на Лавров както постоянно е „ желязна “ – F-16 били способни да придвижват нуклеарни заряди. В подобен случай заявеното предаване на тактическо нуклеарно оръжие от Кремъл на Лукашенко какво е? Миротворческа задача?
Доста по-рано, евентуално още този месец, пък се чака да влязат в приложимост американските касетъчни муниции, за които се изписа и изговори толкоз доста през последните дни. Ще се въздържа от полемики по моралната част на казуса, тъй като съм уверен, че украинското държавно и военно управление не е взело решението непринудено, а го е обмисляло деликатно, вземайки поради всички плюсове и минуси. Засега това, което бе декларирано от страна ЗСУ е, че касетъчните снаряди няма да се изстрелват безсистемно, а във всеки обособен случай глобата ще идва непосредствено от основното командване. При това в никакъв случай против обитаеми места, а единствено против цели в полето. Това звучи напряко идеално, само че всички знаем, че неизбежно ще има произшествия и ще загинат почтени. Иначе обикновената логичност повелява, че касетъчните муниции би трябвало да нанасят огромни загуби на руснаците заседнали в дълбоките окопи, тъй като анализите демонстрират, че те са към осем пъти по-смъртоносни от елементарните артилерийски снаряди. Историята, обаче, ни учи, че в никакъв случай единствено един тип оръжие не печели борбите и войните, а вярното съчетаване на всички средства и запаси.
На 5 март 1946 в колежа Уестминстър, в Фултън, щата Мисури, към този момент някогашният английски министър председател, само че към момента важен международен политик Унинстън Чърчил произнася популярната си тирада, в която за пръв път се чува изразът „ желязна завеса “ и която мнозина смятат за начало на траялата съвсем половин век Студена Война. Всички знаем до какво докара тя (сгромолясване на международния комунистически блок и разпадането на Съветския Съюз) и по кое време почти приключи (около 1990-та). От тогава насетне хората със сериозен витален опит считахме, че с двуполюсния политически модел вечно е завършено и най-много, че той в никакъв случай няма да се възроди. Докато не се появи Путин, чиято единствена визия за бъдещото развиване на Русия се свежда до кратичкото „ Можем повторить “, а фантазията, която направлява всичките му дейности е възраждането на Съюз на съветските социалистически републики най-малко в границите му от 1991 година
Провелата се по-рано тази седмица среща на високо ниво на страните-членки на НАТО във Вилнюс даде съображение на редица политически наблюдаващи да заговорят за връщането към действителностите на от дълго време забравената Студена война и дори за настъпването на нова такава, а речта на президента Байдън бе съпоставена с тази на Чърчил от Фултън преди повече от 76 години. Вероятно бъдещите историци ще намерят най-подходящото наименование и название на сегашната политическа ера. А ние, които живеем в сегашното, се интересуваме по какъв начин решенията от Вилнюс ще се отразят на по-нататъшния ход на сраженията в Украйна.
Какво може да се каже в най-общи линии за дълго чаканото събитие? Преди всичко, че то протече в конюнктура на нараснала раздразнителност, най-много поради свръх огромните очаквания и упования на украинците, че най-сетне ще получат под една или друга форма публична покана за участие в НАТО. Това, както знаем, не се случи, което за следващ път ни подсети някой значими неща, най-много че северноатлантическият съюз е организация учредена солидни и трайни правила и че тези правила няма да бъдат нарушавани за никого никога, без значение от събитията. На Зеленски и екипа му бе казано в прав текст, че Киев ще получи дълго чаканата покана едвам когато войната публично завърши, а също по този начин когато бъдат предоставени съответните доказателства, че в страната са осъществени нужните законодателни и процесуални промени гарантиращи усилване на гражданския надзор върху въоръжените сили, както и необратимост на демократичните процеси.
Това, обаче, никога не значи, че Украйна ще бъде изоставена на произвола на ориста или че ще й бъде посочена вратата, когато касапницата приключи. Напротив, в специфична декларация в сряда водачите на страните от така наречен Г7 обявиха, че Украйна да има опция да поддържа „ обилни въоръжени сили способни да я пазят в този момент “, както и „ да възпират възможна, нова, съветска експанзия в бъдеще “ посредством доставка на съвременно сухопътно, военно-въздушно и военноморско въоръжение. Ще подкрепят икономическия разцвет “ на страната, т.е. на Киев постоянно ще бъдат отпускани съответните, финансови помощи. В декларацията за пръв път на толкоз високо ниво се признава и „ нуждата от основаване на интернационален механизъм за възобновяване на вреди, загуби или пострадвания, породени от съветска експанзия “, т.е. че режимът на Путин ще бъде преследван с всички вероятни средства на интернационалното право, с цел да си заплати за стореното в Украйна.
