Защо холандският модел за пенсии и най-добър
Нова формула за икономическия напредък в Европа предлага някогашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков в книгата си " Накъде върви Европа ". Икономическият труд, който още веднъж е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от щемпел в края на предходната година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. Премиерата на книгата за България е на 11 юни във Военния клуб.
Дянков предлага 6 обхватни ограничения за стимулиране на икономическия напредък. Те са ограничение на обществените разноски до 42 % от брутния вътрешен артикул, отваряне на пазарите на услуги и цифрова търговия, понижаване на налозите върху труда, възстановяване качеството на междинното и висшето обучение дружно със основаването на условия за нововъведения, промени в пенсионните системи на страните от Европейски Съюз и завършване на европейския енергиен съюз.
България участва във всяка глава от книгата.
" Накъде върви Европа ", която на американсия пазар излезе със заглавие " Europe`s Growth Challenge ", бе класирана измежду петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен през юни.
Днес и в последващи броеве " Стандарт " разгласява фрагменти от книгата.
* * * * * *
Пенсионните модели в Европа варират доста, само че сегашните трендове демонстрират конвергенция. Най-сериозната промяна на европейските пенсионни системи е увеличението на броя на годините за интензивно присъединяване в работната мощ. Това се случва посредством понижаване на схемите за ранно пенсиониране, увеличение на броя на годините, нужни за наложително пенсиониране, и по-голямо присъединяване на дамите на пазара на труда. Тези промени вършат пенсионната система финансово по-устойчива.
Друга съществена смяна, която се прави както в публичните, по този начин и в частните пенсионни схеми, е прекосяването от авансово избрани пенсии към авансово избрани вноски. Пенсиите се поправят автоматизирано към това, което е финансово изпълнимо, като се заобикаля нуждата от честа политическа интервенция, което също усъвършенства доста прозрачността на пенсионната система. Пенсионните вноски се трансформират в действителни спестявания и към този момент не се възприемат като налог. Всеки може да получи информация за своя пенсионен капитал и за предстоящата пенсия всяка година. Едно лице може да реалокира пенсионния си капитал в друга страна, което не беше допустимо при старите европейски обществени пенсии, тъй като излизаше прекомерно скъпо да го преместиш от една страна в друга по средата на кариерата си. Недостатъците на прекосяването
към авансово избрани вноски за пенсионерите е, че икономическият риск се трансферира от страната или работодателя към пенсионера, заради което пенсията може да бъде по-ниска.
Едно съществено предизвикателство за устойчивостта на пенсионните системи е намаляването на частните наложителни спестявания по време на международната финансова рецесия и национализацията на втория дирек в Унгария и Полша. Реакцията по отношение на рецесията сподели, че е мъчно да се защитят дребните пенсионни фондове. Те би трябвало да порастват и да се развиват сполучливо, с цел да наподобяват атрактивни, без прекомерно високи такси. Един от методите за реализиране на тази цел е да се одобряват разпореждания, позволяващи на физическите лица по-голям избор на опциите за вложение на техните пенсионни спестявания, избор, който сега става вероятен в няколко европейски страни.
Естония и България одобриха гъвкава пенсионна политика, придвижваща автоматизирано хората – с приближаване на възрастта за пенсиониране – към по-малко рискови вложения. С цел да се насърчи диверсификацията на портфейлите на пенсионните фондове, в няколко страни са въведени облекчени ограничавания на капиталовите благоприятни условия. Швеция, Финландия и Естония следват този път, а в Словакия е позволено пенсионните фондове да имат по-голям дял в задгранични вложения, с цел да хеджират риска от народен дифолт или спад в цената на корпоративните акции, регистрирани на стоковата борса в Братислава. Накрая, доброволните пенсионни проекти могат да разширят капиталовите благоприятни условия за работещите и по този метод да усилят конкуренцията във връзка с клиенти сред обособените фондове. В Чехия, Полша, Словакия и Англия са въведени такива схеми от 2012 година Като се има поради началната точка, държавните управления в Европейски Съюз би трябвало да се опитат да понижат обществените разноски за пенсии до не повече от 8% от Брутният вътрешен продукт, с цел да се ограничи фискалната тежест; да създадат по-голямата част от обществените пенсии правилни по отношение на актюерската оценка и прозрачни; да предизвикват със смислени регулации солидните частни пенсионни спестявания, без значение дали са наложителни, или доброволни.
