Но ако ти не можеш да удържиш царството си и

„ Но в случай че ти не можеш да удържиш царството си и отидеш, както стори татко ти, там, където мисълта упреква, а възприятието осмива, вярвай в своята болежка... ” & У.Х.Оден, „ Алонсо към Фердинанд ”

Значителна част от това, което ви следва, ще бъде поръчано от скуката. Причината, заради която бих желал да поговоря за нея в този церемониален ден за вас, се състои в това, че, доколкото знам, нито един филантропичен лицей не може да ви приготви за сходно бъдеще - Дартмут не е изключение. Нито точните, нито филантропичните науки не ви оферират курсове по досада. В най-хубавия случай те могат да ви срещнат с нея, като ви я натрапят. Но какво значи инцидентното прикосновение спрямо неизлечимата болест? И най-досадният еднообразен брътвеж от катедрата, или назидателният учебник, който те приспива, са нищо спрямо психическата Сахара, която стартира непосредствено от вашата спалня и засенчва хоризонта. Известна с няколко синонима - жалост, изтезание, равнодушие, неоснователно страдалчество, комплициране, незаинтересованост, подтиснатост, апатия, унесеност, опустошеност, отчаяние и така нататък, - скуката е комплицирано събитие и като цяло тя е артикул на повторението. В подобен случай наподобява, че най-хубавото лекарство против нея би следвало да бъдат изобретателността и оригиналността. Сиреч, това, на което вие - младите и дръзките - разчитате. Уви, животът няма да ви даде сходна опция, тъй като основното в виталната механика е точно повторението. Може, несъмнено, да се възрази, че непрекъснатия блян към автентичност и досетливост е мотор на напредъка, а оттова и на цивилизацията. Обаче, опрем ли се на преимуществата на ретроспекцията, ще забележим, че този мотор не е най-ценният. Защото, в случай че съотнесем историята на нашия тип към научните открития, без да приказваме за етическите концепции, ще забележим, че резултатът няма да е щастлив. Ще получим, изразявайки се по-конкретно, епохи от досада. Самото разбиране за автентичност или за нововъведение издава монотонността в общоприетата действителност на живота, чийто основен стих, или по-скоро жанр, е скуката. С това той - животът - се отличава от изкуството, чийто най-зъл зложелател, както вие сами евентуално знаете, е клишето. Затова не е чудно, че и изкуството не може да ви научи по какъв начин да преодолявате скуката. На тази тематика са написани единствено няколко романа; нарисувани са още по-малко живописни платна; що се отнася до музиката, тя по начало е несемантична. Единственият метод да направиш изкуството леговище от скуката, от този екзистенциален еквивалент на клишето, е самичък да станеш създател. Макар че при вашата многобройност, тази вероятност ми се коства и непривлекателна, и малко евентуална. Но даже и да тръгнете всички заедно към пишещите машини, палитрите и стативите, отново не бихте могли да се предпазите изцяло от скуката. И щом майката на скуката е повторението, то вие - младите и дръзките - бързо ще бъдете смазани от отсъствието на самопризнание и ниската заплата, тъй като и едното, и другото хронически съпътстват изкуството. В това отношение литературният труд, живописта, композирането на музика, доста отстъпват на работата в адвокатската адвокатска фирма, в банката, или даже в лабораторията. И тъй като не носи облаги, то много насилствено става жертва на демографията. И щом, както към този момент казахме, повторението е майка на скуката, то демографията (на която й следва да изиграе във вашия живот роля, по-голяма, от който и да е от усвоените от вас предмети) е нейният втори родител. Може да ви звуча като човекомразец, само че аз съм два пъти по-стар от вас и популацията на земята се удвои пред очите ми. А когато вие станете на моите години, то ще се учетвори, само че не по метода, по който очаквате. След 2000-та година да вземем за пример, ще настъпи такова културно-етническо преразпределение на света, което ще се трансформира в тестване за вашето великодушие.

