Масирана медийна кампания се опитва да наложи името на Андрей

Масирана медийна акция се пробва да наложи името на Андрей Гюров като най-подходящ за длъжностен министър председател, макар че не дава отговор на условията.

Има нещо пъклен иронично във обстоятелството, че точно този човек е представян за „ равноотдалечен ” политически и заради тази причина подобаващ за краткотраен министър-председател.

Андрей Гюров е основател не на една, а на цели две партии, които ще вземат участие на парламентарните избори – „ Да България ” и „ Продължаваме промяната ”, които най-малко към този момент са в коалиция.

Същите тези партии са в основата на конституционната промяна, съгласно която единствено и само лица, заемащи избрани държавни длъжности, имат право да бъдат назначавани от президента за длъжностен министър председател. В така наречен „ домова книга ” влизат ръководителят на Народното събрание, омбудсманът и неговите заместници, шефът на Сметната палата и неговите заместници и шефът на Българска народна банка и неговите заместници.

Обективната истина е, че Андрей Гюров не е на нито една от посочените длъжности.

С решение на Управителния съвет на Българска народна банка, Гюров е отхвърлен от длъжността и изпратен в отпуск. Казано по-просто самата Българска народна банка приема, че Гюров не е част от Българска народна банка заради несъответственост и го отстранява от поста – като предварителното осъществяване на решението е доказано от Върховен административен съд. Тоест той не попада на никое място в „ домовата книга ”. Фигурира единствено в главите на неговите съпартийци от ППДБ и доста изненадващо в устите на техните сякаш съперници от „ Възраждане ” и МЕЧ. Но това за политическите врагове или „ маркетингови врагове ”, както Кирил Петков ги назовава в един запис, е обособена тематика.

Факт е също, че Андрей Гюров апелира своето премахване, като въпросът с него стигна даже до Европейския съд в Люксембург.

Как ще се произнесе съдът, дали Гюров, бидейки политик, въобще е имал право да стане подуправител, няма никакво значение. Значение има, че той просто не заема поста сега – затова няма по какъв начин да бъде определен за министър председател.

Нека да го онагледим с противоположния образец. Лена Бориславова беше оправдана на първа инстанция за документна машинация. Медиите от избран стопански кръг надуха фанфари, че тя е почтена. И това е реалност – тя е почтена до доказване на противното.

Само че сега прокуратурата апелира оправдателната присъда, защото счита, че госпожа Бориславова е направила закононарушение.

Докато тече обжалването, обаче тя е почтена и няма спор в това. Представете си единствено, от прокуратурата да кажат, но тъй като апелираме оправдателната присъда на Лена Бориславова и считаме, че е отговорна, дано да полежи малко с джебчийките в Сливенския затвор. Тъй като е учила и в Харвард, е най-подходяща да заеме длъжността на библиотекар в затворническата библиотека. Наглост? Произвол? Беззаконие? Точно по този начин! Всеки човек е почтен, до момента в който съда не разгласи противното. Също по този начин и Андрей Гюров сега е несъответстващ с длъжността, до момента в който съда не се произнесе в противното.

Политическата действителност в България, обаче както към този момент нееднократно сме виждали (например човек с двойно поданство да бъде назначен за министър, макар че в Конституцията категорично написа, че човек с двойно поданство не може да бъде назначен за министър), много постоянно се движи по паралелна пътека с обективната действителност. Представете си единствено да ви лишават шофьорската брошура и да продължите да си карате колата, а когато ви спрат служители на реда, вие да им кажете „ ами аз апелирам акта ” и служителите на реда да ви пуснат по живо по крепко.

Да, това е образец, който в обективната действителност на елементарните българи, в никакъв случай не може да се случи.

Но, виж, в политическата действителност където следим приключенията на Костадин Костадинов, Кирил Петков, Радостин Василев и впрочем персонажи, сюжетите се развиват като в националните приказки. Една такава приказка споделя Елин Пелин – „ Умник Гюро с умници приятели ”. Разказва се по тази причина по какъв начин в селото се появила мечка, която тормозела хората и Умник Гюро се наел с неговите умници приятели да я преборят. Гюро се вързал с въже и се спуснал самичък при мечката. Мечката, изцяло предстоящо му отхапала главата, а когато другарите му го изтеглили назад от хралупата се зачудили дали Гюро, поначало е имал глава.

Затова решили да питат жена му. Тя също не помнела дали Гюро, изобщо е имал глава на раменете си, само че почнала да разсъждава. Спомнила си, че за Великден Гюро си купил шапка, затова щом си е купувал шапка е имал и глава.

На всички ни е ясно, кои са умниците приятели, които в този момент бутат Андрей Гюров да се цани за тежката задача да е длъжностен министър председател. Видно е, че самият той не се дърпа доста от ролята на „ равноотдалечен ” основен хитрец на страната. Въпросът, който е хубаво още занапред да си зададем, обаче е:

Някой виждал ли е Андрей Гюров да си купува шапка, в действителност?

Източник: Стандарт

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews