Атина, Гърция – Три месеца след едно от най-смъртоносните корабокрушения в Средиземно море през последните години, беше заведено дело срещу от името на 40 оцелели, твърдящи поредица от нарушения от страна на гръцките власти.
Искът – заведен в сряда във военноморския съд на Пирея, пристанище в по-голямата част на Атина – изисква разследване на корабокрушението от 14 юни, когато риболовен траулер, превозващ около 750 души, потъна край западния бряг на Гърция близо до Пилос .
Искът обвинява гръцките власти, че не са успели да защитят живота на хората на борда на кораба, който е тръгнал по опасния миграционен маршрут от Либия за Италия и е бил в гръцката зона за търсене и спасяване, когато е потънал.
Осемдесет и две тела бяха извадени, 104 души бяха спасени, а стотици остават в неизвестност, предполага се, че са се удавили.
Твърдения за опит за теглене
Бързо се появиха твърдения от оцелели, че лодката е била подложена на опит за теглене в последните си моменти от гръцката брегова охрана, преди да се преобърне и да потъне.
Бреговата охрана, силно критикувана след бедствието, призна, че временно е прикрепила въже към лодката, но категорично отрече всички неправомерни действия, включително обвинения за теглене.
Потъването привлече световното внимание, тъй като се оказа, че гръцките власти са знаели за лодката часове преди да потъне и според съобщенията са пренебрегнали три предложения за помощ от Frontex, бреговата охрана на ЕС и граничната агенция.
Множество медийни разследвания оттогава хвърлиха светлина върху сериозни проблеми като свидетелства на оцелели, които са били манипулирани, и други по-близки кораби на бреговата охрана, които биха могли да бъдат мобилизирани и изпратени на мястото за помощ.
Amnesty International и Human Rights Watch са сред правозащитните организации, които призоваха за „пълно и достоверно разследване“, което „трябва да включва вземане на показания от всички оцелели при условия, които гарантират тяхното доверие и безопасност“.
След потъването гръцкият прокурор от Върховния съд нареди разследване на корабокрушението, но заяви, че то трябва да се проведе при пълна секретност. Адвокатите казаха, че доколкото им е известно, никой от оцелелите все още не е призован да даде показания.
Група от девет египтяни, оцелели след корабокрушението, са обвинени в контрабанда, непредумишлено убийство и създаване на престъпна организация, обвинения, които могат да доведат до доживотни присъди. Всички те отричат обвиненията.
Заведено дело срещу „всички отговорни държавни актьори“
Делото, заведено тази седмица, беше заведено от група адвокати, работещи от името на оцелелите, включително Мрежата за правата на бежанците и мигрантите, Гръцката лига за правата на човека, Гръцкия съвет за бежанците, Инициативата на адвокатите и юристите за корабокрушението на Пилос и подкрепа за бежанците в Егейско море (RSA).
Елени Спатана, адвокат от RSA, каза пред Al Jazeera, че са подали наказателна жалба „срещу всички отговорни държавни актьори от всички компетентни гръцки власти, които с отговорните си действия и бездействия са довели до трагичното корабокрушение на 14 юни 2023 г. близо до Пилос и загубата на стотици хора”.
„Като адвокати в RSA, ние представляваме жертвите, които са преживели тази трагедия, чийто живот също е бил застрашен и които са преживели травматичната загуба на роднини и приятели, търсейки справедливост за всички жертви на това трагично корабокрушение“, каза тя.
„Изискваме незабавно, задълбочено и надеждно наказателно разследване и наказателно преследване, за да бъдат изправени пред правосъдието всички тези отговорни държавни служители, които със своите действия и бездействия са нарушили правилата на международното морско право и техните определени задължения за търсене и спасяване и впоследствие причини тази трагедия“, добави Спатана.
„От решаващо значение за нашето общество и демокрация е справедливостта да бъде раздадена“, каза тя.
Мария Папамина, координатор на юридическото звено към Гръцкия съвет за бежанците, каза пред Ал Джазира, че случаят е от името на оцелелите, „които очакват да бъде раздадена справедливост и да бъде потърсена отговорност за действията и пропуските, довели до загуба на толкова много животи, които трябва да бъдат задълбочено разследвани”.
„Това, което се случи, беше брутално клане“
От 104-те оцелели след корабокрушението, някои оттогава са напуснали Гърция и поне един човек поиска репатриране в Пакистан.
На други са приети молбите им за убежище в Гърция, но някои все още чакат окончателно решение и остават в бежанския лагер Малакаса на около час извън Атина, където бяха докарани в дните след корабокрушението.
Съобщава се, че стотици хора на рибарската лодка са били пакистанци и много от семействата им все още чакат отговори за изгубени близки, които идват от някои от селските и бедни села в Пакистан.
Ахмад Фарук от близо до Гуджранвала каза, че синът му, за който се предполага, че е изчезнал при корабокрушението, се е качил на лодката с надеждата да си намери работа в Европа, за да издържа семейството.
Хасан Ал Джалам, оцелял от Сирия, представляван в съдебния процес, каза пред Ал Джазира, че е от съществено значение да бъдат намерени отговори за живите и за мъртвите.
„Това, което се случи, беше брутално клане, което започна с хитрост за избягване на спасяване и завърши с удавяне на всички“, каза той.
„Настояваме за международно осъждане и отговорност за извършителите на гръцката брегова охрана и всички онези, които не успяха да извършат спасителна операция. Искаме справедливост за всички жертви на лодката.“
Гръцките власти казаха на Ал Джазира, че „действията на бреговата охрана са в съответствие с международните задължения на страната, по-специално с Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море и Международната конвенция за Търсене и спасяване в морето”.
Те също казаха, че работят „денонощно с ефективност, високо чувство за отговорност, професионализъм“ и „абсолютно уважение към човешкия живот и човешките права“.
Източник: Ал Джазира
