Нова година, ново увеличение на пенсиите и тотално скъсване с

Нова година, ново нарастване на пенсиите и тотално разкъсване с връзката сред осигурителния принос и пенсията, която получават пенсионерите.

Това е равносметката за държавния първи дирек на системата ни, и то без да броим големия недостиг от над 10 милиарда лева в Национален осигурителен институт.

Затова беседваме с Евелина Милтенова, ръководител на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване (БАДДПО) - с цел да я попитаме дали така наречен втори дирек може да се окаже избавление за парите ни.
 

Г-жо Милтенова, дружно с работодатели и други браншови организации реагирахте остро против предложенията в бюджета за закриване на втория дирек на пенсионната система. Защо? 

 Защото заплашват ползите на всички 4,5 милиона обезпечени лица и техните наследници - това би било еднакво на национализация на техни средства, заделяни в лични партиди, които са наследяеми.

В така наречен втори дирек средствата са персонални и пренасочването им към първия дирек не би запълнило недостига в него. Именно с цел да защитим ползите на жителите седем организации - пет браншови обединявания и две от национално представителните работодателски организации - АИКБ и БСК, изпратихме мнение до народните представители. И сме задоволени от решението им в бюджетна комисия на второ четене - тристълбовият пенсионен модел да не бъде променян.

Има и още причини за неговото опазване и надграждане, ще отбележа единствено някои от тях. Вторият дирек е неразделна част от модела и е основан точно да смекчи дефицитите в солидарния първи дирек, чието финансово положение продължава да се утежнява, изключително в България. Дефицитът става продължителен и все по-голям, като в това време държавният трансфер се усилва стремглаво над 11 милиарда лв. за погашение на възходящите пенсии от първия дирек.

Пренасочването на осигурителни вноски в размер на 2,7 милиарда лв. годишно няма да реши казуса със задълбочаващия се дисбаланс в приходно-разходната част на ДОО. Също по този начин, в случай че бъде премахнат вторият дирек, това ще засегне отрицателно освен обезпечените в пенсионните фондове лица, само че също капиталовия пазар, вложителите в него и страната.

Към края на третото тримесечие на 2024 година вложенията на фондовете за Допълнително наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО) в български финансови принадлежности възлизат общо на 5 292 584 594,97 лв., от които  в ДЦК - 2 341 019 249,25 лв., в корпоративни облигации - 880 353 198,85 лв., в акции - 1 297 360 739,42 лв., във взаимни фондове - 754 976 550,35 лв. и в различни капиталови фондове - 18 874 857,10.

Важно е да се означи, че през предходната година завърши дългият развой на разбор на системата и нейната непоклатимост от страна на Икономическия и Социален съвет (ИСС), чийто отчет даде позитивна препоръка за положението на тристълбовия модел. ИСС, както и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, направи рекомендации за усъвършенстването му посредством въвеждането на мултифондов модел, идващ виталния цикъл на обезпечените лица и допускащ устойчиво реализиране на по-висока рентабилност. Като се има поради, че България се стреми да стане член на еврозоната - цел, която ние мощно поддържаме, не би следвало да се подхващат дейности, които да дискредитират стабилността.

Каква година изпратиха частните пенсионни сдружения, затваряйки 2024 година? 

 2024 година беше предизвикателна, само че релативно постоянна за частните пенсионни сдружения. Въпреки икономическите съмнения и несигурността на световните пазари, фондовете съумяха да осъществят относително високи положителни доходности за обезпечените лица. Годината беше сполучлива - към края й частните пенсионни сдружения ръководят активи на стойност над 26 милиарда лева и означават постоянен напредък, който се дължи както на нарастването на бруто вноските на обезпечените лица, по този начин и на положителната позитивната рентабилност от вложенията.

Средно за всички универсални фондове през 2024 година тя доближи 6,56%, а за доброволните 8,32%. Констатираната от Организацията за икономическо сътрудничество и раз непоклатимост и добър надзор от страна на КФН сложи добра основа да бъде надграден пенсионният модел с използването на фондовете, последващи виталния цикъл допустимо най-скоро, с цел да стартират да се влагат по-динамично и перспективно пенсионните спестявания и да се реализира по-висока рентабилност за обезпечените лица. Целта на всички е да се подхващат навременни стъпки за увеличение на втората пенсия, с цел да могат жителите да са спокойни, че ще имат опция да посрещнат старините си по-достойно от сегашния миг.   

Как се отразява рецесията във финансирането на пенсиите от Национален осигурителен институт на вашия бизнес? Има ли някакъв резултат върху вас или нямате допирни точки? 

Кризата във финансирането на пенсиите от Националния застрахователен институт (НОИ) не оказва директно влияние върху частните пенсионни сдружения като цяло, защото те действат на финансов принцип, при който обезпечените лица натрупват лични самостоятелни партиди и са персонални пенсионни спестявания. Въпреки това общите стопански условия, възходящи задължения на първия дирек и демографските трендове въздействат върху цялостната пенсионна система.

Тристълбовият модел беше въведен преди повече от 20 години – наложително държавно публично обезпечаване (ДОО - първи стълб), в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО - втори стълб) и в допълнение непринудено пенсионно обезпечаване (ДДПО - трети стълб).  Всички детайли са взаимосвързани, тъй като главната им цел е да подсигурят кумулативно съответен заместващ приход на обезпечените лица след пенсионирането им.

Повод за паника за цялата система е, че съгласно отчет на Национален осигурителен институт у нас сега 100 работещи устоят 70 пенсионери, което не е стабилно, като казусът се задълбочава по отношение на влошаващата се демографска картина в България. Води и до съществено увеличение на недостига в бюджета, както и до възходяща роля на страната.

Именно за намаляване на тези несъответствия е значимата рола на финансовите пенсии от втори и трети дирек – тези фондове, които са персонални и са с струпване през годините. Това разрешава човек да натрупа самичък за себе си средства, които да се събират в негова самостоятелна партида/сметка.

Очевидно би трябвало да се търсят работещи решения. За втория и третия дирек сме безапелационни, че това е въвеждането на мултифондов модел, който да разреши увеличение на доходността и като краен резултат - удвояване на втората пенсия в бъдеще. Важно е да се знае, че резултатът няма да се усети незабавно, а е нужно струпване от няколко години.

Отново подновихте своето предложение за увеличение на вноската към наложителното обезпечаване в частен фонд – така наречен втори дирек на системата. Защо? Какви са вашите причини? 

 Увеличението на вноската към втория дирек не е нова тематика. Още при основаването на модела се предвиждаше тя да доближи 7% и даже 10% от осигурителния приход, само че това не се случи. Тя беше гладко покачена от 2% на 5% и от повече от 10 години остава на това равнище, което има своето отражение върху размера на партидите на обезпечените лица. Увеличаването й е политическо решение. Аргументите в негова поддръжка са ясни - ще докара до по-високи натрупвания в самостоятелните партиди на обезпечените лица, което от своя страна би осигурило по-добра финансова непоклатимост при пенсиониране. Целта е да се ускори ролята на частните пенсионни фондове в обезпечаването на съответни пенсии и да се понижи натискът върху държавната пенсионна система. Това обаче не трябва да става посредством опълчване сред първия и втория дирек.

Все още ли законодателството не разрешава - осигуреният при вас да избира по какъв начин да инвестирате парите му? Има ли към този момент опция да избера част от парите ми да се влагат по-агресивно и надлежно да нося отговорността, в случай че те бъдат изгубени? 

Брутните вноски по персоналните партиди няма по какъв начин да бъдат изгубени - те са обезпечени, фондовете са разграничени от сдруженията, които ги ръководят. Това е значимо да се знае и обезпечените лица да не губят доверие в системата.  

