Форин Афеърс: Новите автократични съюзи не приличат на американските, но са все така опасни
Но съществуването и достиженията на тази система в действителност могат да затруднят американците да схванат предизвикването, пред което са изправени в този момент. На целия евразийски континент враговете на Вашингтон сплотяват напъните си. Китай и Русия сътвориха стратегическо партньорство " без граници ". Иран и Русия укрепват военните си връзки, които американските публични лица смятат за " сериозна опасност " за останалата част от света.
Американците могат да се запитат дали тези връзки на взаимна взаимозависимост един ден няма да се трансфорат в формален съюз на враговете на Съединени американски щати - отразяващ институциите, които самият Вашингтон управлява. Какъвто и да е отговорът, това е неверен въпрос.
Когато американците мислят за алианси, те нормално мислят за личните си съюзи - публични, мощно институционализирани връзки сред страни, които са свързани със наложителни гаранции за сигурност и същинско другарство и доверие. Но, както ни припомня историята, съюзите могат да служат за доста цели и да одобряват разнообразни форми.
Някои съюзи не са нищо повече от пактове за ненападение, които разрешават на хищниците да получават плячката си, а не да се гълтам един различен. Други са военно-технологични партньорства, в които страните построяват и споделят качествата, от които се нуждаят, с цел да нарушат статуквото. Някои от най-разрушителните съюзи в света се характеризират със слаба съгласуваност и още по-малка обвързаност. Те са просто груби съглашения, предопределени да нападат съществуващия ред от всички страни.
Съюзите могат да бъдат секрети или открити, публични или неофициални. Те могат да имат за цел да запазят мира или да подкрепят експанзията. Съюзът е просто обединяване на страни, които се стремят да реализират общи цели. И връзки, които са изглеждали надалеч по-малко впечатляващи от днешните съюзи на Съединени американски щати, в предишното са предизвиквали геополитически трусове.
Това е ключът към разбирането на връзките сред антагонистите на Съединени американски щати през днешния ден. Тези връзки могат да бъдат двусмислени и амбивалентни. В тях може да липсват публични гаранции за отбрана. Но те въпреки всичко усилват военната мощност, която ревизионистките страни могат да активизират, и понижават стратегическата изолираност, в която тези страни другояче биха могли да се окажат.
Те усилват натиска върху отслабената интернационална система, като оказват помощ на своите членове да се опълчват на американската мощност на доста фронтове по едно и също време. И в случай че в бъдеще антагонистите на Съединени американски щати засилят съдействието си, споделяйки по-напреднали отбранителни технологии или ангажирайки се по-активно в спешни или конфликтни обстановки, това може да наруши световното равновесие по още по-тревожен метод.
Най-агресивните страни в света се сплотяват не за първи път. В средата на ХХ в. редица ревизионистични сили основават злокобни комбинации, с цел да подкрепят серийните си офанзиви против статуквото.
През 1922 година към момента демократичната Ваймарска Германия и Съветският съюз подписват Договора от Рапало, който предизвиква съдействието сред двете страни, изгубили Първата международна война. Между 1936 година и 1940 година фашистка Италия, нацистка Германия и имперска Япония подписват съглашения, чиято кулминационна точка е Тройният пакт - халтав съюз, целящ установяването на тоталитарен " нов международен ред ". Наред с това Берлин и Москва подписват пакта Рибентроп-Молотов - пакт за ненападение, който включва протоколи за търговията и разделянето на Източна Европа.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
А откакто горещата война отстъпва място на студената, руският водач Йосиф Сталин и китайският водач Мао Дзедун подписват Китайско-съветския съюз, който сплотява двата комунистически колоса в битката им против капиталистическия свят.
Това са едни от най-неработещите и несполучливи партньорства в историята. В някои случаи те са краткотрайни примирия сред смъртоносни противници. В нито един случай не е имало и сходство на дълбокото съдействие и стратегическата благосклонност, които отличават американските съюзи през днешния ден.
Това не е изненадващо: порочни и амбициозни режими като Хитлеристка Германия, Сталинския Съветски съюз и Китай на Мао са обединени само от желанието да преобърнат света. И въпреки всичко тази история е скъпа с това, че демонстрира по какъв начин даже най-преходните, напрегнати партньорства могат да нарушат съществуващия ред, създавайки мощен напън в поддръжка на нападателни планове.
