Свободата, Санчо!
Нора Стоичкова
Има разнообразни разновидности на иго, както и способи индивидът и неговата мисъл да бъдат оковани. Хилядолетната ни цивилизация се е усъвършенствала да трансформира естествените човешки стремежи за по-добър и логичен живот в непостижима икономическа насила. В ежедневна битка за хляба трудът от общочовешко богатство, от простичката наслада да съзидаваш с мозъка и ръцете си, се трансформира в източник на обогатяване за малко на брой и прекомерно постоянно в омагьосана битова покруса за болшинството. Къде по-прикрито, къде по-явно. Но на всички места играят познатата игра на моркова и тоягата и от свободната креативна самодейност остава единствено горчивият спомен на несбъднатите фантазии.
На 1 май означаваме Деня на труда и интернационалната работническа взаимност, на лявата концепция за свободен труд и пълностоен живот за всеки човек. Но както и през 19 век, когато пламва първата национална стачка на служащите в Съединени американски щати за 8-часов работен ден, който да постави завършек на жестоката употреба, по този начин и през днешния ден правата на трудещите се са най-често потъпкваните. 8-часовият работен ден, най-малко у нас, е привилегия в държавната и общинска администрация, в държавните предприятия и институции. В частния бранш това е по-скоро благопожелание. Кодексът на труда се чете деликатно единствено, когато някой би трябвало да бъде бързо и предварително освободен. За потъпкване на правата малко на брой са глобени, само че по тази причина пък масата от народа или е безработна, или е зле платена. Много работа против несъответстващо възнаграждение е всеобщо публикувана процедура, която раздели българите на доста небогати и изобилно богати. Без никаква сигурност за утрешния ден.
А беше време, не чак толкоз от дълго време, в Народната република България, когато политиката на " трите ключа " - от жилището, вилата и колата, бяха стандарт за благополучието на българите. А формулата за благополучен живот - 8 часа труд, 8 часа отмора и 8 часа сън - наложителна за всички. Относителното икономическо равновесие сред приходи и инфлация създаваше сигурност и действителна опция да се отглеждат щастливо децата на България. Хората можеха да вършат спестявания за по-сериозни материални придобивки. Да, и тогава все нещо не доближаваше за цялостното благополучие, само че в този момент на множеството хора не доближава доста, с цел да живеят човешки в 21 век. Несигурността и фрустрацията от неналичието на обикновена житейска сигурност, изключително в фамилиите с деца и измежду възрастните хора, основават рискови обществени несъответствия. Липсата пък на правдивост при заплащането на труда политизира до прекаленост хората, множеството от които намират единствената разтуха да псуват властта и да спорят с тв приемника, втренчени в безсмислените телевизионни зрелища. Малцина съумяват да отидат на отмора или да вършат екскурзии отвън страната, тъй като парите не стигат. И няма по какъв начин да стигат, когато каймакът от брутния народен артикул отива в ръцете на малцината забогатели в прехода. Защото парите при пари отиват, а за бедните остават единствено турските сериали.
Това е животът през днешния ден, само че това не е въобще животът, който заслужаваме.
Битува мнението, че КПД-то на заетите у нас е ниско. Че трудовата мощ в огромната си част е ниско образована и незадоволително квалифицирана. Така е. Но чия е отговорността за развалата? На нескончаемия Преход?
Навремето имаше голям брой невероятни майстори, техници, инженери, учени. Взимаха положителни заплати и живееха добре. И в този момент ги имаме, само че по-често те са отвън страната - там, където заплащането за висококвалифициран труд и високо обучение е съответно. Където можеш да отгледаш и изучиш децата си с една заплата, а не да креташ и да крееш, до момента в който се чудиш по какъв начин да изхраниш фамилията си.
Разбира се, виновността за ниското възнаграждение не е единствено на работодателите, анализът тук би трябвало да е много по-дълбок и ще опре в корените на колонизирането на страната ни, която по никакъв начин не е бедна. Просто е безжалостно ограбвана от наши и непознати. Много огромна част от бизнеса - микро, малък и междинен, оцелява на ръба, също като чиновниците си, изключително в по-малките градове и села. Доколкото към този момент го има.
Икономическата мизерия, в която затъна народът, влачи след себе си несвобода, иго и бедност. Съвременните плебеи са точно днешните хора на труда. На тях и на тяхната бизнесинициатива се крепи страната. Но за тях са грижите и сметките, а за малцината останали е безконечната bella vita.
Но точно в крайната мизерия и робството, в най-безпросветните дни постоянно се е раждала концепцията за свободата и красивата фантазия за естествен човешки живот. Първи май е ден, в който би трябвало да си спомним, че свободата не е подарък, а всекидневна борба за права и чест. Ден, в който левият щемпел и неговата перла в. ДУМА са празнувани като носители на светлата вяра на милионите трудещи се в битката им за правото на свободен и съответно обезщетен труд. На правото на благополучен и логичен живот, както и на почтени старини. Живот, в който индивидът има право и опция да се извиси креативен и духовно, в името на България и за богатството на обществото.