Добри вести за демократичната част на Европа имаше и по други линии. Двамата най-големи съперници на приемането на Швеция в НАТО – турският президент Ердоган и унгарският министър председател Орбан – най-сетне отстъпиха от твърдите си досега позиции и последната неутрална скандинавска страна най-сетне ще се причисли алианса. Това, дружно с поемането на самобитно началство над дребните балтийски страни от страна на някои по-големи (Германия ще пази Литва, Англия – Естония, а Канада – Латвия) на процедура ще трансформира Балтийско Море в своего рода вътрешно натовско езеро, а Русия безусловно ще бъде натикана в ъгъла. Доскоро нападателна и плашеща всички свои съседи с усвояване, тя към този момент ще управлява единствено заливите на Санкт-Петербург (някогашен Ленинград) и Калининград (някогашен Кьонигсберг).
Голям пестник за Путин ще бъде и основаването на съвременна обединена 300 хилядна войска с високо равнище на бойна подготвеност и въоръжена с най-модерно тежко оръжие. Това е ясно обръщение към кремълския тиранин, че Европа към този момент е единна, че изобщо не се плаши от него и че е подготвена да възпре всевъзможни нападателни планове на Москва още в зародиш. А не бе толкоз от дълго време времето, когато съветската войска изглеждаше несъкрушима и способна в случай че не за часове, то за дни да прегази всичко на пътя си чак до Атлантическия океан, Путин настояваше НАТО да се изтегли в границите си от 1997 година, а европейските страни ни се костваха разединени, уплашени и най-много зле въоръжени.
Срещата във Вилнюс несъмнено бе добра и за България. Това бе прощъпулникът в огромната политика за премиера Денков и министъра на защитата Тагарев и може да се одобри, че те са се справили повече от обичайно. За пръв път България излезе „ на ярко “ във връзка с военната си помощ за Украйна и стана ясно, че с изключение на обичайните муниции, ще предадем на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и към 100 единици бронирана техника, най-много бронетранспортьори. че става въпрос за руска техника закупена по време на така наречен възродителен развой от средата на 80-те години на предишния век, която в никакъв случай не е употребена и за чието предпазване и поддръжка се харчат обилни средства. Тя по този начин или другояче е планувана за подмяна с по-модерна и модерна американска такава, тъй че с този си акт би трябвало да помогнем както на себе си по този начин и на ЗСУ . И най-много целият свят да чуе за това. А не както до скоро, когато хем помагахме, хем бяхме за мир, хем гледахме да не обидим Русия, хем се грижехме да не засегнем възприятията на избрани „ русофилски “ електорати, а в това време наши оръжия и амуниции пристигаха на фронта по неведоми канали.
Определено положително за България ще бъде и взетото решение страните членки на НАТО към този момент да отделят „ най-малко 2% “, а не както беше до момента „ до 2% “ от своя БВП за отбранителни цели. Дано най-сетне това докара до някакъв по значителен подтик в модернизирането на армията ни, което, незнайно за какво, към този момент се отсрочва съвсем 20 години. Разбира се в това отношение, ние надалеч не сме единствените „ тройкаджии “, само че при нас сякаш отсъствието на съвременно въоръжение се вижда най-силно. Тук е редно да напомня, че най-вече пари за въоръжените си сили от всички страни членуващи в НАТО харчи Гърция (над 3,5% от БВП), незабавно след нея се подрежда Съединени американски щати, преследвана компактно от Полша, която дори си е сложила за цел да излезе отпред в класацията, предвиждайки в недалечно бъдеще да доближи невероятния 4% предел. Ние, пък, от години обичайно сме се закрепили някъде на равнище 1,5% от БВП-то ни, а на парадите по Гергьовден, както и на взаимните учения с други страни-членки на НАТО изкарваме от хранилищата до болежка позната руска техника, която в скоро време ще има най-много музейна и колекционерска стойност.
На украинският фронт – нищо ново?
И по този начин, сега украинците водят дейни дейности общо взето на три съществени посоки – херсонското, запорожското и бахмутското. Най-големи триумфи, колкото и да е необичайно, войските на Киев означават в региона на Бахмут, съвсем несъществуващия към този момент в миналото гиздав 70-хиляден град, който те отбраняваха настойчиво в продължение на към 10 месеца. И тъй като руснаците настъпваха дълго време и последната им грижа беше защитата, когато функциите се смениха и украинците на собствен ред минаха в офанзива, агресорите безусловно нямаше защо да се заловен. Към днешна дата е изцяло премахнат съветският пробив от едно време южно от града и фронтовата линия наподобява като права линия. Руската „ дъга “ северно от града, пък, е под сериозен напън от две срещуположни страни и е действително застрашена от обграждане.
