Как можем да защитим личните си данни?
Нов правилник за потребление на персоналните данни вкарва Европейски Съюз за всички админи на информация за жителите на страните-членки. Той влиза в действие на 25 май във всички страни на Европейски Съюз. Целта е да защищити потребителите от злоупотреби и да им даде повече права да вземат решение по какъв начин фирмите да употребяват персоналните им данни.
Най-голямата промяна във връзка с отбраната на персонална информация от близо две десетилетия насам. Така специалисти и експерти в бранша на киберсигурността дефинират новосъздадения от Европейския съюз правилник, наименуван GDPR, който следва да влезе в действие през май. Реформата е извънредно сериозна, тъй като визира персоналната информация на близо 500 милиона души - популацията на Европейски Съюз.
Ако до момента, всяка една от страните-членки на Европейския съюз сама определяше по какъв начин да пази персоналните данни на своите жители, то в този момент всички 28 национални законодателства ще бъдат сменени от една ясна правна рамка. Важно конкретизиране е, че GDPR регламентът ще бъде годен за всички админи на персонални данни, включително и на тези, компании, регистрирани отвън рамките на Европейския съюз. Сериозни санкции заплашват фирмите, които разполагат с персоналната ни информация.
За неспазване на изискванията, глобата за ползвателите на персоналните ни данни, могат да доближат до 20 млн. евро или 4 % от международния оборот на компанията. Според регламента компаниите разполагат и със период от 72 часа да рапортуват пред Комисията за отбрана на персоналните данни и засегнатите жители за приключване или кражба на персонални данни. Ако укрият тази информация и по-късно случаят бъде оголен, санкцията е 2% от оборота им. Наред с това, админите на данни би трябвало да дават достъп на всеки един от нас самичък да ръководи персоналната си информация.
За да подсигурява сигурността на данните ни, в регламента е планувано и условието във всяка държавна институция или компания, която е имала достъп до данните на 1000 души да има подготвен чиновник по запазване на персоналната информация. В България има над 450,000 организации, които би трябвало да спазят регламента, а над 45 000 от тях би трябвало и да назначат, виновен за сигурността на персоналните данни човек. Приемането на GDPR регламента ще обхване към 80% от българските компании. Наред с това измененията ще се отразят и на лечебните заведения, просветителните институции и множеството браншове на бизнеса.
В студиото на " Денят стартира " ръководителят на Комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов изясни, че новият правилник ще понижи административната тежест за бизнеса, само че контролът ще бъде повишен.
Венцислав Караджов - ръководител на Комисията за зашита на персоналните данни: И глобите са съществено нараснали. В момента оптималната глоба е 100 000 лева С новите промени в Европа глобата, която ще се постанова, в това число и в България е 20 милиона евро или 4% от оборота на компанията, което от двете цифри е по-голямо. Сериозният проблем, който откриваме, когато отидем на инспекция е, че компаниите, които обработват, изключително частните сдружения, които обработват персоналните данни, нямат положително познаване на законодателството. Веднъж регистрирани като админи, те не вършат нужното да се срещнат с разпоредбите, процедурите и измененият в законодателството.
Най-голямата промяна във връзка с отбраната на персонална информация от близо две десетилетия насам. Така специалисти и експерти в бранша на киберсигурността дефинират новосъздадения от Европейския съюз правилник, наименуван GDPR, който следва да влезе в действие през май. Реформата е извънредно сериозна, тъй като визира персоналната информация на близо 500 милиона души - популацията на Европейски Съюз.
Ако до момента, всяка една от страните-членки на Европейския съюз сама определяше по какъв начин да пази персоналните данни на своите жители, то в този момент всички 28 национални законодателства ще бъдат сменени от една ясна правна рамка. Важно конкретизиране е, че GDPR регламентът ще бъде годен за всички админи на персонални данни, включително и на тези, компании, регистрирани отвън рамките на Европейския съюз. Сериозни санкции заплашват фирмите, които разполагат с персоналната ни информация.
За неспазване на изискванията, глобата за ползвателите на персоналните ни данни, могат да доближат до 20 млн. евро или 4 % от международния оборот на компанията. Според регламента компаниите разполагат и със период от 72 часа да рапортуват пред Комисията за отбрана на персоналните данни и засегнатите жители за приключване или кражба на персонални данни. Ако укрият тази информация и по-късно случаят бъде оголен, санкцията е 2% от оборота им. Наред с това, админите на данни би трябвало да дават достъп на всеки един от нас самичък да ръководи персоналната си информация.
За да подсигурява сигурността на данните ни, в регламента е планувано и условието във всяка държавна институция или компания, която е имала достъп до данните на 1000 души да има подготвен чиновник по запазване на персоналната информация. В България има над 450,000 организации, които би трябвало да спазят регламента, а над 45 000 от тях би трябвало и да назначат, виновен за сигурността на персоналните данни човек. Приемането на GDPR регламента ще обхване към 80% от българските компании. Наред с това измененията ще се отразят и на лечебните заведения, просветителните институции и множеството браншове на бизнеса.
В студиото на " Денят стартира " ръководителят на Комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов изясни, че новият правилник ще понижи административната тежест за бизнеса, само че контролът ще бъде повишен.
Венцислав Караджов - ръководител на Комисията за зашита на персоналните данни: И глобите са съществено нараснали. В момента оптималната глоба е 100 000 лева С новите промени в Европа глобата, която ще се постанова, в това число и в България е 20 милиона евро или 4% от оборота на компанията, което от двете цифри е по-голямо. Сериозният проблем, който откриваме, когато отидем на инспекция е, че компаниите, които обработват, изключително частните сдружения, които обработват персоналните данни, нямат положително познаване на законодателството. Веднъж регистрирани като админи, те не вършат нужното да се срещнат с разпоредбите, процедурите и измененият в законодателството.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