Честит Първи май!
Има разнообразни разновидности на иго, както и способи индивидът и неговата мисъл да бъдат оковани. Хилядолетната ни цивилизация се е усъвършенствала да трансформира естествените човешки стремежи за по-добър и логичен живот в непостижима икономическа насила. В ежедневна битка за хляба трудът от общочовешко богатство, от простичката наслада да съзидаваш с мозъка и ръцете си, се трансформира в източник на обогатяване за малко на брой и прекомерно постоянно в омагьосана битова покруса за болшинството. Къде по-прикрито, къде по-явно. Но на всички места играят познатата игра на моркова и тоягата и от свободната креативна самодейност остава единствено горчивият спомен на несбъднатите фантазии.
На 1 май означаваме Деня на труда и интернационалната работническа взаимност, на лявата концепция за свободен труд и пълностоен живот за всеки човек. Но както и през 19 век, когато пламва първата национална стачка на служащите в Съединени американски щати за 8-часов работен ден, който да постави завършек на жестоката употреба, по този начин и през днешния ден правата на трудещите се са най-често потъпкваните. 8-часовият работен ден, най-малко у нас, е привилегия в държавната и общинска администрация, в държавните предприятия и институции. В частния бранш това е по-скоро благопожелание. Кодексът на труда се чете деликатно единствено, когато някой би трябвало да бъде бързо и предварително освободен. За потъпкване на правата малко на брой са глобени, само че по тази причина пък масата от народа или е безработна, или е зле платена. Много работа против несъответстващо възнаграждение е всеобщо публикувана процедура, която раздели българите на доста небогати и изобилно богати. Без никаква сигурност за утрешния ден.
А беше време, не чак толкоз от дълго време, в Народната република България, когато политиката на " трите ключа " - от жилището, вилата и колата, бяха стандарт за благополучието на българите. А формулата за благополучен живот - 8 часа труд, 8 часа отмора и 8 часа сън - наложителна за всички. Относителното икономическо равновесие сред приходи и инфлация създаваше сигурност и действителна опция да се отглеждат щастливо децата на България. Хората можеха да вършат спестявания за по-сериозни материални придобивки. Да, и тогава все нещо не доближаваше за цялостното благополучие, само че в този момент на множеството хора не доближава доста, с цел да живеят човешки в 21 век. Несигурността и фрустрацията от неналичието на обикновена житейска сигурност, изключително в фамилиите с деца и измежду възрастните хора, основават рискови обществени несъответствия. Липсата пък на правдивост при заплащането на труда политизира до прекаленост хората, множеството от които намират единствената разтуха да псуват властта и да спорят с тв приемника, втренчени в безсмислените телевизионни зрелища. Малцина съумяват да отидат на отмора или да вършат екскурзии отвън страната, тъй като парите не стигат. И няма по какъв начин да стигат, когато каймакът от брутния народен артикул отива в ръцете на малцината забогатели в прехода. Защото парите при пари отиват, а за бедните остават единствено турските сериали.
Това е животът през днешния ден, само че това не е въобще животът, който заслужаваме.
Битува мнението, че КПД-то на заетите у нас е ниско. Че трудовата мощ в огромната си част е ниско образована и незадоволително квалифицирана. Така е. Но чия е отговорността за развалата? На нескончаемия Преход?
Навремето имаше голям брой невероятни майстори, техници, инженери, учени. Взимаха положителни заплати и живееха добре. И в този момент ги имаме, само че по-често те са отвън страната - там, където заплащането за висококвалифициран труд и високо обучение е съответно. Където можеш да отгледаш и изучиш децата си с една заплата, а не да креташ и да крееш, до момента в който се чудиш по какъв начин да изхраниш фамилията си.
Разбира се, виновността за ниското възнаграждение не е единствено на работодателите, анализът тук би трябвало да е много по-дълбок и ще опре в корените на колонизирането на страната ни, която по никакъв начин не е бедна. Просто е безжалостно ограбвана от наши и непознати. Много огромна част от бизнеса - микро, малък и междинен, оцелява на ръба, също като чиновниците си, изключително в по-малките градове и села. Доколкото към този момент го има.
Икономическата мизерия, в която затъна народът, влачи след себе си несвобода, иго и бедност. Съвременните плебеи са точно днешните хора на труда. На тях и на тяхната бизнесинициатива се крепи страната. Но за тях са грижите и сметките, а за малцината останали е безконечната bella vita.
Но точно в крайната мизерия и робството, в най-безпросветните дни постоянно се е раждала концепцията за свободата и красивата фантазия за естествен човешки живот. Първи май е ден, в който би трябвало да си спомним, че свободата не е подарък, а всекидневна борба за права и чест. Ден, в който левият щемпел и неговата перла в. ДУМА са празнувани като носители на светлата вяра на милионите трудещи се в битката им за правото на свободен и съответно обезщетен труд. На правото на благополучен и логичен живот, както и на почтени старини. Живот, в който индивидът има право и опция да се извиси креативен и духовно, в името на България и за богатството на обществото.
Честит Първи май!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