За пръв път говори рейнджърът, пребит като куче от цигани...
Нов протест във Войводиново, става ужасно Войводиново пита: Трябваше ли ромите да убият, с цел да получат действителни присъди Жителите на Войводиново: Това е договорка, не правораздаване
Военният, обичай във Войводиново, не се е възстановил изцяло и бъдещето му като снайперист в армията към този момент е неразбираемо. Това описа самият той в първото си изявление, след случая на Йордановден.
За първи път от побоя насам, ефрейтор Валентин Димов се демонстрира обществено, с цел да опише спомените си за случая. „ На всеки може да се случи. Бях сюрпризиран, не съм очаквал, че ще се стигне до физическа кавга. Нараняванията ми са строшаване от едната страна. Три месеца ми трябваше, с цел да се възстановя. От скоро излизам свободно ”, споделя Димов пред Нова телевизия.
Ефрейтор Димов пътува по основната улица на селото, на връщане от мятане за кръста на Йордановден. Казва, че карал постепенно и на отворен прозорец, като видял две момчета от махалата. Чул техни реплики, които го предиздвикали да спре и да слезе от колата.
„ Всичко стартира с тяхно погрешно секване. Пресичаха пред автомобила. Движейки се, разминавайки се с тук, получих обидна имитация, ориентирана към мен. Беше засегнатост, обвързвана с майка ми. Това ме накара да сляза от автомобила. Слязох и ги попитах с какво съм предизвикал тези техни дейности. Те ме напсуваха и това ме предизвика да спра. Питах ги за какво ме псуват, за какво пресичат тук. От тяхна страна нямаше никакъв отговор. После всичко се разви доста бързо. Няма други реплики от моя страна, няма никакви обиди, нищо ”, разяснява ефрейтор Валентин Димов.
„ Докато бях на земята, чувах по какъв начин единият повтаря: „ Оставете ме, оставете ме, желая да го довърша ". Имаше моменти, в които си мислех: по кое време ще свърши всичко ”, спомня си още младият мъж. Не е бил и пийнал, когато е бил зад кормилото.
„ Слязох, с цел да потърся пояснение от тях. Оттам нататък всичко е направено от тях. Ако не бях слязъл, нямаше да се стигне до това нещо ”, признава той.
Военният, обичай във Войводиново, не се е възстановил изцяло и бъдещето му като снайперист в армията към този момент е неразбираемо. Това описа самият той в първото си изявление, след случая на Йордановден.
За първи път от побоя насам, ефрейтор Валентин Димов се демонстрира обществено, с цел да опише спомените си за случая. „ На всеки може да се случи. Бях сюрпризиран, не съм очаквал, че ще се стигне до физическа кавга. Нараняванията ми са строшаване от едната страна. Три месеца ми трябваше, с цел да се възстановя. От скоро излизам свободно ”, споделя Димов пред Нова телевизия.
Ефрейтор Димов пътува по основната улица на селото, на връщане от мятане за кръста на Йордановден. Казва, че карал постепенно и на отворен прозорец, като видял две момчета от махалата. Чул техни реплики, които го предиздвикали да спре и да слезе от колата.
„ Всичко стартира с тяхно погрешно секване. Пресичаха пред автомобила. Движейки се, разминавайки се с тук, получих обидна имитация, ориентирана към мен. Беше засегнатост, обвързвана с майка ми. Това ме накара да сляза от автомобила. Слязох и ги попитах с какво съм предизвикал тези техни дейности. Те ме напсуваха и това ме предизвика да спра. Питах ги за какво ме псуват, за какво пресичат тук. От тяхна страна нямаше никакъв отговор. После всичко се разви доста бързо. Няма други реплики от моя страна, няма никакви обиди, нищо ”, разяснява ефрейтор Валентин Димов.
„ Докато бях на земята, чувах по какъв начин единият повтаря: „ Оставете ме, оставете ме, желая да го довърша ". Имаше моменти, в които си мислех: по кое време ще свърши всичко ”, спомня си още младият мъж. Не е бил и пийнал, когато е бил зад кормилото.
„ Слязох, с цел да потърся пояснение от тях. Оттам нататък всичко е направено от тях. Ако не бях слязъл, нямаше да се стигне до това нещо ”, признава той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