(Nobel prize winner, Albert Camus in the 1950s.) Онези, които

(Nobel prize winner, Albert Camus in the 1950s.)

Онези, които рискуват да се потопят в историята поради ирационалното, потвърждавайки, че тя е лишена от смисъл, откриват у нея робството и терора, света на концлагерите. Тези, които си блъскат главата над нея и проповядват безспорен рационализъм, намират същото иго и гнет, същата лагерна система. Фашизмът се надяваше да провокира пришествието на ницшеанския свръхчовек. И разбра, че в случай че Бог съществува, той може да бъде всичко, само че най-вече - владетел на гибелта. Ако човек желае да стане Бог, задължен е да отнеме правото на живот и гибел на другите. Но в случай че се трансформира в елементарен снабдител на трупове, ще бъде не Бог, а получовек, противен прислужник на гибелта.

Би било незаслужено да отъждествяваме задачите на фашизма с съветския комунизъм. Фашизмът допуска прослава на палача от същия главорез, т.е. самовъзхвала! Комунизмът е още по-драматичен: при него жертвите би трябвало да възхваляват своите палачи. Фашизмът в никакъв случай не се е стремил да освободи човечеството напълно, неговата цел е освобождението на едни за сметка на други. Изхождайки от своите велики правила, комунизмът се стреми към освобождението на всички посредством всеобщо и " краткотрайно " заробване. Наистина, не можеш да отречеш величието на неговите хрумвания! Но изцяло заслужено е да отъждествяваш техните средства (на фашизма и комунизма). Политическия си цинизъм те черпят единствено от един извор - моралния нихилизъм!

Мислите, които претендират да управляват нашия свят в името на революцията, в действителност реализираха идеологията на съглашателството, а не на протеста. Ето за какво нашето време е епохата на техниката на заличаването - очевидно и скрито.

Възневидял гибелта и бога на гибелта, обезверен, че не ще реализира безсмъртието, човек пожела да се освободи от всичко земно...

Съвременната гражданска война отхвърля всяка полезност, а самата тя се смята за ценностно умозаключение. Чрез нея човек желае да господства над света. Но за какво, откакто всичко на този свят е безсмислено?

Унищожението на индивида е единствено метод за одобряването му. Терорът и концлагерът са крайни средства, към които прибягва в устрема си да се избави от самотата.

Стремежът към единение би трябвало да се осъществя, в случай че не другаде, най-малко в... общия гроб. Хората се убиват в името на отрицанието на гибелта, в името на всеобщото величие. Но дружно с това потвърждават, че не могат един без различен, че би трябвало безусловно да утолят своята жадност, своята ужасяваща жадност за приятелство. " Всяка гад се нуждае от наслада, в случай че я няма, се нуждае от друга гад. " И тогава стартират да се стремят към властта тези, които не одобряват страданията на битието и гибелта.

" Самотата е власт ", писа в миналото Маркиз дьо Сад. Хилядите самотници, които господстват, се нуждаят от хиляди други хора, тъй като властта на едни се крепи върху страданията на други.

Но нихилизмът се стреми към битието и това е задоволително, с цел да се трансформира светът в пустиня. Европа, родината на хуманизма, е към този момент татковина на безчовечността и омразата. Това е нашата реалност - имаме ли право да се отречем в този момент от нея? Ако нашата история е нашият пъкъл - би трябвало ли да се отхвърляме от нея? Мисля, че не трябва да затваряме очи пред този призрачен сън, а да поемем отговорността за него, да преодолеем тези, които го провокират. Този магарешки трън може да поникне единствено върху почва, цялостна с беззакония. В заключителния стадий на битката, в която влезе нашата ера, враговете остават враждуващи братя. Дори да ги уличим в заблужденията им, не можем да изпитваме към тях пренебрежение или злоба: бедствията са към този момент наша обща татковина, нашата обетована земя.

Трябва да се откажем от устрема към мир и покой - това е еднакво да оправдаем беззаконието. Привикналите да оплакват предишните щастливи времена, няма да съумеят да скрият същинските си цели - не към унищожаване на нищетата се стремят те, а към това да й запушат устата. Да бъде благословено нашето време, в което нищетата ще изпие своята чаша и няма да даде покой и сън на ситите!

Намираме се пред избор: да се възродим или да умрем. Противоречивостта на протеста стигна до своя лимит, до самоотричането. Бунтът би трябвало или да загине със света, в който се е родил, или да остане правилен на себе си, а дружно с това и на новия ентусиазъм на силите.

Всеки бунтовник е и въстаник в последна сметка, а в случай че не е подобен, се трансформира в служител или служител на реда, т.е. в съперник на протеста. Но същинският въстаник непроменяемо се опълчва против революцията. Така че за напредък тук не може да се приказва: двата аспекта съществуват по едно и също време, а несъгласията сред тях нарастват като лавина. И всеки бунтовник става или подтисник, или разколник. В тази чиста историческа галактика, която си избрахме, протестът и революцията са пред една алтернатива: полицейският сектор или лудницата!

Абсолютната гражданска война допуска и безспорна неустойчивост на човешката природа, опцията за свеждане на индивида до елементарна историческа мощ.

А протестът е митинг на индивида против превръщането му във движимост. Бунтът е одобряване на общата за всички хора природа, неподвластна на света на силата.

Подпомогната от своята полиция, съдилища и чистки, спечелилата гражданска война се пробва да потвърди, че човешката природа в реалност не съществува. Усмиреният протест със своите несъгласия, премеждия и безкрайни провали и горделивост, се стреми да обогати тази природа с болежка и вяра.

" Аз се бунтувам, затова живея ", споделяше робът. Метафизичният протест промени тази формула в: " Аз се бунтувам, затова съм самичък ". Според тази формула живеем през днешния ден, няма подозрение. Но в случай че се усещаме сами под небето, в случай че сме обречени на гибел, можем ли да твърдим, че в действителност съществуваме? Като си зададе този въпрос, метафизичният протест се опита да си сътвори съществуване. След което чисто историческите мислители се пробваха да настояват, че битието е равнозначно на действието. " Ние не съществуваме, твърдяха те, само че сме длъжни да съществуваме каквото и да стане. "

" Подчинявайте се! ", приказвал на своите жители Фридрих Велики. А когато умирал, споделил: " Уморих се да ръководя плебеи. " За да избегне неуместната орис, да се върне към креативните извори на протеста, революцията би трябвало да се отхвърли от своите правила, от нихилизма, от чисто историческите полезности. Тя не може да бъде съзидателно начало, в случай че не се подчини на известни закони - морални или метафизични, годни да уравновесят бълнуванията на историята. Презрението на революцията към лицемерния морал на буржоазното общество е изцяло целесъобразно. Но нейното безумство е в презрението на морала. В изворите й, в дълбоките й стремления се таят правила, които могат да бъдат нейното управление за деяние.

Из Албер Камю, " Бунт и гражданска война ", превод от френски Огнян Стамболиев
Източник: Литературен клуб
Снимка: Nobel prize winner, Albert Camus in the 1950s. Robert Edwards (CC BY-SA 3.0), en.wikipedia.org