При това ЗСУ към този момент превзеха основните хълмове директно на северозапад и югозапад от Бахмут и по този начин цялото придвижване във, от и към града е под техен непрекъснат обстрел. Положението на руснаците в допълнение се утежнява от обстоятелството, че в многострадалното обитаемо място съвсем не са останали здрави здания, които да могат отбраняват. Няма да се учудя в случай че в най-скоро време, може би още това лято, станем очевидци по какъв начин войските на Путин за следващ път се отдръпват от извънредно мъчно овладян регион с подвити опашки. И тъй като нещастието в никакъв случай не идва единствено, сходен сюжет се обрисува и за намиращия се на десетина километра на североизток по-малък по-размери, само че също толкоз мощно опустошен град Солдеар, който руснаците превзеха след жесток взлом през януари.
Очертаващата се загуба на Бахмут и Соледар ще бъде следващият извънредно тежък удар по престижа на Путин, този път най-много във вътрешно политически проект. Все отново п ревземането на тези две обитаеми места са единствените победи, с които неговата добре смазана пропагандна машина може действително да се похвали през последните 12 месеца , освен това и двете бяха завладяни от обществено жигосаните вагнеровци на Пригожин. Противно на всякаква логичност, дейностите на съветското военно управление не са фокусирани най-вече на унищожаването на вражеските войски, а на завладяването на обитаеми места, с цел да има какво да „ продадат “ като триумф на зажаднелите за гръмки победи Z-патриоти. Съответно, на пропагандаторите и на формалните лица ще бъде извънредно мъчно да оправдаят загубата на тези толкоз значими от за пропагандата градове, чието преодоляване бе платено с цената на десетки хиляди животи, освен това единствено броени месеци откакто над руините им се развя съветският трибагреник. Това, от своя странна, безспорно ще понижи престижа на режима в очите на елементарните жители.
По своему забавна, само че не по-малко трагична е обстановката на противоположния, най-западния фланг на украинското контранастъпление. Преди към месец в региона на опустошения Антоновски мост, който в миналото свързваше освободеният през предходната есен Херсон с по-ниския и към момента окупиран от руснаците южен бряг на Днепър, дебаркира незначителен отряд (около 50 души) на ЗСУ. От тогава насам всички опити на руснаците да унищожават смелчаците, било то с авиационни удари и дори балистични ракети, било то с мощни пехотни офанзиви поддържани с танкове, приключват с крах. Украинците ловко съумяват да се прикриват измежду останките на моста, както и в дребните курортни вилички директно до моста (известни просто като ‚дачи‘). При това употребявайки бързоходни лодки те съумяват освен да получават постоянно доставяне, само че и последователно да усилват числеността си. Говори се, че все още тя е повишена на 300 души. Стабилността на позициите на отряда, също така, е в допълнение обезпечена от непрекъснатата поддръжка с артилерия и дронове от „ приятелския “ северен бряг.
Засега обстановката с плацдарма в региона на Антоновския мост може да бъде избрана като извънредно заплетена и най-много патова. От една страна руснаците не съумяват по никакъв метод да натикат бранителите му в реката, тъй като авиционните им бомби и артилерийски снаряди рядко попадат в задачата, а директните им офанзиви с пехота и танкове биват отблъсквани с тежки загуби. От друга страна е ясно, че 300 души, освен това лишени от танкове и друго тежко оръжие, по никакъв метод не могат да подхващат съществено нахлуване. На тях явно все още им е отредена неблагодарната ролята на примамката, чиято задача е да приковава към себе си колкото се може по-голям брой съветски войски и по този начин да им пречи да бъдат употребявани на други сектори на фронта. Как ще се развият събитията с дребното предмостие от тук насетне надали някой би се наел да предвижда. Възможно е руснаците в края на краищата да съумеят да го унищожат, а допустимо е и ЗСУ последователно да съумеят да го разширят и дори да напреднат към Крим. Както постоянно се е случвало досега с тази война, би трябвало да се въоръжим с самообладание и да чакаме. При всички случаи ще бъде забавно и дори трагично.
А в този момент дано да обърнем внимание на най-важния сектор на фронта това лято, Запорожието. Именно там, според всички предварителни прогнози и упования, би трябвало да се водят най-интензивните сражения и да се случват най-драматичните събития. Сраженията може би и са най-драматичните, само че непосветените, елементарни хора не го усещат, най-много тъй като протичащото се на бойното поле е лишено от динамичност и дълбоки пробиви и надлежно не е медийно „ продаваемо “. Иначе някакви действителни, въпреки и дребни триумфи на украинците има и обстоятелствата приказват за това – от 4 юни до този понеделник (10 юли) бяха освободени общо 9 огромни села и територия с обща повърхност почти 169 кв. километра. Като прибавим и територията освободен в региона на Бахмут това прави общо към 300 кв. километра, което при всички случаи е повече в сравнение с руснаците са съумели да завладяват на всички сектори на фронта през последната една година.
