Нация от мигранти. Развенчан е основният мит за произхода на европейците
Нова информация, получена вследствие на общ разбор на антична ДНК, обясни генетичната история на европейското население през последните 15 хиляди години. Общата концепция за обединен генезис на европейците се оказа неправилна. Стана ясно и кой и в коя ера е донесъл другите заболявания на континента.
Три миграционни талази
Има три талази на миграция към Европа. Преди към 45 хиляди години, когато последното замръзване стартира да понижава, на континента идват първите анатомично модерни хора - примитивни ловци-събирачи. След това, преди към 11 хиляди години, племена от Близкия изток идват тук, откакто към този момент са усвоили селското стопанство. А преди пет хиляди години нахлуват номадски овчари-скотовъдци от степите на Западна Азия и Северното Черноморие, пътуващи с волски каруци - представители на културата “Ямная. ”
Дълго време не беше допустимо да се разбере в елементи етногенезата на европейците заради неприятното опазване на античната ДНК и несъвършенството на аналитичните способи. Историците и археолозите условно считат, че миграционните талази са идентични за целия континент, етническите групи последователно се заменят, а популацията на разнообразни райони придобива избрани фенотипни черти според от степента на разбъркване или вследствие на адаптиране към локалните условия на живот..
Наскоро в списание “Нейчър ” бяха оповестени четири публикации, които обобщиха резултатите от грандиозно всеобхватно проучване. В плана вземат участие 175 учени от разнообразни страни, в това число Русия, под управлението на професорите Еске Вилерслев от университета в Кеймбридж, Томас Верге от университета в Копенхаген и Расмус Нилсен от Калифорнийския университет в Бъркли. По-голямата част от работата е осъществена в Центъра по геогенетика към университета в Копенхаген. Образците са предоставени от голям брой музеи и научни организации в Европа и Азия.
Използвайки най-новите способи за геномно секвениране, учените проучиха ДНК на съвсем пет хиляди души, живели в Европа и Западна Азия от късния палеолит (преди 34 хиляди години) до епохата на викингите, съпоставиха антична ДНК с генетични проби от стотици хиляди модерни хора, съхранявани в Биобанката на Англия и са конструирали исторически карти на разпространяването на присъщи гени, както и обвързваните с тях болести.
Етапи на неолитната гражданска война
Получените резултати разрешиха, наред с други неща, да се дефинира по кое време се е случило най-важното събитие в античната история на човечеството в разнообразни елементи на Европа - преходът от лов и събирачество към земеделие, който се назовава още Неолитна гражданска война, защото бележи края на мезолита и началото на неолита.
Преди към 11 500 години в Близкия изток, в район, прочут като Плодородния полумесец, хората минали от номадско битие, учредено на лов и събиране на диви плодове, към затънал метод на живот. В резултат на това пораждат непрекъснати селища и земеделска просвета. Оттук Неолитната гражданска война се популяризирала на север в Анадола (съвременна Турция) и Европа.
Нови доказателства показват, че преходът към земеделие е почнал в южната и западната част на континента преди 11 000 години. Пристигането на анадолските фермери повлия на ДНК на популацията. Европейците се снабдиха с гени, виновни за толерантността към зеленчуците и лактозата – способността да се усвояват огромни количества растителни храни и млечни артикули. Местните ловци-събирачи не са имали такива.
Преди това се счита, че гените за лактозна устойчивост са предадени на европейците от ямниците, овчари-скотовъдци от третата вълна на миграция, които носят със себе си стада от домашни животни. Всъщност са анадолците и до идването на ямниците жителите на Европа към този момент са били подготвени да употребяват млечна храна.
За източноевропейците тези промени са настъпили три хиляди години по-късно, на север - единствено хиляда години преди миграцията на степните хора. Очевидно поради климата: земеделските способи на Плодородния полумесец лишават повече време, с цел да пуснат корени там.
Единни, само че разнообразни
Гените на ямниците се появяват при всички поданици на континента съвсем по едно и също време - преди към пет хиляди години. От този миг нататък „ генетичната граница “ сред югозапада и североизтока се изтрива и поражда генетично единна „ европейска нация “.
Изненадващо, даже тогава не е останало на практика нищо в генома от локалните европейски ловци-събирачи от горния палеолит. Но те обичайно се смятат за основни предшественици, отреждайки второстепенна роля на непознатите нации. Както се оказа, първичната популация изцяло се разпада или е унищожена от пришълците. Тоест, днешните европейци могат да бъдат наречени „ нация от мигранти “.
Фенотипните характерности на жителите на разнообразни елементи на континента се дефинират на първо място от миграционните пътища на народите. Тъй като фермерите от Близкия изток се насочват най-вече към южната и западната част на Европа, популацията там е ниско, мургаво и тъмнокосо. Степните пастири мигрират на север и от тях произлязоха високият растеж, светлата кожа, очите и косата на скандинавците.