Сигурно ви се желае, множеството от вас го знаят от личен опит, да няма човек, който да страда от скуката толкоз, колкото богатите, защото те с парите си купуват време, а времето има свойството да се повтаря. Като позволявам, че вие не се стремите към бедността - другояче въобще нямаше да дойдете да учите в лицей - мога да чакам, че скуката ще ви настигне, незабавно щом първите принадлежности за самозадоволяването й ви станат налични. Благодарение на актуалните технологии, те са станали толкоз многочислени, колкото са и синонимите на скуката. Предвид тяхното предопределение - да ви оказват помощ да забравите, за остатъка от време - тяхното обилие е задоволително красноречиво. Толкова красноречиво е и потреблението на вашата покупателна дарба по пътя към върховете, към които ще закрачите от тук под щракането и жужeнето на някои от тези принадлежности, които вашите родители и родственици към този момент държат крепко в ръце. Това е пророческа сцена, дами и господа от випуск 1989 година, тъй като вие встъпвате в свят, където отбелязването на събитието умалява самото събитие - в света на видеото, стереото, дистанционното управление, подготвителните костюми и тренажори, поддържащи ви във форма, с цел да можете още веднъж и още веднъж да изживеете своето или нечие друго минало: консервираният екстаз, изискващ жива плът. Всичко, което показва повторяемостта, е натъпкано със досада. В забележителна степен това се отнася и за парите - за самите банкноти и притежанието им. Всичко, което може да ви се предложи, е да внимавате с парите, защото нулите от вашите сметки могат да се трансфорат във ваш нравствен еквивалент. Що се касае до бедността - скуката е най-жестоката страна от нейните несгоди и бягството от нея има още по-радикални форми: като бурното въстание или наркоманията. И двете са краткотрайни, тъй като злочестината на бедността е необятна; и двете, в резултат на тази безконечност, са скъпоструващи. Изобщо, човек, който си вкарва хероин самичък във вената, го прави по същата причина, заради която вие си купувате видео: с цел да се оправи някак с остатъка от време. Разликата е там, че той харчи повече, в сравнение с получава, и неговите средства за избавление - по-бързо от вашите, стават също толкоз губителни, колкото е това, от което се избавя. С две думи, дали сте богати или небогати, рано или късно вие ще пострадате от остатъка на време. На вас - евентуално богатите, ще ви омръзне - работата, приятелите, съпругите, любовниците, изгледът от прозореца ви, мебелите, тапетите в стаята, мислите ви, ще си омръзнете сами на себе си. И надлежно ще се опитате да намерите пътища за избавление. Освен принасящите задоволство гореупоменати играчки, може да се втурнете да сменяте работата си, местожителството, познатите си, страната, климата; да се отдадете на оргии, алкохол, пътешествия, кулинария, опиати, психоанализа. Впрочем, можете да се заемете с всичко това едновременно; и за малко да се спасите. До деня, когато, несъмнено, ще се разсъните в спалнята си измежду новото си семейство и други тапети, в друга страна и климат, с купчина сметки от вашия туристически сътрудник и от психоаналитика ви, само че отново със същото посърнало чувство за дневната светлина, нахълтваща през прозореца. Ще скочите в маратонките си, и ще откриете, че те са останали без връзки, с които вероятно да се измъкнете от обстановката, придобила толкоз познати параметри. В взаимозависимост от вашия характер или ще се паникьосате, или ще се примирите с обичайността на това усещане; или още един път ще се впуснете в ужаса на измененията. Неврозата и депресията ще влязат във вашия речник; хапчетата - във вашата аптека. Подобно състояние е добре възпято от екрана и в романтическата лирика. Разковничето обаче е в това, че доста скоро сходно търсене ще се трансформира в главното ви занятие, и вашата жадност за опция ще стане равна на всекидневната доза на наркомана. Но и от това съществува още един излаз. Не най-хубавият от ваша позиция, и не наложително безвреден, само че по тази причина пък бърз и на ниска цена. Тези от вас, които са чели " Слуга на прислужниците " от Робърт Фрост, несъмнено помнят този стих: " Най-добрият излаз е постоянно - през нещата. " Това, което имам да ви предложа, е разновидност на тази тематика. Когато ви налегне скуката - отдайте й се, дано тя да ви извърши, потопете се в нея, стигнете до дъното й. Като става дума за неприятности, правилото е следното: колкото по-скоро стигнете дъното, толкоз по-бързо ще изплувате на повърхността. Идеята тук, ползвайки думите на англоезичния стихотворец, е да прегърнеш страховете си. Причината, заради която скуката заслужава такова внимание, е там, че тя е чисто, неразредено време в цялото му повтарящо се, претрупано и монотонно величие. Скуката е, по този начин да се каже, вашият прозорец към времето, към тези негови свойства, които сме склонни да пренебрегваме дотам, че чак разклащаме душевното си равновесие. Иначе казано, тя е вашият прозорец към безкрайността на времето или, с други думи, взор към вашата маловажност в него. Вероятно с това може да се изясни паниката през усамотените вечери на вцепенение, или очарованието, с което от време на време следим прашинката, кръжаща в безоблачен лъч, - а някъде тиктака будилник, горещина е и силата на волята клони към нула. И в случай че този прозорец се е открехнал, не се опитвайте да го затворите; в противен случай, отворете го необятно. Защото скуката приказва на езика на времето и й следва да ви преподаде най-ценния урок във вашия живот - урока за вашата безпределна маловажност. Той е скъп за вас, а също и за тези, с които поддържате връзка. " Ти си тлеещ ", ви нашепва времето с гласа на скуката, - " и каквото и да правиш, от моя позиция, е на вятъра. " Фразата, несъмнено, няма да е като капка мед за душата ви; обаче чувството за повърхностност, за лимитираната значителност даже и на вашите най-възвишени, най-ентусиазирани дейности, е по-добро, в сравнение с илюзията за тяхната плодотворност, неизбежно следвана от прекалено самочувствие. Защото скуката е и спускане на времето във вашата ценностна система. Тя втъкава вашето битие в неговото - на времето - битие: вероятност, крайният резултат на която, е точността и смирението. Първото, следва да отбележим, поражда второто. Колкото повече осъзнавате личната си значителност, толкоз по-смирени ставате, а и по-състрадателни към себеподобните, към онази прашинка, дето кръжи, в слънчевия лъч, или към този момент неподвижно е притихнала на масата. Ах, какъв брой животи са вместени в тази прашинка! Не от ваша позиция, а от тяхна. Вие за тези животи сте същото, каквото е времето за вас; по тази причина те ви наподобяват толкоз оскъдни. " Не ме забравяй ", шепне прахта. Нищо не може да стои толкоз надалеч от душевната подреденост на всеки един от вас, млади и дръзновени другари, колкото настроението, изразено в двустишието на починалия към този момент немски стихотворец Питър Хухел. Цитирах ви го, не тъй като желаех да породя у вас увлечение към дребните нещица - семена и растения, песъчинки и инсекти - дребни, само че многочислени. Приведох ви тези думи, тъй като ми харесват и тъй като различавам посредством тях своята същина, а и - с цел да съм прям до край - и същността всеки жив организъм, на който следва да бъде заличен от лицето на земята. " Не ме забравяй. " - споделя прахта. Тук се долавя намек за това, че в случай че научим за себе си от времето, евентуално и времето на собствен ред може да научи нещо за нас. А какво би могло да научи то? Отстъпвайки му по значимост, ние го превъзхождаме в чувствителността си. Какво значи да си нищожен. Ако ви е нужна парализираща волята досада, с цел да ви го внуши, тогава да живее скуката. Незначителни сте, тъй като сте смъртни. Обаче, колкото една движимост е по-тленна, толкоз повече е заредена с живот, страсти, наслади, страхове и съчувствие. А безкрайността не е изключително одухотворена, не е изключително прочувствена. Вашата досада в последна сметка ви го подсказва. Защото тя е досада безкрайна. Уважавайте тогава нейния генезис и, по опция, не по-малко от своя личен. Защото точно самото предусещане за тази бездушна безконечност може да изясни интензивността на човешките усеща, постоянно водещи до зачеването на нов живот. Което не значи, че вас са ви заченали от досада, или че крайността