От друга страна, към този момент е явно, че това е прекомерно малко и сигурно даже и обичайно консервативното в метода и прогнозите си украинско основно командване възглавявано от военачалник Залужни е очаквало повече. Ще напомня в обобщение аргументите за бавния напредък на украинците:
- извънредно плътни и добре проведени съветски отбранителни линии, комбинирани с всевъзможни трудности и минни полета;
- предимство на руснаците във въздуха, а също по този начин и в артилерия;
- твърдото желание на основното украинско командване да сведе вероятните загуби до абсолютния най-малко и за това офанзивите се нанасят единствено тук-там където е най-вероятно да се реализира успех;
- дефицит на някои съществени типове въоръжения в ЗСУ, като ударни хеликоптери и многоцелеви бойни самолети;
- неточности от тактическо естество при ръководенето на дейностите на някои от подразделенията на бойното поле.
Вероятно всичко изложено дотук е предиздвикало военното и политическо управление в Киев да премисли тактиката си и да промени генерално метода си към войната. Това се удостоверява и от написаното в обществените мрежи от секретаря на украинския Съвет за национална сигурност Данилов на 4 юли, когато той подчертава, че „ задача номер едно “ към този момент е „ оптималното заличаване “ на всички запаси на руснаците – жива мощ, техника, хранилища, щабове, средства за противовъздушна защита и така нататък
Думите на Данилов сякаш останаха незабелязани от нашите и международни медии, а не биваше, тъй като те значат напълно нов метод от страна украинската войска към войната. На процедура те значат, че оттук нататък ще се обръща еднообразно внимание както на пробивите в съветската защита, по този начин и на унищожаването на логистиката на агресора. Това, от своя страна би трябвало да се пояснява и като самобитен отвод от най-амбициозните проекти да се освободи колкото се може повече територия до настъпването на есента.
Явно също по този начин на най-високо място е било преценено, че наличното въоръжение няма да е задоволително, с цел да се изпълнят всички амбициозни проекти през това лято. Именно заради тази причина към три четвърти от усърдно подготвяните на Запад запаси към момента не се хвърлени в багра, а се чака и идването на още (например тези екипирани с американските танкове „ Ейбръмс “). Т.е. по-добре е да бъдат съхранени и дори увеличени, в сравнение с безмилостно изразходвани в безплодни офанзиви със подозрителен неотложен резултат.
От западните оръжия, чието появяване на бойното поле се смята за несъмнено, за момента н ай-големи очаквания се разпореждат на многоцелевите изтребители F-16, които би трябвало да дойдат в Украйна през първото тримесечие на 2024 година Именно от тях се чака да прогонят съветските хеликоптери и самолети от регионите директно до бойното поле и по този начин коренно да трансформират обстановката на земята.
Очевидно е, че руснаците са извънредно обезпокоени от престоящата поява на F-16 в небето на Украйна, тъй като преди дни техният външен министър Лавров съобщи, че предаването им на ЗСУ щяло да се пояснява като равнозначно на директна опасност за приложимост на нуклеарно оръжие. Логиката на Лавров както постоянно е „ желязна “ – F-16 били способни да придвижват нуклеарни заряди. В подобен случай заявеното предаване на тактическо нуклеарно оръжие от Кремъл на Лукашенко какво е? Миротворческа задача?
Доста по-рано, евентуално още този месец, пък се чака да влязат в приложимост американските касетъчни муниции, за които се изписа и изговори толкоз доста през последните дни. Ще се въздържа от полемики по моралната част на казуса, тъй като съм уверен, че украинското държавно и военно управление не е взело решението непринудено, а го е обмисляло деликатно, вземайки поради всички плюсове и минуси. Засега това, което бе декларирано от страна ЗСУ е, че касетъчните снаряди няма да се изстрелват безсистемно, а във всеки обособен случай глобата ще идва непосредствено от основното командване. При това в никакъв случай против обитаеми места, а единствено против цели в полето. Това звучи напряко идеално, само че всички знаем, че неизбежно ще има произшествия и ще загинат почтени. Иначе обикновената логичност повелява, че касетъчните муниции би трябвало да нанасят огромни загуби на руснаците заседнали в дълбоките окопи, тъй като анализите демонстрират, че те са към осем пъти по-смъртоносни от елементарните артилерийски снаряди. Историята, обаче, ни учи, че в никакъв случай единствено един тип оръжие не печели борбите и войните, а вярното съчетаване на всички средства и запаси.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