В обособена публикация учените проучиха процеса на етногенеза, употребявайки образеца на датчаните. В Дания и Англия, където неолитната гражданска война настава късно, примитивният метод на живот се резервира до 4-то хилядолетие пр.н.е. След това, преди 5900 години, фермерите, идващи от юг, бързо, безусловно в границите на няколко генерации, изместват локалните поданици. И хиляда години по-късно тук дойде вълна от ямници.
Високи, светлокоси, войнствени номади с медни оръжия, пътуващи на бързи каруци с колела, просто унищожават локалните северняци. Техните генетични следи на процедура са изчезнали от ДНК-то на датчаните, шведите и норвежците преди четири хиляди и половина години.
„ Пришълците не са изгонили локалните поданици и не са се смесили с тях, а най-вероятно са ги избили всички “, считат създателите на публикацията.
Така се образува скандинавският викингски етнос.
„ Голяма част от генетичната история на европейците е изложена отвън Европа, само че откакто мигрантите се откриват в географски изолирани региони на континента, техните черти се откриват в локалното население. ”
Гени и заболявания
Генетичните промени, свързани с миграционните талази, засягат освен растежа и цвета на косата, само че и здравословните проблеми. Например Североизточна Европа има най-висока периодичност на заболяването на Алцхаймер и диабет вид 2. Гените, които дефинират податливостта към тези болести, са участвали в ловците-събирачи. Само в източната част на континента е непокътната забележителна част от генома на коренното население.
Отделно учените преглеждат генетичните опасности от множествена склероза, невродегенеративно заболяване, при което имунната система на тялото неправилно нападна личните си нервни кафези.
Преди това биолозите са разпознали 233 генетични разновидността, които способстват за множествената склероза. Сега е открито, че някои от тях са се популяризирали, когато скотовъдците от третата вълна на миграция са се придвижвали из Европа. Не е изненадващо, че множествената склероза е изключително публикувана в скандинавските страни, където делът ДНК на ямниците е най-голям.
Изследователите допускат, че хиперимунният отговор в началото е дал преимущество на степните нации, предпазвайки ги от инфекции при овцете и говедата.
„ Животът в този момент е доста друг във връзка с хигиената, диетата и лекуването ", споделя един от създателите на работата, професор Астрид Иверсен от Оксфордския университет. „ И ние може да сме по-податливи от тях на избрани болести, по-специално множествени склероза ”, добавя тя.
От своя страна в Югозападна Европа, където има повече ДНК от мигрантите от втора вълна, по-често се диагностицира биполярно разстройство. Това е наследството на неолитните земеделци от Мала Азия.
Очаква се историческият метод към генетичния разбор на избрана популация да бъде уголемен и в други райони.
Превод: В. Сергеев
Три миграционни талази
Има три талази на миграция към Европа. Преди към 45 хиляди години, когато последното замръзване стартира да понижава, на континента идват първите анатомично модерни хора - примитивни ловци-събирачи. След това, преди към 11 хиляди години, племена от Близкия изток идват тук, откакто към този момент са усвоили селското стопанство. А преди пет хиляди години нахлуват номадски овчари-скотовъдци от степите на Западна Азия и Северното Черноморие, пътуващи с волски каруци - представители на културата “Ямная. ”
Дълго време не беше допустимо да се разбере в елементи етногенезата на европейците заради неприятното опазване на античната ДНК и несъвършенството на аналитичните способи. Историците и археолозите условно считат, че миграционните талази са идентични за целия континент, етническите групи последователно се заменят, а популацията на разнообразни райони придобива избрани фенотипни черти според от степента на разбъркване или вследствие на адаптиране към локалните условия на живот..
Наскоро в списание “Нейчър ” бяха оповестени четири публикации, които обобщиха резултатите от грандиозно всеобхватно проучване. В плана вземат участие 175 учени от разнообразни страни, в това число Русия, под управлението на професорите Еске Вилерслев от университета в Кеймбридж, Томас Верге от университета в Копенхаген и Расмус Нилсен от Калифорнийския университет в Бъркли. По-голямата част от работата е осъществена в Центъра по геогенетика към университета в Копенхаген. Образците са предоставени от голям брой музеи и научни организации в Европа и Азия.
Използвайки най-новите способи за геномно секвениране, учените проучиха ДНК на съвсем пет хиляди души, живели в Европа и Западна Азия от късния палеолит (преди 34 хиляди години) до епохата на викингите, съпоставиха антична ДНК с генетични проби от стотици хиляди модерни хора, съхранявани в Биобанката на Англия и са конструирали исторически карти на разпространяването на присъщи гени, както и обвързваните с тях болести.
Етапи на неолитната гражданска война
Получените резултати разрешиха, наред с други неща, да се дефинира по кое време се е случило най-важното събитие в античната история на човечеството в разнообразни елементи на Европа - преходът от лов и събирачество към земеделие, който се назовава още Неолитна гражданска война, защото бележи края на мезолита и началото на неолита.
