Иранката с Нобеловата награда за мир - осъдена на 31 години затвор и на бой с камшик
Носителката на Нобелова премия за мир Наргес Мохамади е посветила живота си на отбраната на човешките права в Иран, за което е платила с години в пандиза и разлъка със фамилията си, съобщи Франс прес.
Мохамади се бори против наложителното покриване на косите на дамите, порицава половите злоупотреби в ареста и продължава неуморно битката си, даже и зад решетките на пандиза Евин в Техеран, където беше затворена преди повече от година.
Наргес " е най-решителната персона, която познавам ", декларира брачният партньор на 51-годишната активистка Таги Рахмани, който от 2012 година е емигрант във Франция, дружно с техните близнаци, които през днешния ден са 17-годишни.
Арестувана неведнъж от 1998 година насам Наргес Мохамади е получила голям брой присъди и към момента ѝ следва да бъде съдена по нови обвинявания. Според организацията " Репортери без граници " тя е жертва на " същински правосъден тормоз ".
През 2021-а иранските управляващи осъдиха Мохамади на 2,5 години лишаване от независимост и 80 удара с камшик за " антидържавна агитация ". Правозащитничката е била задържана в Иран 13 пъти, общата дълготрайност на присъдите ѝ е 31 години, осъждана е общо и на над 100 удара с бич, като тя и сега се намира зад решетките.
От Нобеловия комитет показаха очакванията си, че Мохамади ще бъде освободена от пандиза в Иран. Позицията на Организация на обединените нации е, че връчването на премията на 51-годишната правозащитничка притегля вниманието към смелостта на иранските дами.
" Тя се бори за правата на жените срещу систематичната дискриминация. Тя поддържа борбата на дамите за правото да водят пълностоен и заслужен живот. В Иран тази битка е съпроводена от преследвания, арести, мъчения и даже гибел. Тя се бори за свободата в изразяването на мненията и правото на самостоятелност, както и срещу разпоредбите, изискващи от дамите да остават отвън полезрението и да прикриват тялото си ", акцентират от норвежкия Нобелов комитет.
Неговата председателка Берит Райс-Андерсен стартира словото си с думите " Жена, живот, независимост " - мотото на иранското протестно придвижване.
Решението да се присъди Нобеловата премия за мир на Мохамади е изпълнено със символика, изключително в миг, когато придвижването " Жена, живот, независимост " раздрусва Иран от повече от година. Протестите, почнали след гибелта на младата кюрдка Махса Амини, умряла след задържане от нравствената полиция за погрешно носене на забрадката си, бяха потушени с кръв. Според Мохамади обаче смяната е " необратима ".
" Движението форсира процеса " на определяне на независимост, тъждество и народна власт, съобщи тя в отговор на писмени въпроси на Агенция Франс Прес. Освен това то " отслаби основите на властта на деспотичното религиозно държавно управление ", счита тя.
Два месеца преди началото на митингите в Иран на 16 септември 2022 година, Мохамади е разгласила в акаунта си в приложението " Инстаграм ", ръководен от фамилията ѝ, текст, в който декларира, че отхвърля наложителното носене на кърпа, напомня Агенция Франс Прес.
Родена през 1972 година в Занджан, Северозападен Иран, Наргес Мохамади е учила физика, преди да приключи инженерство. Паралелно се захваща и с публицистика, като работи за новаторски вестници. През 2000 година се причислява към Центъра за отбрана на човешките права, учреден от Ширин Ебади, носителка на Нобелова премия за мир за 2003 година Тя се бори особено за анулацията на смъртното наказване.
" Наргес имаше опцията да напусне страната, само че постоянно е отказвала. Тя се трансформира в гласа на безгласните. Дори в пандиза не не помни отговорностите си и ни осведомява за ситуацията на пандизчиите ", декларира Реза Мойни, ирански правозащитник, който живее в Париж и я познава добре.
Мохамади беше арестувана от май 2015 година до октомври 2020 година за " основаване и управление на противозаконна група ", призоваваща за анулация на смъртното наказване. По-късно тя е била осъждана на пердах с бич и години затвор за " агитация против режима ", " протест " и " посягане против националната сигурност ". " Амнести интернешънъл " я счита за политически пандизчия.