поражда прекаленост (макар че и едното, и другото звучат правдоподобно). Това по-скоро навежда на мисълта, че пристрастеността е привилегия на незначителното. Затова се старайте да бъдете буйни и оставете безстрастието на съзвездията. Именно пристрастеността е лекарство против скуката. Както и, несъмнено, болката (физическата - повече, в сравнение с душевната), която е нормалната спътница на страстта; въпреки и да не ви поисквам нито едната, нито другата. Защото, когато ви е болно, вие знаете, че в последна сметка не сте излъгани от тялото или от душата си. Освен това хубавото на вашата досада, горест или възприятие за повърхностност на вашето лично или на всички останали съществования е, че това не е машинация. Може да опитате да се измъкнете благодарение на престъпни филми или екшъни, които да ви отнесат там, където не сте ходили преди вербално/визуално, ментално - нещо, продължаващо най-малко няколко часа. Но въпреки всичко избягвайте малкия екран, изключително безразборното превключване на каналите: това си е чиста проба излишество. И в случай че тези средства не подействат, пуснете я, " хвърлете душата си в гъстотата на мрака ". Разтворете обятията си или дайте на скуката или тъгата да ви прегърнат, тъй като те при всички случаи са по-големи от вас. Без подозрение, в тяхната прегръдка ще ви бъде душно, само че се пробвайте да ги изтърпите, колкото можете, а след това още мъничко. И най-важното, не си мислете, че някъде с нещо сте сбъркали, и не се опитвайте да се връщате и да поправяте грешката си. Напротив, както е споделил поетът: " Вярвай на болката си. " Тези ужасни мечешки обятия не са неточност. И всичко, което ви тревожи - също не е. Запомнете вечно, че няма прегръдка на този свят, която в края на краищата да не се отвори. И в случай че това ви се коства тъмно, то вие си нямате визия от мрак. Ако това ви се коства несъществено, уповавам се времето да потвърди вашата справедливост. А коства ли ви се, че тематиката е неуместна за такова тържествено събитие, аз няма да се съглася с вас. Бих се съгласил, в случай че ставаше дума за вашето постъпване в колежа, а не за завършването му. Утре вас тук няма към този момент да ви има, тъй като вашите родители са платили единствено за четири години и за нито ден повече. Така, че ще се наложи да отидете някъде другаде, да вършиме кариера, пари, да се задомите, да се срещнете със своята неповторима орис. Абсолвенти от випуск 1989 година, през днешния ден вие се разделяте с това място. Не ви поисквам нищо друго, с изключение на шанс. Но ще има и маса тъмни и още по-лошо - унили часове, родени, колкото от външния свят, толкоз и от вашите мозъци. А от тях следва да се отбраните по някакъв начин; което и се пробвах съгласно скромните си благоприятни условия да направя в този момент, без значение от това, че то не е задоволително. Понеже това, което ви следва, е едно извънредно, само че и уморително странстване; в този момент вие, по този начин да се каже, се качвате на влака, който се движи без разписание. Никой не може да каже какво ви чака, още по-малко тези, които са останали зад тила ви. Единственото, в което можете да сте сигурни, е, че пътуването е в една посока. Затова пробвайте се да извлечете някаква разтуха от мисълта, че колкото и да ви е неприятна тази или онази гара или спирка, то престоят там няма да трае постоянно. Затова в никакъв случай не се застоявайте на едно място, даже и когато ви се коства, че е така; това място - през днешния ден, тук - се трансформира във ваше минало. То ще стартира да се смалява, тъй като влакът е в непрекъснато придвижване. То ще се смалява, даже и когато ви наподобява, че сте спрели. Погледнете го за финален път, до момента в който е към момента с естествените си размери и не е трансформирало в фотография. Погледнете го с цялата деликатност, на която сте способни, тъй като към този момент гледате към своето минало. Погледнете в очите на най-хубавото, на което сте способни. Макар и, не се колебая, че в миналото, някъде ще ви бъде още по-хубаво, в сравнение с ви е било тук.

Йосиф Бродски
(* Споделяме речта на Бродски със съкращения)

Източник:
Снимка: thekompass.rbth.co.uk, rferl.org