Преди към 11 500 години в Близкия изток, в район, прочут като Плодородния полумесец, хората минали от номадско битие, учредено на лов и събиране на диви плодове, към затънал метод на живот. В резултат на това пораждат непрекъснати селища и земеделска просвета. Оттук Неолитната гражданска война се популяризирала на север в Анадола (съвременна Турция) и Европа.
Нови доказателства показват, че преходът към земеделие е почнал в южната и западната част на континента преди 11 000 години. Пристигането на анадолските фермери повлия на ДНК на популацията. Европейците се снабдиха с гени, виновни за толерантността към зеленчуците и лактозата – способността да се усвояват огромни количества растителни храни и млечни артикули. Местните ловци-събирачи не са имали такива.
Преди това се счита, че гените за лактозна устойчивост са предадени на европейците от ямниците, овчари-скотовъдци от третата вълна на миграция, които носят със себе си стада от домашни животни. Всъщност са анадолците и до идването на ямниците жителите на Европа към този момент са били подготвени да употребяват млечна храна.
За източноевропейците тези промени са настъпили три хиляди години по-късно, на север - единствено хиляда години преди миграцията на степните хора. Очевидно поради климата: земеделските способи на Плодородния полумесец лишават повече време, с цел да пуснат корени там.
Единни, само че разнообразни
Гените на ямниците се появяват при всички поданици на континента съвсем по едно и също време - преди към пет хиляди години. От този миг нататък „ генетичната граница “ сред югозапада и североизтока се изтрива и поражда генетично единна „ европейска нация “.
Изненадващо, даже тогава не е останало на практика нищо в генома от локалните европейски ловци-събирачи от горния палеолит. Но те обичайно се смятат за основни предшественици, отреждайки второстепенна роля на непознатите нации. Както се оказа, първичната популация изцяло се разпада или е унищожена от пришълците. Тоест, днешните европейци могат да бъдат наречени „ нация от мигранти “.
Фенотипните характерности на жителите на разнообразни елементи на континента се дефинират на първо място от миграционните пътища на народите. Тъй като фермерите от Близкия изток се насочват най-вече към южната и западната част на Европа, популацията там е ниско, мургаво и тъмнокосо. Степните пастири мигрират на север и от тях произлязоха високият растеж, светлата кожа, очите и косата на скандинавците.
В обособена публикация учените проучиха процеса на етногенеза, употребявайки образеца на датчаните. В Дания и Англия, където неолитната гражданска война настава късно, примитивният метод на живот се резервира до 4-то хилядолетие пр.н.е. След това, преди 5900 години, фермерите, идващи от юг, бързо, безусловно в границите на няколко генерации, изместват локалните поданици. И хиляда години по-късно тук дойде вълна от ямници.
Високи, светлокоси, войнствени номади с медни оръжия, пътуващи на бързи каруци с колела, просто унищожават локалните северняци. Техните генетични следи на процедура са изчезнали от ДНК-то на датчаните, шведите и норвежците преди четири хиляди и половина години.
„ Пришълците не са изгонили локалните поданици и не са се смесили с тях, а най-вероятно са ги избили всички “, считат създателите на публикацията.
Така се образува скандинавският викингски етнос.
„ Голяма част от генетичната история на европейците е изложена отвън Европа, само че откакто мигрантите се откриват в географски изолирани региони на континента, техните черти се откриват в локалното население. ”
Гени и заболявания
Генетичните промени, свързани с миграционните талази, засягат освен растежа и цвета на косата, само че и здравословните проблеми. Например Североизточна Европа има най-висока периодичност на заболяването на Алцхаймер и диабет вид 2. Гените, които дефинират податливостта към тези болести, са участвали в ловците-събирачи. Само в източната част на континента е непокътната забележителна част от генома на коренното население.
Отделно учените преглеждат генетичните опасности от множествена склероза, невродегенеративно заболяване, при което имунната система на тялото неправилно нападна личните си нервни кафези.
Преди това биолозите са разпознали 233 генетични разновидността, които способстват за множествената склероза. Сега е открито, че някои от тях са се популяризирали, когато скотовъдците от третата вълна на миграция са се придвижвали из Европа. Не е изненадващо, че множествената склероза е изключително публикувана в скандинавските страни, където делът ДНК на ямниците е най-голям.
Изследователите допускат, че хиперимунният отговор в началото е дал преимущество на степните нации, предпазвайки ги от инфекции при овцете и говедата.
„ Животът в този момент е доста друг във връзка с хигиената, диетата и лекуването ", споделя един от създателите на работата, професор Астрид Иверсен от Оксфордския университет. „ И ние може да сме по-податливи от тях на избрани болести, по-специално множествени склероза ”, добавя тя.
От своя страна в Югозападна Европа, където има повече ДНК от мигрантите от втора вълна, по-често се диагностицира биполярно разстройство. Това е наследството на неолитните земеделци от Мала Азия.
Очаква се историческият метод към генетичния разбор на избрана популация да бъде уголемен и в други райони.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