Анализът на разрушенията, породени от предходните ревизионистки съюзи, ни разрешава да разберем какво е в действителност значимо в комбинациите, които се образуват през днешния ден. Тези връзки са многочислени и се задълбочават.
Все по-разширяващото се китайско-руско партньорство сплотява две от най-големите и амбициозни страни в Евразия. В дългогодишните връзки на Русия с Пхенян и Техеран помощта и въздействието към този момент текат и в двете направления. Китай се сближава с Иран, допълвайки дългогодишния си съюз със Северна Корея. През годините Пхенян и Техеран си сътрудничат в построяването на ракети и в жестокостите. Това не е една ревизионистична коалиция. Това е по-сложна мрежа от връзки сред автократични сили, които се стремят да прекроят своите райони и по този метод да прекроят света.
Снимка: АР/БТА
Тези връзки печелят от близостта. Русия, Китай и Северна Корея имат общи сухопътни граници между тях. Иран може да доближи до Русия по вътрешно море. Тази неуязвимост, която не може да бъде пресечена, благоприятства евразийските ревизионистични връзки. Точно както военният спор в Украйна ги тласка по-близо един до различен, правейки Русия по-зависима от автократичните си братя и склонна да подписва покупко-продажби с тях.
Тези връзки си имат своите граници. От евразийските ревизионисти единствено Китай и Северна Корея имат формален контракт за защита. Военното съдействие се уголемява, само че нито едно от тези партньорства даже отдалеко не може да си съперничи с НАТО във връзка с оперативната съгласуемост или институционализираното съдействие. Въпреки това ревизионисткото съдействие води до някои познати резултати.
Вземете да вземем за пример метода, по който китайско-руското съдействие подтиква разрушителни военни нововъведения. Въпреки че от 1989 година насам Китай е подложен на западно оръжейно ембарго, неговата рекордна военна рационализация е улеснена от покупките на съветски самолети, ракети и съоръжение за противовъздушна защита. Днес Китай и Русия създават взаимно хеликоптери, стандартни атакуващи подводници, ракети и системи за ранно предизвестие за ракетно нахлуване. Ако един ден Съединени американски щати водят война с Китай, те ще се борят с съперник, чиито благоприятни условия са доста засилени от Москва.
Снимка: AP/БТА
В същото време връзките на Русия с други евразийски автокрации в региона на отбранителните технологии процъфтяват. Иран продаде на Русия ракети и дронове за потребление в Украйна и даже ѝ оказа помощ да построи уреди, способни да създават последните в мащабите, нужни за актуалната война. В подмяна на това Русия, както се оповестява, е дала обещание да достави на Иран усъвършенствана противовъздушна защита, изтребители и други технологии, които биха могли да трансформират салдото във постоянно противоречивия Близък изток. Както и в епохата на Рапалския контракт, ревизионистичните страни си оказват помощ една на друга да изградят военната мощност, от която се нуждаят, с цел да разрушат статуквото.
Американските анализатори към момента от време на време назовават връзките сред съперниците на Съединени американски щати " съюзи по сметка ", намеквайки, че интелигентната дипломация може да форсира развода. Малко евентуално е това да се случи в скоро време.
Евразийските автокрации са обединени от нелиберално ръководство и неприязън към властта на Съединени американски щати. Нарастващото интернационално напрежение им дава от ден на ден учредения за взаимна поддръжка. Всъщност Русия, която остава изолирана от Запада, няма да има различен избор, с изключение на да се ориентира към партньорства с Китай, Иран и Северна Корея. Съединени американски щати могат от време на време да забавят този развой - както направиха през 2022-23 година, като заплашиха Китай с тежки наказания - само че евентуално няма да могат да извърнат общата наклонност.
Снимка: iStock by Getty Images
По-чувствителното съдействие може да докара до по-забележителни военни пробиви. Съобщава се, че съветска технология ще бъде употребена в китайска ударна подводница от последващо потомство, въпреки и посредством развой на " симулирана иновация ", а не посредством директен трансфер. Ако Русия в миналото даде на Китай, чиито подводници към момента са шумни и уязвими, най-новата технология за понижаване на шума, това би могло да подкопае преимуществата на Съединени американски щати в област, в която Вашингтон към момента има очевидно предимство над Пекин.