Нобеловият комитет се надява, че Иран ще освободи иранската активистка за човешките права Наргес Мохамади, която през днешния ден бе оповестена за носителка на тазгодишната Нобелова премия за мир, с цел да може тя да получи премията си този декември, съобщи Франс прес, като се базира на председателката на комитета Берит Райс-Андерсен.
" Ако иранските управляващи вземат вярното решение, те ще я освободят, с цел да може да участва на връчването на тази премия, на което всички ние се надяваме ", сподели Райс-Андерсен.
Междувременно Върховният комисариат на Организация на обединените нации по правата на индивида съобщи, че връчването на Нобеловата премия за мир на намиращата в пандиза активистка насочва вниманието към смелостта и решимостта на иранските дами, съобщи Ройтерс.
" Ние сме виждали тяхната храброст и решителност в лицето на репресии, закани, принуждение и арестувания ", сподели говорителката на организацията Елизабет Тросел. " Те са подложени на тормоз поради това, което носят или не носят. Там се вкарват все по-строги правни, обществени и стопански ограничения против тях. Това в действителност е нещо, което акцентира смелостта и решителността на дамите в Иран, и ги трансформира във ентусиазъм за света ", добави тя.
Мохамади е деветнадесетата жена, която печели връчваната от 122 години премия.
В парично изражение Нобеловите награди носят на лауреатите 11 милиона шведски крони (около 1 милион долара). По време на церемониите по награждаването през декември спечелилите получават също 18-каратов златен орден и грамота.
За тазгодишната Нобелова премия за мир имаше лист с малко над 350 номинации - на 259 персони и 92 организации.
Миналогодишната премия беше извоювана от правозащитници от Украйна, Беларус и Русия, което беше възприето като мощен укор към съветския президент Владимир Путин и неговия беларуски сътрудник и съдружник.
Наградата може да бъде присъдена на обособени лица или организации. Сред другите предходни носители на премията са Нелсън Мандела, Барак Обама, Михаил Горбачов, Аун Сан Су Чжи и Организацията на обединените народи.
За разлика от другите Нобелови награди, които се дефинират и афишират в Стокхолм, създателят Алфред Нобел постановява премията за мир да се дефинира и присъжда в Осло от петчленен норвежки Нобелов комитет. Независимият комитет се назначава от норвежкия парламент.
Мохамади се бори против наложителното покриване на косите на дамите, порицава половите злоупотреби в ареста и продължава неуморно битката си, даже и зад решетките на пандиза Евин в Техеран, където беше затворена преди повече от година.
Наргес " е най-решителната персона, която познавам ", декларира брачният партньор на 51-годишната активистка Таги Рахмани, който от 2012 година е емигрант във Франция, дружно с техните близнаци, които през днешния ден са 17-годишни.
Арестувана неведнъж от 1998 година насам Наргес Мохамади е получила голям брой присъди и към момента ѝ следва да бъде съдена по нови обвинявания. Според организацията " Репортери без граници " тя е жертва на " същински правосъден тормоз ".
През 2021-а иранските управляващи осъдиха Мохамади на 2,5 години лишаване от независимост и 80 удара с камшик за " антидържавна агитация ". Правозащитничката е била задържана в Иран 13 пъти, общата дълготрайност на присъдите ѝ е 31 години, осъждана е общо и на над 100 удара с бич, като тя и сега се намира зад решетките.
От Нобеловия комитет показаха очакванията си, че Мохамади ще бъде освободена от пандиза в Иран. Позицията на Организация на обединените нации е, че връчването на премията на 51-годишната правозащитничка притегля вниманието към смелостта на иранските дами.
" Тя се бори за правата на жените срещу систематичната дискриминация. Тя поддържа борбата на дамите за правото да водят пълностоен и заслужен живот. В Иран тази битка е съпроводена от преследвания, арести, мъчения и даже гибел. Тя се бори за свободата в изразяването на мненията и правото на самостоятелност, както и срещу разпоредбите, изискващи от дамите да остават отвън полезрението и да прикриват тялото си ", акцентират от норвежкия Нобелов комитет.
Неговата председателка Берит Райс-Андерсен стартира словото си с думите " Жена, живот, независимост " - мотото на иранското протестно придвижване.