В момента българското законодателство не дава опция на хората да избират съответни капиталови тактики или рискови профили за своите средства в универсалните пенсионни фондове. Всички средства се ръководят според обща капиталова политика, избрана от съответното пенсионно сдружение и регулаторните условия. Затова е значимо сдруженията да имат опция да влагат парите на хората по по-адекватен метод, тъй че да се усили доходността, която обезпечените лица получават.

Категоричното мнение и на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, и на ИСС е, че сегашният вид на вложение е прекомерно закостенял и следва да бъде надграден с въвеждането на мултифондове.

Да разбираем: няма по какъв начин един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи капиталови хоризонти, упоритости и цели. За лицата, които се намират от 20 докъм 45-50 години, парите е значимо да могат да бъдат вложени по-динамично, с цел да се употребяват перспективните и печеливши капиталови принадлежности, които носят доста по-висока рентабилност. Аз обичам да споделям, че пенсията е най-дългосрочната инвестиция, която човек прави в живота си. Затова е значимо да помогнем на хората да се ориентират, да повишим финансовата им просветеност и те да могат да възнамеряват средствата, които да заделят за старини - освен посредством осигурителните си вноски в първия и втория дирек, само че и в третия, който е непринуден и дава доста огромни благоприятни условия. 

Идеята на мултифондовете е да се разреши при по-младите да се влага по-динамично - когато имаш дълъг небосвод до пенсиониране, има време възможни придвижвания на пазара да бъдат обезщетени. С нахлуване в зрелостта би трябвало да се минава към по-балансиран метод, а директно преди пенсия той да е наложително закостенял, с цел да не бъде рискувана насъбраната през годините рентабилност. Целта е, когато обезпеченото лице навърши 45-50 години, да е натрупало доста повече средства в своята партида, в сравнение с в случай че още от старта на неговата трудова претовареност парите са били вложени според сегашната по-консервативна капиталова политика. 

Какво би означавало въвеждането на мултифондовете в България и по какъв начин това ще се отрази на обезпечените? 

Въвеждането на мултифондове би разрешило на обезпечените лица да избират сред разнообразни капиталови портфейли с разнообразни равнища на риск и евентуална рентабилност. Това би предоставило по-голяма еластичност и опция за персонализиране на капиталовата тактика съгласно самостоятелните желания и приемливост към риск. По-динамичното вложение ще усили размера на партидите в дълготраен проект – да вземем за пример наши математически калкулации демонстрират, че пенсиите от втория дирек биха могли да се удвоят до 1400-1500 лева в съпоставяне със сегашните предвиждания за към 700 лева на база на сегашните капиталови рамки. 

Нека да приказваме с цифри – каква би била междинната облага за един приблизително обезпечен български жител? 

В пенсионното обезпечаване не използваме тъкмо термина облага, а приказваме за реализирана дълготрайна възвращаемост или рентабилност върху пенсионните вноски. За миналите над 20 години средствата на обезпечените са съхранени и са нарастнали приблизително с 4% годишно. Очакваме, че с въвеждане на по-гъвкавия мултифондов модел бъдещите пенсионни спестявания ще имат доходност в диапазона 8 -10 % годишно за динамичните подфондове, до момента в който за уравновесения подфонд - над 5-6%. Свръхконсервативният подфонд преди директно пенсиониране чакаме да осъществя до 3% годишна рентабилност.  

Какво ще кажете на хората, които считат, че вторият дирек не съумява досега да обезпечи задоволително висока рентабилност, тъй че от него да има смисъл? 

Не би трябвало да се не помни, че натрупванията във втория дирек са от едвам 23 години, до момента в който целият интервал до пенсия е 40 година Т.е. вноските са постъпвали в него за два пъти по-кратък интервал спрямо ДОО. Също по този начин процентът на вноската е доста по-нисък. Но за хората е значимо да помнят, че тези суми са техни персонални и стоят в лични партиди, които са единствено техни и на техните наследници.