Холандската пенсионна система наподобява като образец за подражателство. Тя се преглежда като „ достигнала забележителна позиция, която е по-близо в съпоставяне със системата на всяка друга страна до идеалната композиция от цялостно покритие, индексирани съгласно инфлацията пенсии на рационално равнище и предсказуеми вноски ". Тя съчетава всички най-хубави характерности на една пенсионна система. Първият дирек е обществена пенсия за напреднала възраст по скица за наложително обезпечаване посредством разходопокривна система. Тя дава на всички закрепена минимална пенсия в размер от 70% от минималния приход, което я прави доста постоянна. Най-важната характерност на холандската система е вторият й дирек – огромна частна професионална пенсия, която е отчасти наложителна. Този дирек се финансира с 18% от заплатите на заетите лица, което трансформира Холандия в страната с най-големите частни пенсионни фондове в Европа, надалеч надхвърлящи нейния Брутният вътрешен продукт. Заедно с държавната пенсия холандската пенсия за прослужено време би трябвало да обезпечава на пенсионерите 70% от заплатата им. Пенсии за прослужено време получават чиновници и в частния, и в обществения бранш. Те са избрани посредством групово договаряне сред работодатели и синдикати.
През 2011 година е имало 459 пенсионни фонда, сдружения с нестопанска цел със строго регламентирани такси за ръководство. Холандия поддържа актюерски пресметнати дефинирани пенсии, само че мина от система с базиране на пенсиите върху крайната заплата към система, основана върху междинната работна заплата с условна индексация, което значи, че пенсиите може да бъдат понижени, в случай че възвръщаемостта на вложенията падне.
Системата регистрира всички въобразими опасности и се контролира строго от Холандската централна банка. Допълнително преимущество на холандската система е, че всеки гражданин на Холандия печели 2% от своята обществена и частна пенсия за всяка година, в която живее в страната, и този пенсионен капитал се третира като самостоятелна благосъстоятелност без значение от страната на престояване.
Не е изненадващо, че холандската система е копирана и в други страни – да вземем за пример Англия. Най-силната страна на английската пенсионна система са груповите пенсионни фондове, които, както се оказва, са по-малко уязвими на разтърсвания в финансовите пазари. Великобританската хазна пресмята, че пенсионните доходи може да се усилят с цели 30%, в случай че се вкара холандският модел.
Дянков предлага 6 обхватни ограничения за стимулиране на икономическия напредък. Те са ограничение на обществените разноски до 42 % от брутния вътрешен артикул, отваряне на пазарите на услуги и цифрова търговия, понижаване на налозите върху труда, възстановяване качеството на междинното и висшето обучение дружно със основаването на условия за нововъведения, промени в пенсионните системи на страните от Европейски Съюз и завършване на европейския енергиен съюз.
България участва във всяка глава от книгата.
" Накъде върви Европа ", която на американсия пазар излезе със заглавие " Europe`s Growth Challenge ", бе класирана измежду петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен през юни.
Днес и в последващи броеве " Стандарт " разгласява фрагменти от книгата.
* * * * * *
Пенсионните модели в Европа варират доста, само че сегашните трендове демонстрират конвергенция. Най-сериозната промяна на европейските пенсионни системи е увеличението на броя на годините за интензивно присъединяване в работната мощ. Това се случва посредством понижаване на схемите за ранно пенсиониране, увеличение на броя на годините, нужни за наложително пенсиониране, и по-голямо присъединяване на дамите на пазара на труда. Тези промени вършат пенсионната система финансово по-устойчива.
Друга съществена смяна, която се прави както в публичните, по този начин и в частните пенсионни схеми, е прекосяването от авансово избрани пенсии към авансово избрани вноски. Пенсиите се поправят автоматизирано към това, което е финансово изпълнимо, като се заобикаля нуждата от честа политическа интервенция, което също усъвършенства доста прозрачността на пенсионната система. Пенсионните вноски се трансформират в действителни спестявания и към този момент не се възприемат като налог. Всеки може да получи информация за своя пенсионен капитал и за предстоящата пенсия всяка година. Едно лице може да реалокира пенсионния си капитал в друга страна, което не беше допустимо при старите европейски обществени пенсии, тъй като излизаше прекомерно скъпо да го преместиш от една страна в друга по средата на кариерата си. Недостатъците на прекосяването
към авансово избрани вноски за пенсионерите е, че икономическият риск се трансферира от страната или работодателя към пенсионера, заради което пенсията може да бъде по-ниска.
