Нобеловата награда за мир и обикновеният човек с необикновените постижения
Нобеловата премия за мир за 2023 година бе извоювана от иранската журналистка и правозащитничка Нагрес Мохамади. Основанието е " за битката ѝ против потисничеството на дамите в Иран и битката ѝ за разпространяване на правата на индивида и свободата за всички хора ".
Признавам си, че преди новината за премията не бях чувал за тази жена. И надали съм бил единственият " профан " в това отношение. Оказва се обаче, че Мохамади е много известна най-малко в страната си - активистката има впечатляваща биография, наричана е " гласът на безгласните ", има зад тила си 13 ареста, до момента е наказана на общо 31 години затвор и... 154 удара с бич. Последната ѝ присъда е от 2016 година - 16 години отнемане от независимост за учредяване и ръководство на " придвижване, което се бори за унищожаване на смъртното наказване ". С други думи, сега е в пандиза, и е много неразбираемо дали и по какъв начин ще получи премията си.
Решението на норвежкия Нобелов комитет може да се пояснява като предизвикателство към режима в Техеран - ще разрешат ли на Мохамади да пътува до Осло, с цел да бъде публично наградена? Ако съдим по първите реакции на иранските управляващи - съвсем несъмнено не.
От друга страна, тази премия се явява и жест към паметта на Махса Амини - 22-годишната иранка от кюрдски генезис, която преди година бе задържана от нравствената полиция поради това, че не носи хиджаб на обществено място. И умря дни по-късно. Официалната версия бе " сърдечен проблем ", само че гибелта ѝ провокира всеобщи митинги - мнозина в Иран бяха и не престават да са уверени, че Амини е жертва на полицейско принуждение.
Покрай този случай, Нагрес Мохамади показва фрапантен отчет за ситуацията на дамите в иранския затвор " Евин " - физическо и полово принуждение, изтезания, престой в карцер...
В добавка, ден след оповестяването на премията, Хамас нападна Израел. И след това потеглиха обвиняванията, че Иран стои зад тази офанзива. Въобще, доста им се събира на управляващите в Техеран...
Но въпросът е различен. В листата на лауреатите на Нобелова премия за мир през годините (призът се връчва за първи път през 1901 година) доминират мастити държавници, политици и солидни (включително международни) организации. В последно време обаче все по-често измежду наградените попадат и привидно елементарни хора, положили невероятни старания и постигнали невероятни резултати в битката за мир и най-много в отбраната на човешките и гражданските права. Алес Бяляцки, Дмитрий Муратов, Мария Реса, Надия Мурад, Денис Муквеге, Малала Юсафзай, Кайлаш Сатяртхи - това са част от имената на отличените за последните 10 години. Хора, които като цяло не са били част от обществено-политическия мейнстрийм, оставали са отвън обсега на прожекторите, само че поредно и настойчиво са отстоявали идеите си. И в последна сметка са получили признанието на Нобеловия комитет. Уж елементарни хора, само че с невероятни достижения.
Основната причина за появяването на този феномен, несъмнено, са обществените мрежи. Facebook, " X " (бившата Туитър), YouTube, Instagram, Tik-Tok, Telegram - палитра от канали за шерване на наличие, което до наскоро не съществуваше като част от осведомителния поток. Респективно, и за пробутване и разпространение на послания.
Само за едно десетилетие обществените медии оспориха сполучливо монопола на " стандартните ". Информационният поток от ден на ден наподобява на и това донесе безспорни негативи - подправени вести, клюки, тайните теории към този момент са " на един клик разстояние ". Знайни и незнайни герои, със или без експертиза, се трансфораха в " водачи на мнение ", а някои от тях даже в " звезди ". Свръхинформацията оставя своя отпечатък върху настройките на аудиторията, изключително на по-младата - тези, които не помнят времената преди появяването на интернет.
Авторитетите към този момент не са това, което бяха. Просто тъй като всеки консуматор с базови знания по какъв начин да употребява обществените мрежи към този момент може да си фантазира, че е престиж. И дори да има учредения, като види броя на почитателите си.
Въпреки всичко това, се оказва, че има и положителни вести. Например, полуанонимни (известни в обществените мрежи, само че не и в обичайните медии) положителни хора, борещи се за добруването на други хора, попадат във фокуса на публичното внимание. И в последна сметка, някои от тях стигат и до Осло, където им връчват Нобелова премия за мир. Която, апропо, върви в пакет и с една много приятна парична сума (11 милиона шведски крони или към милион щатски долара).
И най-после, да се върнем към Нагрес Мохамади. Тя най-вероятно няма да получи персонално премията си, а паричната сума най-добре да не ѝ се превежда по персонална сметка в иранска банка - тъй като може да се окажат другаде. Но има неща, които са по-големи...
" Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии. " (Мат. 5:9)
Признавам си, че преди новината за премията не бях чувал за тази жена. И надали съм бил единственият " профан " в това отношение. Оказва се обаче, че Мохамади е много известна най-малко в страната си - активистката има впечатляваща биография, наричана е " гласът на безгласните ", има зад тила си 13 ареста, до момента е наказана на общо 31 години затвор и... 154 удара с бич. Последната ѝ присъда е от 2016 година - 16 години отнемане от независимост за учредяване и ръководство на " придвижване, което се бори за унищожаване на смъртното наказване ". С други думи, сега е в пандиза, и е много неразбираемо дали и по какъв начин ще получи премията си.
Решението на норвежкия Нобелов комитет може да се пояснява като предизвикателство към режима в Техеран - ще разрешат ли на Мохамади да пътува до Осло, с цел да бъде публично наградена? Ако съдим по първите реакции на иранските управляващи - съвсем несъмнено не.
От друга страна, тази премия се явява и жест към паметта на Махса Амини - 22-годишната иранка от кюрдски генезис, която преди година бе задържана от нравствената полиция поради това, че не носи хиджаб на обществено място. И умря дни по-късно. Официалната версия бе " сърдечен проблем ", само че гибелта ѝ провокира всеобщи митинги - мнозина в Иран бяха и не престават да са уверени, че Амини е жертва на полицейско принуждение.
Покрай този случай, Нагрес Мохамади показва фрапантен отчет за ситуацията на дамите в иранския затвор " Евин " - физическо и полово принуждение, изтезания, престой в карцер...
В добавка, ден след оповестяването на премията, Хамас нападна Израел. И след това потеглиха обвиняванията, че Иран стои зад тази офанзива. Въобще, доста им се събира на управляващите в Техеран...
Но въпросът е различен. В листата на лауреатите на Нобелова премия за мир през годините (призът се връчва за първи път през 1901 година) доминират мастити държавници, политици и солидни (включително международни) организации. В последно време обаче все по-често измежду наградените попадат и привидно елементарни хора, положили невероятни старания и постигнали невероятни резултати в битката за мир и най-много в отбраната на човешките и гражданските права. Алес Бяляцки, Дмитрий Муратов, Мария Реса, Надия Мурад, Денис Муквеге, Малала Юсафзай, Кайлаш Сатяртхи - това са част от имената на отличените за последните 10 години. Хора, които като цяло не са били част от обществено-политическия мейнстрийм, оставали са отвън обсега на прожекторите, само че поредно и настойчиво са отстоявали идеите си. И в последна сметка са получили признанието на Нобеловия комитет. Уж елементарни хора, само че с невероятни достижения.
Основната причина за появяването на този феномен, несъмнено, са обществените мрежи. Facebook, " X " (бившата Туитър), YouTube, Instagram, Tik-Tok, Telegram - палитра от канали за шерване на наличие, което до наскоро не съществуваше като част от осведомителния поток. Респективно, и за пробутване и разпространение на послания.
Само за едно десетилетие обществените медии оспориха сполучливо монопола на " стандартните ". Информационният поток от ден на ден наподобява на и това донесе безспорни негативи - подправени вести, клюки, тайните теории към този момент са " на един клик разстояние ". Знайни и незнайни герои, със или без експертиза, се трансфораха в " водачи на мнение ", а някои от тях даже в " звезди ". Свръхинформацията оставя своя отпечатък върху настройките на аудиторията, изключително на по-младата - тези, които не помнят времената преди появяването на интернет.
Авторитетите към този момент не са това, което бяха. Просто тъй като всеки консуматор с базови знания по какъв начин да употребява обществените мрежи към този момент може да си фантазира, че е престиж. И дори да има учредения, като види броя на почитателите си.
Въпреки всичко това, се оказва, че има и положителни вести. Например, полуанонимни (известни в обществените мрежи, само че не и в обичайните медии) положителни хора, борещи се за добруването на други хора, попадат във фокуса на публичното внимание. И в последна сметка, някои от тях стигат и до Осло, където им връчват Нобелова премия за мир. Която, апропо, върви в пакет и с една много приятна парична сума (11 милиона шведски крони или към милион щатски долара).
И най-после, да се върнем към Нагрес Мохамади. Тя най-вероятно няма да получи персонално премията си, а паричната сума най-добре да не ѝ се превежда по персонална сметка в иранска банка - тъй като може да се окажат другаде. Но има неща, които са по-големи...
" Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии. " (Мат. 5:9)
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