В по-общ проект, когато военното съдействие се трансформира в взаимно произвеждане или трансфер на технологии, а не в продажба на подготвени оръжия, то става по-трудно за следене - и усилва вероятността от скок в качествата, които изненадват външните наблюдаващи.
Ревизионистите в Евразия биха могли да основат спомагателни проблеми, като си сътрудничат по-тясно в спешни обстановки. Ако Русия разположи военноморски сили в Източнокитайско море по време на напрежението сред Съединените щати и Китай или в случай че Москва и Пекин изпратят кораби в Персийския залив по време на рецесия сред Иран и Запада, те могат да усложнят театъра на деяние на американските сили, увеличавайки риска, че битката с едните може да провокира нежелана ескалация с другите. Ревизионните сили могат даже да си оказват помощ взаимно в открита война.
Евразийските автокрации сигурно не са подготвени да умрат една за друга. Но те евентуално осъзнават, че съкрушителна американска победа над една от тях би направила останалите по-уязвими. Така че може да се опитат да си оказват помощ, като си оказват помощ взаимно - в случай че могат да го създадат, без да влизат в директна и открита борба.
Това е интелектуално и аналитично предизвикателство. Може да се наложи Съединени американски щати да преразгледат оценките си за това какъв брой време ще отнеме на съперниците им да реализират основни военни цели, като се има поради помощта, която те получават - или могат да получат - от своите другари.
Снимка: Военноморски сили на Съединени американски щати посредством АП/БТА
Вашингтон би трябвало също по този начин да преразгледа догатките, че ще се изправи против съперниците си един на един в рецесия или спор, и да вземе поради помощта - загадка или очевидна, кинетична или некинетична, въодушевена или неприятелска - която други ревизионистични сили могат да дават при ескалация на напрежението. Съединени американски щати би трябвало да се оправят най-много с риска връзките сред съперниците да допринесат за известна глобализация на спора.
И най-после, американските чиновници следва да обмислят по какъв начин партньорствата на тези противници могат да се развият по непредвиден или нелинеен метод. Неотдавнашната история е поучителна. Въпреки че стратегическите връзки сред Китай и Русия се построяват от десетилетия, тези връзки - без да загатваме връзките на Москва с Пхенян и Техеран - се ускориха доста по време на спора в Украйна. Как би могла да се отрази една бъдеща рецесия към Тайван? Или по какъв начин едно по-сериозно раздробяване на реда в избран район може да накара ревизионистичните сили да засилят акциите си в други?
Американците могат да се запитат дали тези връзки на взаимна взаимозависимост един ден няма да се трансфорат в формален съюз на враговете на Съединени американски щати - отразяващ институциите, които самият Вашингтон управлява. Какъвто и да е отговорът, това е неверен въпрос.
Когато американците мислят за алианси, те нормално мислят за личните си съюзи - публични, мощно институционализирани връзки сред страни, които са свързани със наложителни гаранции за сигурност и същинско другарство и доверие. Но, както ни припомня историята, съюзите могат да служат за доста цели и да одобряват разнообразни форми.
Някои съюзи не са нищо повече от пактове за ненападение, които разрешават на хищниците да получават плячката си, а не да се гълтам един различен. Други са военно-технологични партньорства, в които страните построяват и споделят качествата, от които се нуждаят, с цел да нарушат статуквото. Някои от най-разрушителните съюзи в света се характеризират със слаба съгласуваност и още по-малка обвързаност. Те са просто груби съглашения, предопределени да нападат съществуващия ред от всички страни.
Съюзите могат да бъдат секрети или открити, публични или неофициални. Те могат да имат за цел да запазят мира или да подкрепят експанзията. Съюзът е просто обединяване на страни, които се стремят да реализират общи цели. И връзки, които са изглеждали надалеч по-малко впечатляващи от днешните съюзи на Съединени американски щати, в предишното са предизвиквали геополитически трусове.
Това е ключът към разбирането на връзките сред антагонистите на Съединени американски щати през днешния ден. Тези връзки могат да бъдат двусмислени и амбивалентни. В тях може да липсват публични гаранции за отбрана. Но те въпреки всичко усилват военната мощност, която ревизионистките страни могат да активизират, и понижават стратегическата изолираност, в която тези страни другояче биха могли да се окажат.