Едно съществено предизвикателство за устойчивостта на пенсионните системи е намаляването на частните наложителни спестявания по време на международната финансова рецесия и национализацията на втория дирек в Унгария и Полша. Реакцията по отношение на рецесията сподели, че е мъчно да се защитят дребните пенсионни фондове. Те би трябвало да порастват и да се развиват сполучливо, с цел да наподобяват атрактивни, без прекомерно високи такси. Един от методите за реализиране на тази цел е да се одобряват разпореждания, позволяващи на физическите лица по-голям избор на опциите за вложение на техните пенсионни спестявания, избор, който сега става вероятен в няколко европейски страни.
Естония и България одобриха гъвкава пенсионна политика, придвижваща автоматизирано хората – с приближаване на възрастта за пенсиониране – към по-малко рискови вложения. С цел да се насърчи диверсификацията на портфейлите на пенсионните фондове, в няколко страни са въведени облекчени ограничавания на капиталовите благоприятни условия. Швеция, Финландия и Естония следват този път, а в Словакия е позволено пенсионните фондове да имат по-голям дял в задгранични вложения, с цел да хеджират риска от народен дифолт или спад в цената на корпоративните акции, регистрирани на стоковата борса в Братислава. Накрая, доброволните пенсионни проекти могат да разширят капиталовите благоприятни условия за работещите и по този метод да усилят конкуренцията във връзка с клиенти сред обособените фондове. В Чехия, Полша, Словакия и Англия са въведени такива схеми от 2012 година Като се има поради началната точка, държавните управления в Европейски Съюз би трябвало да се опитат да понижат обществените разноски за пенсии до не повече от 8% от Брутният вътрешен продукт, с цел да се ограничи фискалната тежест; да създадат по-голямата част от обществените пенсии правилни по отношение на актюерската оценка и прозрачни; да предизвикват със смислени регулации солидните частни пенсионни спестявания, без значение дали са наложителни, или доброволни.
Холандската пенсионна система наподобява като образец за подражателство. Тя се преглежда като „ достигнала забележителна позиция, която е по-близо в съпоставяне със системата на всяка друга страна до идеалната композиция от цялостно покритие, индексирани съгласно инфлацията пенсии на рационално равнище и предсказуеми вноски ". Тя съчетава всички най-хубави характерности на една пенсионна система. Първият дирек е обществена пенсия за напреднала възраст по скица за наложително обезпечаване посредством разходопокривна система. Тя дава на всички закрепена минимална пенсия в размер от 70% от минималния приход, което я прави доста постоянна. Най-важната характерност на холандската система е вторият й дирек – огромна частна професионална пенсия, която е отчасти наложителна. Този дирек се финансира с 18% от заплатите на заетите лица, което трансформира Холандия в страната с най-големите частни пенсионни фондове в Европа, надалеч надхвърлящи нейния Брутният вътрешен продукт. Заедно с държавната пенсия холандската пенсия за прослужено време би трябвало да обезпечава на пенсионерите 70% от заплатата им. Пенсии за прослужено време получават чиновници и в частния, и в обществения бранш. Те са избрани посредством групово договаряне сред работодатели и синдикати.
През 2011 година е имало 459 пенсионни фонда, сдружения с нестопанска цел със строго регламентирани такси за ръководство. Холандия поддържа актюерски пресметнати дефинирани пенсии, само че мина от система с базиране на пенсиите върху крайната заплата към система, основана върху междинната работна заплата с условна индексация, което значи, че пенсиите може да бъдат понижени, в случай че възвръщаемостта на вложенията падне.
Системата регистрира всички въобразими опасности и се контролира строго от Холандската централна банка. Допълнително преимущество на холандската система е, че всеки гражданин на Холандия печели 2% от своята обществена и частна пенсия за всяка година, в която живее в страната, и този пенсионен капитал се третира като самостоятелна благосъстоятелност без значение от страната на престояване.
Не е изненадващо, че холандската система е копирана и в други страни – да вземем за пример Англия. Най-силната страна на английската пенсионна система са груповите пенсионни фондове, които, както се оказва, са по-малко уязвими на разтърсвания в финансовите пазари. Великобританската хазна пресмята, че пенсионните доходи може да се усилят с цели 30%, в случай че се вкара холандският модел.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