Така че смисъл има, и то огромен, да се икономисва за втора и трета пенсия - средствата не се таксуват с налози и се наследяват в цялостна степен в акумулационната фаза и във етапа на погашение според от определения артикул. Дългосрочните натрупвания в самостоятелните партиди дават спомагателен източник на приход при пенсиониране, който е значима част от заместващия общ приход. Въвеждането на мултифондове ще затвърди положителната възвращаемост в средносрочен и дълготраен проект и това допълнение към държавната пенсия доста ще усъвършенства финансовото положение на пенсионерите и ще им подсигурява по-голяма сигурност в пенсионна възраст. Това е смисълът. 

Ами доброволните фондове? Започна ли българинът да мисли повече за времето откакто спре да работи, като се обезпечава в така наречен трети дирек на системата? 

През последните години се следи възходящ интерес към доброволните пенсионни фондове, като от ден на ден българи осъзнават нуждата от спомагателни спестявания за пенсия. Това се дължи на нарасналата осведоменост по отношение на демографските провокации и евентуалните дефекти на държавната пенсионна система.

Третият дирек е най-смисленият, значимият и минимум известният измежду хората. И тук е нашето място като промишленост да разбираем на работещите изгодите от него. Благодаря на медиите за това, че покачват информираността на жителите. Третият дирек дава доста положителни благоприятни условия хората да влагат в почтени старини, като заделят регулярно суми в друг размер, за които се употребява данъчно облекчение 10% от годишния облагаем приход. Освен това всичко се изплаща или остава за наследниците. 

Каква е минималната сума, която мога да импортирам в непринуден пенсионен фонд? 

Няма закрепена минимална вноска – тя зависи от изискванията на съответния фонд. Обикновено месечните вноски могат да бъдат и напълно дребни - по 20-30 лева, което дава еластичност на обезпечените лица да икономисват съгласно опциите си. Някои фондове нямат най-малък размер на вноската, до момента в който други могат да изискват избрана сума.

Много обезпечени лица могат да изпозлват доброволното пенсионно обезпечаване за оптимално дейно безданъчно икономисване в границите на одобрените оптимално суми.

Друго предимство е, че работодателите могат да обезпечават своите чиновници в ДПФ за оптималната сума месечно от 60 лева на служител/работник, тя се признава за обществен разход на компанията и е освободена от налози. През миналите години и вследствие на инфлационните процеси от БАДДПО постоянно сме поставяли въпроса за сериозното нарастване на тази архаично ниска сума за непринудено пенсионно обезпечаване, което би подтикнало и работодателите, и ще е в интерес на обезпечените лица.  

Каква е междинната рентабилност на един обезпечен в непринуден пенсионен фонд? 

Доходността в доброволните пенсионни фондове варира според от капиталовата политика. Средногодишната рентабилност за последните 10 години е сред 4% и 6%. Тези средства са обект на дълготрайно вложение, като крайната сума зависи от самостоятелните вноски и насъбраната рентабилност. Въвеждането на мултифондове ще даде опция да се усили и тук доходността. 

Има ли метод дефицитът в Национален осигурителен институт да бъде напълнен без повдигане на налозите и вдишване на нов дълг? 

Решението на казуса с недостига на Национален осигурителен институт изисква сложен метод. И сега текат полемики, само че понижението на недостига в ДОО е една от най-чувствителните тематики и не е задача единствено с един отговор. Важно е да се ограничи незаконната претовареност и да се усили събираемостта на осигурителните вноски, да се наложи съзнанието за регулярно пенсионно икономисване въз основата на действителните трудови приходи.

И тук още веднъж  бих желала да се върна на тематиката за поощряване на частното пенсионно обезпечаване и рационалното повишаване на % на вноските, което ще докара до съкращаване на натиска върху първия дирек.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.