Те усилват натиска върху отслабената интернационална система, като оказват помощ на своите членове да се опълчват на американската мощност на доста фронтове по едно и също време. И в случай че в бъдеще антагонистите на Съединени американски щати засилят съдействието си, споделяйки по-напреднали отбранителни технологии или ангажирайки се по-активно в спешни или конфликтни обстановки, това може да наруши световното равновесие по още по-тревожен метод.
Най-агресивните страни в света се сплотяват не за първи път. В средата на ХХ в. редица ревизионистични сили основават злокобни комбинации, с цел да подкрепят серийните си офанзиви против статуквото.
През 1922 година към момента демократичната Ваймарска Германия и Съветският съюз подписват Договора от Рапало, който предизвиква съдействието сред двете страни, изгубили Първата международна война. Между 1936 година и 1940 година фашистка Италия, нацистка Германия и имперска Япония подписват съглашения, чиято кулминационна точка е Тройният пакт - халтав съюз, целящ установяването на тоталитарен " нов международен ред ". Наред с това Берлин и Москва подписват пакта Рибентроп-Молотов - пакт за ненападение, който включва протоколи за търговията и разделянето на Източна Европа.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
А откакто горещата война отстъпва място на студената, руският водач Йосиф Сталин и китайският водач Мао Дзедун подписват Китайско-съветския съюз, който сплотява двата комунистически колоса в битката им против капиталистическия свят.
Това са едни от най-неработещите и несполучливи партньорства в историята. В някои случаи те са краткотрайни примирия сред смъртоносни противници. В нито един случай не е имало и сходство на дълбокото съдействие и стратегическата благосклонност, които отличават американските съюзи през днешния ден.
Това не е изненадващо: порочни и амбициозни режими като Хитлеристка Германия, Сталинския Съветски съюз и Китай на Мао са обединени само от желанието да преобърнат света. И въпреки всичко тази история е скъпа с това, че демонстрира по какъв начин даже най-преходните, напрегнати партньорства могат да нарушат съществуващия ред, създавайки мощен напън в поддръжка на нападателни планове.
Анализът на разрушенията, породени от предходните ревизионистки съюзи, ни разрешава да разберем какво е в действителност значимо в комбинациите, които се образуват през днешния ден. Тези връзки са многочислени и се задълбочават.
Все по-разширяващото се китайско-руско партньорство сплотява две от най-големите и амбициозни страни в Евразия. В дългогодишните връзки на Русия с Пхенян и Техеран помощта и въздействието към този момент текат и в двете направления. Китай се сближава с Иран, допълвайки дългогодишния си съюз със Северна Корея. През годините Пхенян и Техеран си сътрудничат в построяването на ракети и в жестокостите. Това не е една ревизионистична коалиция. Това е по-сложна мрежа от връзки сред автократични сили, които се стремят да прекроят своите райони и по този метод да прекроят света.
Снимка: АР/БТА
Тези връзки печелят от близостта. Русия, Китай и Северна Корея имат общи сухопътни граници между тях. Иран може да доближи до Русия по вътрешно море. Тази неуязвимост, която не може да бъде пресечена, благоприятства евразийските ревизионистични връзки. Точно както военният спор в Украйна ги тласка по-близо един до различен, правейки Русия по-зависима от автократичните си братя и склонна да подписва покупко-продажби с тях.
Тези връзки си имат своите граници. От евразийските ревизионисти единствено Китай и Северна Корея имат формален контракт за защита. Военното съдействие се уголемява, само че нито едно от тези партньорства даже отдалеко не може да си съперничи с НАТО във връзка с оперативната съгласуемост или институционализираното съдействие. Въпреки това ревизионисткото съдействие води до някои познати резултати.
Вземете да вземем за пример метода, по който китайско-руското съдействие подтиква разрушителни военни нововъведения. Въпреки че от 1989 година насам Китай е подложен на западно оръжейно ембарго, неговата рекордна военна рационализация е улеснена от покупките на съветски самолети, ракети и съоръжение за противовъздушна защита. Днес Китай и Русия създават взаимно хеликоптери, стандартни атакуващи подводници, ракети и системи за ранно предизвестие за ракетно нахлуване. Ако един ден Съединени американски щати водят война с Китай, те ще се борят с съперник, чиито благоприятни условия са доста засилени от Москва.