Решението да се присъди Нобеловата премия за мир на Мохамади е изпълнено със символика, изключително в миг, когато придвижването " Жена, живот, независимост " раздрусва Иран от повече от година. Протестите, почнали след гибелта на младата кюрдка Махса Амини, умряла след задържане от нравствената полиция за погрешно носене на забрадката си, бяха потушени с кръв. Според Мохамади обаче смяната е " необратима ".
" Движението форсира процеса " на определяне на независимост, тъждество и народна власт, съобщи тя в отговор на писмени въпроси на Агенция Франс Прес. Освен това то " отслаби основите на властта на деспотичното религиозно държавно управление ", счита тя.
Два месеца преди началото на митингите в Иран на 16 септември 2022 година, Мохамади е разгласила в акаунта си в приложението " Инстаграм ", ръководен от фамилията ѝ, текст, в който декларира, че отхвърля наложителното носене на кърпа, напомня Агенция Франс Прес.
Родена през 1972 година в Занджан, Северозападен Иран, Наргес Мохамади е учила физика, преди да приключи инженерство. Паралелно се захваща и с публицистика, като работи за новаторски вестници. През 2000 година се причислява към Центъра за отбрана на човешките права, учреден от Ширин Ебади, носителка на Нобелова премия за мир за 2003 година Тя се бори особено за анулацията на смъртното наказване.
" Наргес имаше опцията да напусне страната, само че постоянно е отказвала. Тя се трансформира в гласа на безгласните. Дори в пандиза не не помни отговорностите си и ни осведомява за ситуацията на пандизчиите ", декларира Реза Мойни, ирански правозащитник, който живее в Париж и я познава добре.
Мохамади беше арестувана от май 2015 година до октомври 2020 година за " основаване и управление на противозаконна група ", призоваваща за анулация на смъртното наказване. По-късно тя е била осъждана на пердах с бич и години затвор за " агитация против режима ", " протест " и " посягане против националната сигурност ". " Амнести интернешънъл " я счита за политически пандизчия.
Нобеловият комитет се надява, че Иран ще освободи иранската активистка за човешките права Наргес Мохамади, която през днешния ден бе оповестена за носителка на тазгодишната Нобелова премия за мир, с цел да може тя да получи премията си този декември, съобщи Франс прес, като се базира на председателката на комитета Берит Райс-Андерсен.
" Ако иранските управляващи вземат вярното решение, те ще я освободят, с цел да може да участва на връчването на тази премия, на което всички ние се надяваме ", сподели Райс-Андерсен.
Междувременно Върховният комисариат на Организация на обединените нации по правата на индивида съобщи, че връчването на Нобеловата премия за мир на намиращата в пандиза активистка насочва вниманието към смелостта и решимостта на иранските дами, съобщи Ройтерс.
" Ние сме виждали тяхната храброст и решителност в лицето на репресии, закани, принуждение и арестувания ", сподели говорителката на организацията Елизабет Тросел. " Те са подложени на тормоз поради това, което носят или не носят. Там се вкарват все по-строги правни, обществени и стопански ограничения против тях. Това в действителност е нещо, което акцентира смелостта и решителността на дамите в Иран, и ги трансформира във ентусиазъм за света ", добави тя.
Мохамади е деветнадесетата жена, която печели връчваната от 122 години премия.
В парично изражение Нобеловите награди носят на лауреатите 11 милиона шведски крони (около 1 милион долара). По време на церемониите по награждаването през декември спечелилите получават също 18-каратов златен орден и грамота.
За тазгодишната Нобелова премия за мир имаше лист с малко над 350 номинации - на 259 персони и 92 организации.
Миналогодишната премия беше извоювана от правозащитници от Украйна, Беларус и Русия, което беше възприето като мощен укор към съветския президент Владимир Путин и неговия беларуски сътрудник и съдружник.
Наградата може да бъде присъдена на обособени лица или организации. Сред другите предходни носители на премията са Нелсън Мандела, Барак Обама, Михаил Горбачов, Аун Сан Су Чжи и Организацията на обединените народи.
За разлика от другите Нобелови награди, които се дефинират и афишират в Стокхолм, създателят Алфред Нобел постановява премията за мир да се дефинира и присъжда в Осло от петчленен норвежки Нобелов комитет. Независимият комитет се назначава от норвежкия парламент.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