Носителят на най-престижната награда в света на литературата - Букър

Носителят на най-престижната премия в света на литературата - " Букър " - Георги Господинов зарадва всички със стихотворение точно на празника:

Тихо утро, свято утро... Честито Рождество!

Оставихме трапезата невдигната,

ни чистили, ни мели,

дали са идвали тук нощес нашите умрели,

небето се отваря довечера,

ще дойдат гладни, няма да им пречим.

Небето се отваря, дали ще ни намерят,

надалеч сме, мястото е друго

(виж пламъкът трепери).

Мястото е друго, само че небето не e.

На сутринта ще прекосим през стаята уплашени,

ще мернем скришом дали са празни чашите

(защото той си падаше).

Дали не липсва нещо от сармите,

тя толкоз обичаше сарми, стафиди...

Дали бих желал да ги видя,

или да си остане загадка, боязън...

Свещта е догоряла,

чиниите с останки по тях...

Вземи си ръкавиците, да си разходим мислите,

да дишаме студа, какво пречистено

небе, рафиниран сняг, новородено слънце.

След рождеството всички спят до късно.

Тихо утро, свято утро...

Една жена излиза и отваря пощенската си кутия,

ще би трябвало да е нещо значимо щом е така нетърпелива.

Родил се е, ще кажем и отминем,

само че не споделяме...

Кутията е празна.

из Там, където не сме. Всяка година на този ден, през днешния ден още по-лично...