Снимка: AP/БТА
В същото време връзките на Русия с други евразийски автокрации в региона на отбранителните технологии процъфтяват. Иран продаде на Русия ракети и дронове за потребление в Украйна и даже ѝ оказа помощ да построи уреди, способни да създават последните в мащабите, нужни за актуалната война. В подмяна на това Русия, както се оповестява, е дала обещание да достави на Иран усъвършенствана противовъздушна защита, изтребители и други технологии, които биха могли да трансформират салдото във постоянно противоречивия Близък изток. Както и в епохата на Рапалския контракт, ревизионистичните страни си оказват помощ една на друга да изградят военната мощност, от която се нуждаят, с цел да разрушат статуквото.
Американските анализатори към момента от време на време назовават връзките сред съперниците на Съединени американски щати " съюзи по сметка ", намеквайки, че интелигентната дипломация може да форсира развода. Малко евентуално е това да се случи в скоро време.
Евразийските автокрации са обединени от нелиберално ръководство и неприязън към властта на Съединени американски щати. Нарастващото интернационално напрежение им дава от ден на ден учредения за взаимна поддръжка. Всъщност Русия, която остава изолирана от Запада, няма да има различен избор, с изключение на да се ориентира към партньорства с Китай, Иран и Северна Корея. Съединени американски щати могат от време на време да забавят този развой - както направиха през 2022-23 година, като заплашиха Китай с тежки наказания - само че евентуално няма да могат да извърнат общата наклонност.
Снимка: iStock by Getty Images
По-чувствителното съдействие може да докара до по-забележителни военни пробиви. Съобщава се, че съветска технология ще бъде употребена в китайска ударна подводница от последващо потомство, въпреки и посредством развой на " симулирана иновация ", а не посредством директен трансфер. Ако Русия в миналото даде на Китай, чиито подводници към момента са шумни и уязвими, най-новата технология за понижаване на шума, това би могло да подкопае преимуществата на Съединени американски щати в област, в която Вашингтон към момента има очевидно предимство над Пекин.
В по-общ проект, когато военното съдействие се трансформира в взаимно произвеждане или трансфер на технологии, а не в продажба на подготвени оръжия, то става по-трудно за следене - и усилва вероятността от скок в качествата, които изненадват външните наблюдаващи.
Ревизионистите в Евразия биха могли да основат спомагателни проблеми, като си сътрудничат по-тясно в спешни обстановки. Ако Русия разположи военноморски сили в Източнокитайско море по време на напрежението сред Съединените щати и Китай или в случай че Москва и Пекин изпратят кораби в Персийския залив по време на рецесия сред Иран и Запада, те могат да усложнят театъра на деяние на американските сили, увеличавайки риска, че битката с едните може да провокира нежелана ескалация с другите. Ревизионните сили могат даже да си оказват помощ взаимно в открита война.
Евразийските автокрации сигурно не са подготвени да умрат една за друга. Но те евентуално осъзнават, че съкрушителна американска победа над една от тях би направила останалите по-уязвими. Така че може да се опитат да си оказват помощ, като си оказват помощ взаимно - в случай че могат да го създадат, без да влизат в директна и открита борба.
Това е интелектуално и аналитично предизвикателство. Може да се наложи Съединени американски щати да преразгледат оценките си за това какъв брой време ще отнеме на съперниците им да реализират основни военни цели, като се има поради помощта, която те получават - или могат да получат - от своите другари.
Снимка: Военноморски сили на Съединени американски щати посредством АП/БТА
Вашингтон би трябвало също по този начин да преразгледа догатките, че ще се изправи против съперниците си един на един в рецесия или спор, и да вземе поради помощта - загадка или очевидна, кинетична или некинетична, въодушевена или неприятелска - която други ревизионистични сили могат да дават при ескалация на напрежението. Съединени американски щати би трябвало да се оправят най-много с риска връзките сред съперниците да допринесат за известна глобализация на спора.
И най-после, американските чиновници следва да обмислят по какъв начин партньорствата на тези противници могат да се развият по непредвиден или нелинеен метод. Неотдавнашната история е поучителна. Въпреки че стратегическите връзки сред Китай и Русия се построяват от десетилетия, тези връзки - без да загатваме връзките на Москва с Пхенян и Техеран - се ускориха доста по време на спора в Украйна. Как би могла да се отрази една бъдеща рецесия към Тайван? Или по какъв начин едно по-сериозно раздробяване на реда в избран район може да накара ревизионистичните сили да засилят акциите си в други?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