Днес отбелязваме 50 години от полета на Аполо 16 до Луната
Но на първо място да завърши във връзка с лунните експедиции, следва програмата “Аполо ” да потвърди не просто геополитическата си значителност (победата над Съюз на съветските социалистически републики в галактическата надпревара), само че и научния си смисъл. “Аполо 16 ” е втората от т.тар. “J-клас задачи ” с богата изследователска стратегия, включваща луноход, принадлежности и усъвършенствани животоподдържащи системи, удължаващи престоя на астронавтите на Луната.
Пътешествието на Йънг, Матингли и Дюк не минава безпроблемно – след разкачането на лунния модул от кораба-майка настъпват отклонения от работата на двигателните системи на последния, които пречат на Матингли да трансформира орбитата му в кръгова. Инженерите на НАСА обаче откриват, че проблемите са решими и след шестчасово закъснение Йънг и Дюк кацат на лунната повърхнина. Техническият проблем води до редуциране на престоя на Луната с един ден.
Но все пак астронавтите извършват ослепително дилемите си – Йънг и Дюк излизат на три “космически разходки ”, като общо прекарват на повърхността на естествения ни сателит рекордните 20 часа и 14 минути. Мисията оправдава упованията на откривателите – те съумяват да научат, че районът на кацане на “Аполо 16 ”, платото Декарт, не се е формирал в резултат на вулканична активност, каквито са били първичните догатки. Основният развой е бил на кратерообразуване – по сходство на останалите местности, посетени от предходните задачи на “Аполо ”.
След завръщането си Чарлс Дюк в никакъв случай повече не лети в космоса – той напуща НАСА през 1975-та година. Но Матингли и Йънг не престават блестящата си кариера. Йънг и неговият сътрудник Робърт Крипън са първите, които политат със совалка в космоса – през 1981 година, на борда на “Колумбия ”. През 1982 година Йънг още веднъж лети с “Колумбия ” на дебютната задача на лабораторния модул “Спейслаб ”, който съставлява аналог на модулите на галактическите станции на Съюз на съветските социалистически републики (без да бъде освобождаван от борда на совалката в свободен полет). По време на този финален полет за Йънг той слага връх като първия човек, летял в космоса шест пъти. Астронавтът се пенсионира от НАСА през 2004 година.
Матингли също лети на две совалкови задачи, през 1982 и 1985 година, преди да се пенсионира през 1985 година.
И до момента в който галактическите совалки за времето си не извършват своята задача да създадат космоса по-евтин и наличен, през днешния ден Илон Мъск е на път да го реализира с ракетите “Фалкън 9 ” и корабите “Драгън ”.
